Решение № 2175 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12498/2009 г.

Решение № 2175 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12498/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 03.07.2009 г. по адм. д. № 336 от 2009 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Лазар Кирилов Казанлиев от Пловдив против решение № 21 от 13.02.2009 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4212254500 от 19.11.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано придобиването на осигурителен стаж по реда на ал. 2 на § 9 ПЗР на КСО чрез ежемесечни удръжки на осигурителните вноски от отпуснатата пенсия на основание чл. 68, ал. 4 КСО. Против това решение на административния съд Лазар Кирилов Казанлиев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. РУ "Социално осигуряване" Пловдив е обжалвало с частна жалба определението на Пловдивския административен съд от 24.08.2009 г. по същото дело, с което е отказано да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Относно касационната жалба на Лазар Кирилов Казанлиев: Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е изложено и формулирано в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд след като е констатирал, че на Лазар Кирилов Казанлиев /касатор в това производство/ е отпусната пенсия на основание чл. 68, ал. 4 КСО, е приел, че той не би могъл да се ползват от предвидената с § 9, ал. 3 КСО възможност за пенсиониране чрез "откупуване на стаж". Също така е прието, че не може на разсрочено плащане да откупи осигурителен стаж за времето на обучение във висше училище. Становището на административния съд е правилно. С разпоредбата на § 9, ал. 3 ПЗР на КСО ясно е определен кръгът на лицата, които могат да ползват този ред и това са лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от кодекса и не им достигат 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Разглежданият случай не е такъв, защото на основание чл. 68, ал. 4 КСО касаторът е придобил право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст и 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж. Очевидно е, че касаторът, който е пенсионер не може да ползва реда за откупуване на недостигащ осигурителен стаж по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО. Разпоредбата на § 9, ал. 2 ПЗР на КСО създава еднократна възможност за признаване на осигурителен стаж на лица, завършили висше или полувисше образование. Тя обаче не задължава лицата да внесат осигурителни вноски за цялото време на обучението, а само толкова, колкото им е необходимо с оглед придобиване на право на пенсия или когато те пожелаят и повече с оглед формирането на по-голямо количество осигурителен стаж, който оказва влияние и при изчисляване размера на пенсията. В случая касаторът ако желае да се възползва от възможността времето на обучението му да бъде зачетено за осигурителен стаж, трябва да внесе за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималната заплата към датата на внасянето им. При откупуването на осигурителен стаж по ал. 2 на § 9 ПЗР на КСО обаче касаторът няма право да се ползва от разсрочено плащане на осигурителните вноски. Само лицата, които откупуват осигурителен стаж по ал. 3 на § 9 ПЗР на КСО могат да ползват тази възможност. При това положение искането на касатора за изплащане на добавка от Учителския пенсионен фонд съгласно § 5 ПЗР на КСО е несъстоятелно, защото пенсията му не е отпусната по реда, който предвиден за пенсионирането на учителите. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. Относно частната жалба на РУ "Социално осигуряване": Същата е основателна. С решението на административния съд е отхвърлена жалбата на Лазар Кирилов Казанлиев срещу разпореждането на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". РУ "Социално осигуряване" е направило своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това определението на административния съд, с което е отказал да присъди на РУ "Социално осигуряване" юрисконсултско възнаграждение, е неправилно. Съгласно разпоредбата на 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. В случая разноските, които не са присъдени в полза на ответника РУ "Социално осигуряване", представляват юрисконсултско възнаграждение. РУ "Социално осигуряване" е било представлявано в производството по делото от юрисконсулт, поради което такова възнаграждение се дължи - чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 114 АПК. Следователно, на РУ "Социално осигуряване" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съответстващо на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд,