Решение № 9046 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3996/2009 г.

Решение № 9046 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3996/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК чрез неговия представител срещу решение № 911/6.11.2008 г. по адм. д. № 2466/2008 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Савелин Костов, Мара Костова и Диана Петрова чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, касационната жалба е неоснователна при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответниците срещу заповед № РД-02- СО-176/08.11.2007 г. на касатора, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "ограда", намираща се в поземлен имот пл. № 286, район Панчарево. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. Безспорно се установява по делото, че процесната ограда е изградена в имот, който е неурегулиран- извън регулация и за който няма изработени подробни устройствени планове. С оглед времето на извършване на строежа - преди 1987, г. следва да се прецени търпимостта му през призмата на пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение към спора за неговото премахване. В случая са налице предпоставките на претендираната като приложима за признаване статут на търпимост на строежа правна норма на пар. 16, ал. 1, ПЗРЗУТ, а именно: Оградата е прозирна, телена, с височина 1, 60, видно от заключението на вещото лице. Съгласно чл. 181 от Наредба № 5 ПНЗТСУ допустимо е изграждането на такива огради в неурегулирани имоти с височина до 2, 20 м. Според разпоредбата на чл. 246, ал. 2 ППЗТСУ (отм) за такъв тип строежи не се изисква разрешение за строеж, поради което е допустим (и според вещото лице) по действащите към момента на изграждането му правила и норми. Предвид изложеното, след като са налице предвидените в хипотезиса на правната норма пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ факти, то следва и правната последица на търпимост на строежа и невъзможността му за премахване. В този смисъл не е налице твърдяно касационно основание за отмяна- противоречие с материалния закон. Това, според касатора, следва от обстоятелството, че се касае не за прозирна, а за масивна ограда, което не се оправдава от фактическа страна. При тези аргументи съдът е приложил правилно материалния закон, отменяйки като незаконосъобразна оспорената заповед и решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора от страна на пълномощника на ответника са претендирани разноски, но доказателства за направени такива пред настоящата инстанция не са ангажирани, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение