Решение № 13595 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 162/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лидл България ЕООД енд Ко КД ЕИК 131071587 със седалище село Равно поле, община Елин Пелин, област София срещу Решение 1254 от 26.10.2023 г. по адм. дело 753/2023 г. на Административен съд Софияобласт, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 381/05.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че дружеството е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Твърди, че квалификацията на нарушението по чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е неправилна, тъй като е налице изключение от приложението на ЗЗП и Директива 2005/29. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед 381 от 05.04.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП на Лидл България ЕООД енд Ко КД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) относно произхода на стоките (включително и за репички клас 1; произход: България, в опаковка от 250 g; цена 1,99 лв./бр. и цена за 1 kg = 7,96 лв.; арт. 00082273 (чрез етикет, поставен непосредствено над стоката, под формата на табела) в магазин Лидл 123, находящ се в гр. Бургас, [улица]. Административният акт е мотивиран от фактическа страна с резултатите от извършена проверка на 28.02.2023 г. в търговски обект на Лидл България ЕООД енд Ко КД, находящ се в гр. Бургас, [улица], при която е установено, че в секцията за плодове и зеленчуци са изложени за продажба репички в 250 g. опаковка. На търговския етикет, поставен непосредствено над тях, е изписана информация: Репички, клас 1; Произход: България, 250 g опаковка; цена 1,99 лв./бр. и цена за 1 kg = 7,96 лв.; арт. 00082273. Върху опаковката на стоката имало трайно прикрепен етикет на български език със следната предварителна информация: Ortolanda O.P. Soc. Coop. Agr. Via Migliarra 45 n. 156 a l 04100; Borgo Grappa (LT); Репички, Произход: Италия; Нетно тегло 250 г., Клас I, Лот номер: 08-03, баркод 20625160. В хода на проверката е изискан документ за произход, от който е установено, че продуктът е внесен от Италия. Мотивиран е извод, че е налице несъответствие между съпровождащите документи и информацията, която се представя на потребителите в търговската зала, като представената по този начин информация за произхода на продукта въвежда или би могла да въведе в заблуждение средния потребител и да доведе до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа заблуждаваща нелоялна търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С цел защита на потребителите от нелоялни търговски практики и техните вредни последици разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява използването на такива. Съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗПП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Съобразявайки установените по делото и неоспорени от страните факти, административният съд е формирал правилен извод, че Лидл България ЕООД енд Ко КД е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, доколкото е установено, че дружеството е предоставило информация за продавания продукт върху поставения пред него етикет, че е Репички клас 1; Произход България, в опаковка от 250 g; цена 1,99 лв./бр. и цена за 1 kg = 7,96 лв.; арт. 00082273, но върху опаковката на самия продукт има трайно прикрепен етикет на български език, на който е посочен произход на продукта Италия. Произходът от Италия се потвърждава и от представените в хода на проверката документи за доставка от страна на дружеството. Касационната инстанция счита за неоснователно възражението в касационната жалба, че потребителите имат директен досег до стоките и могат да прочетат етикета, поставен от производителя, и по този начин да се запознаят с произхода им. Обичайно вниманието на потребителя първо се привлича от съдържанието на етикета, поставен от търговеца, на който е посочена и цената на артикула, поради което е недопустимо информацията относно произхода, предоставена от търговеца, да се различава от информацията, предоставена от производителя. Цялата предоставена от търговеца информация трябва да бъде вярна и точна, за да може потребителят да вземе своето търговско решение. Чрез съдържанието на посочения надпис, търговецът би могъл да заблуди потребителя относно произхода на стоката, че същата е българска, като по този начин повлияе върху търговското му решение да закупи именно тази стока и то от този търговец. Неоснователно е оплакването на касатора за изключение от приложението на ЗЗП и Директива 2005/29. Директива 2005/29 е основният нормативен акт в законодателството на Съюза, който урежда нелоялните търговски практики при сделки между търговци и потребители. Тя се прилага за всички търговски практики преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока (чл. 3, пар. 1 от директивата). Съгласно § 13а, т. 12 от ДР на ЗЗП законът въвежда разпоредбите на тази директива. Процесната заблуждаваща търговска практика е регламентирана в чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО, който дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Такъв елемент съгласно б. б на чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО е именно географски или търговски произход. Цитираната разпоредба е транспонирана в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, чието предложение 1 е посочено като правно основание за издаване на административния акт. По изложените съображения съдът правилно е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Налице са предвидените в чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът няма право на разноски. На ответника също не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение