Решение № 1131 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12941/2011 г.

Решение № 1131 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12941/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Генка Кунева и Виолета Цонова от гр. Копривщица срещу решение № 569 от 29.07.2011 г. по адм. д. № 393/2011 г. на Административен съд - София област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответната РДНСК - Югозападен район София, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касаторки срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-64/15.03.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, съставляващ "реконструкция на североизточната част на съществуваща полумасивна двуетажна жилищна сграда" в УПИ ХIII-639, кв. 34 по плана на гр. Копривщица. Прието е, че е налице доказан незаконен строеж, в конкретно описани СМР, извършени по проект от 1989 г. и Разрешения за строеж от 1988 г. и 2010 г., но разрешението за строеж от 1988 г. е загубило правното си действие по смисъла на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е новирано по реда и в сроковете на чл. 153. Прието е също, че разрешеното строителство по последващо Разрешение за строеж от 2010 г. е в по-малък обем от констатираните СМР, описани подробно в заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза. Предвид тези правни изводи са приети за законосъобразни констатациите на административния орган за незаконност на всички СМР, съставляващи в тяхната цялост "реконструкция на североизточната част на съществуваща полумасивна двуетажна жилищна сграда" в УПИ ХIII-639. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неправилно приложение нормата на чл. 153 ЗУТ. В нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно спорното обстоятелство - налице ли е нов строеж, кои извършени СМР съставляват такъв по Разрешението за строеж от 1988 г., кои по разрешението от 2010 г. и коя част от тези СМР попада извън разрешените такива, с оглед законосъобразността на оспорената заповед за премахване на незаконен строеж. Видно от заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, част от конкретно описаните реконструкции в сградата са извършени при спазване проекта от 1989 г. и Разрешение за строеж № 56/6.09.1988 г., а друга - по последващото Разрешение за строеж № 04/16.03.2010 г. Тези реконструкции и новационни СМР на североизточната част от процесната сграда са приети от съда за незаконно извършени, поради отпаднало действие на Разрешение за строеж № 56/6.09.1988 г. и разрешен основен ремонт на конкретен обект в сградата с Разрешение за строеж № 04/16.03.2010 г., без да са установени конкретните СМР в двата етапа. Изводът за отпадане действието на Разрешение за строеж № 56/6.09.1988 г., поради липса на неговото "новиране" по реда на чл. 153 ЗУТ не кореспондира на доказателствата по делото - екпертизата сочи, че не може да установи момента на извършването им, а събраните гласни доказателства сочат на тяхното извършване към 1989 г. Необосноваността на този правен извод се установява и от представените пред настоящата инстанция доказателства - Констативен протокол от 16.04.1989 г. и акт, обр. 7, които сочат на конкретните строителни и реставрационни работи, приключили към 1989 г. на груб строеж. Следователно този етап от реконструкцията на североизточната част на процесната сграда следва да бъде конкретизиран с оглед извършените СМР и съпоставен към общия им обем, описан в Констативния акт и оспорената заповед. Това се отнася и до разрешените СМР с Разрешение за строеж № 04/16.03.2010г, което не съдържа изрично изброяване, но е издадено по молба вх. № 616/16.03.2010 г. и на основание чл. 151, ал. 1 ЗУТ и следва да се прецени при тези данни. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение