Решение № 4952 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 839/2020 г.

Решение № 4952 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 839/2020 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агенция "Митници", представлявана от директора й Г. К., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г. Новачева, срещу решение № 488 от 11.11.2019 година, постановено по адм. дело № 368/2019 година по описа на Административен съд П., с което Агенция "Митници" е осъдена да заплати на И. Д. от [населено място] обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на 5790. 00 (пет хиляди седемстотин и деветдесет) лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - И. Д. в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по искова молба на И. Д. срещу Агенция "Митници", с която е предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за заплащане на обезщетение в размер на 5790. 00 (пет хиляди седемстотин и деветдесет) лева за периода от 22.02.2019 година до 23.08.2019 година, поради отмяна на заповед № 4022/15.02.2019 година на директора на Агенция "Митници", с която на Димитров на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение, считано от 22.02.2019 година. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с решение № 237 от 30.07.2019 година, постановено по адм. дело № 303/2019 година по описа на Административен съд П., влязло в сила на 10.09.2019 година. Съдът е приел исковата молба за основателна, поради което е осъдил Агенция "Митници" да заплати на И. Д. обезщетението в размер на 5790. 00 (пет хиляди седемстотин и деветдесет) лева. Решението е правилно. Няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с влязло в сила на 10.09.2019 година съдебно решение № 237 от 30.07.2019 година, постановено по адм. дело № 303/2019 година по описа на Административен съд П. по жалба на Димитров е отменена заповед № 4022/15.02.2019 година на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 22.02.2019 година. С оглед на така установения размер на възнаграждението към момента на признаване на прекратяването на служебното правоотношение за незаконно и предвид установеното обстоятелство, че за времето от постановяване на заповедта до отмяната от съда през периода 03.06.2019 – 23.08.2019 година ищецът е работил по трудов договор, като полученото възнаграждение по този договор е приспаднато правилно от размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, настоящият касационен съдебен състав намира, че в съответствие с материалния закон исковата молба е приета за основателна, а размерът на обезщетението е определен законосъобразно. Обстоятелствата, че Димитров не е полагал труд по трудово или служебно правоотношение, с изключение на периода, посочен по-горе, е установено по несъмнен начин с приетите по делото писмени доказателства – копия от служебни и трудова книжка, справки от ТД на НАП, които не са оспорени по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В настоящия случай правилно е прието от първоинстанционния съд, че визираните в разпоредбата предпоставки са изпълнени, поради което Димитров има право на претендираното от него обезщетение за период от 6 месеца, през който не заемал държавна служба, като от тях правилно е приспаднато възнаграждението, което е получавал за друга престирана от него работа. Наведените в касационната жалба оплаквания преповтарят тези, направени и пред Административен съд П., като последният ги е обсъдил, а изводите му се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяната му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение