Решение № 7676 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6031/2016 г.

Решение № 7676 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6031/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "К. К." АД против решение № 1764 от 15.03.2016 г., постановено по адм. д № 9776 по по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град. релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в пълен размер. Ответникът - Агенция "Митници" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил иска на дружество "К. К." АД против Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди - адвокатски хонорар в размер на 5720 лева главница и мораторна лихва за периода то 09.07.2012 г.- 09.07.2015 г., настъпили вследствие отмяна на Наказателно постановление № 180/14.10.2010 г. на Н. М. В.. Съдът е приел, че търсените по реда на чл. 1 ЗОДОВ суми, заплатени като адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление са доказани от ищеца, но исковата претенция е неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че наказателното постановление е отменено по съдебен ред с решение на Районен съд - В., влязло в сила, но същото не представлява административен акт, приет по реда на АПК, поради което чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неприложим за търсене на вреди от същия, сумите, заплатени на адвокат във връзка с процесуално представителство по обжалване на наказателното постановление не представляват вреди по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не е налице пряка причинно- следствена връзка между отменения акт и твърдените вреди, развити са съображения, че участието на защитник в производствата по ЗАНН не е задължително. Решението на Административен съд - софия град е валидно, допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Няма спор по обстоятелството, че наказателно постановление № 180/14.10.2010 г. на началника на М. В. е обжалвано по реда на чл. 63 ЗАНН и с решение № 2878 от 25.10.2015 г., по НАХД № 6904 по описа за 2010 г. същото е отменено като незаконосъоразно. С решение № 151 от 23.01.2012 г. по КНАХД № 4304 по описа за 2011 г. решението на РС - В. е оставено в сила. В хода на касационното производство искането на дружеството за заплащане на съдебни разноски - адвокатски хонорар, платен на представляващите дружеството адвокати е разгледано, но не е уважено поради липсата на процесуален ред за присъждането на такива. От доказателства по делото е видно, че в хода на първоинстанционното и касационното производство пред РС - В. и пред АС - В., дружеството е било представлявано от адвокат, пълномощно за двете съдебни инстанции за който се представя. Установявава се, че процесуално представителство от упълномощения адвокат пред двете съдебни инстанции е извършено. Представя се и договор за възлагане на правни услуги от 10.01.2011 г., в който е договорена сумата от 3150 лв. за представителство пред първата съдебна инстнация и 1200 лв. пред касационната инстнация. Издадена е фактура № 554 от 04.04.2011 г. и фактура 715 от 10.01.2012 г. за получените суми като възнаграждение за договорената правна услуга във връзка с процесуалното представителство по делото, върху които е начислен ДДС . Общо за двете съдебни инстанции дружеството е заплатило / вкл. и ДДС / сумата 5220 лв / 3780 лв +1440 лв./Представя се и извлечение от сметката на адвокатското дружество, за получените по фактурите суми. С писмена покана, входирана под № 32-130365 от 09.07.2015 г. при Агенция "Митници" дружеството е поканило агенцията да му плати сумите, заплатени от него като адвокатски възнаграждения по оспорване на общо 9 наказателни постановления, като по т. 3 фигурират разноските по НП № 180/14.10.2010 г. От заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза се установява, че от деня на писмената покана до завеждане на иска пред съда, мораторната лихва върху исковата сума от 5720 лв. възлиза на 1755.41 лв. Изчислена върху точната сума от 5220 лв. като главница обаче мораторната лихва за предявения период от 09.07.2012 г. до 09.07.2015 г. възлиза на 1596.21 лв. С ТР № 1 от 15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. ОС на ВАС прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С цитираното решение спорният въпрос за правната характеристика на акта и възможността сумите, заплатени като адвокатски хонорари в производството по обжалване на наказателните постановления и представляват ли същите вреди, както и относно наличие на пряка причинно-следствена връзка, е разрешен по задължителен начин за настоящата инстация . С оглед безспорността на релевантните факти, липсата на спор относно тълкуването и прилагането на закона, настоящата инстанция намира, че решението на АССГ следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен както следва до размер на 5220 лв. главница и 1596.21 лв. мораторна лихва, а в останалата част до предявения размер да се отхвърли. С оглед на горното, Върховният административен съд