Решение № 7522 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10176/2013 г.

Решение № 7522 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10176/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Добромир Иванов Димитров срещу заповед № К-6255/6.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с МВР в качеството му на държавен служител - старши разследващ полицай в ОД на МВР към отдел "Досъдебно производство" - Добрич, категория Г - II степен. Чрез процесуалния си представител адв. Апостолова жалбоподателят е релевирал в жалбата доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на закона. Иска се същата да се уважи и заповедта да бъде отменена. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, намира същата за допустима. След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на жалбоподателя Димитров с обжалваната заповед за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 5.04.2013 г. служителят, в качеството си на чл. на комисия, определена със заповед рег. № 1173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, подписал "Констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки" с рег. № 16725/5.04.2013 г., като същевременно част от веществените доказателства не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване са били изнесени от склада за веществени доказателства, находящ се в сградата на ОД на МВР - Добрич и са били транспортирани с личните автомобили на инспектор Миглена Колева Тодорова и инспектор Добромир Георгиев Димитров до дома на главен разследващ полицай Севдалин Георгиев Събев, откъдето са били иззети при проведено претърсване от следовател от ОСлО при Окръжна прокуратура - Добрич, за което е образувано ДП № 19/2013 г. (по описа на ОСлО - Добрич) за престъпление по чл. 201 от НК (длъжностно присвояване). С тези си действия жалбоподателят е нарушил т. т. 4, 7, 8, 31 и 33 в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., изменен и допълнен със заповеди рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и рег. № Iз-029/01.12.2011 г. - използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица, нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Със заповед № К-3991/12.04.2013 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и е определен дисциплинарно-разследващият орган с председател - комисар Евгения Стоянова, като със заповед рег. № 4279/18.04.2013 г. е променен съставът на комисията - за председател е назначен главен инспектор Константин Драганов В хода на същото е дадено писмено обяснение от Димитров с рег. № 18165/16.04.2013 г. /по описа на ОД на МВР - Добрич/, както и допълнително писмено обяснение в които е посочил, че като чл. на комисия, определена със заповед рег. № з-1173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, за унищожаване на веществени доказателства, предмет на досъдебно производство № 64/2009 г., което е било разследвано от инспектор Миглена Тодорова е подписал констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, попълнен ръкописно от Тодорова, без да се запознае със съдържанието му. Посочва още, че такава е обичайната практика протокола да бъде подписан преди да започне унищожаване на вещите. В изготвена от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка рег. № 19689/26.04.2013 г. е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Димитров. По така изготвената справка жалбоподателят е подал възражение рег. № 12907/29.04.2013 г., в което изцяло възразява и оспорва начина на водене на проверката, действията на членовете на дисциплинарно разследващия орган, а също и начините по които са събирани доказателства. В становище рег. № 20983/9.05.2013 г. дисциплинарно разследващият орган поддържа изводите направени в обобщената справка. В резултат на проведеното дисциплинарно производство е издадена обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Димитров. При така установените факти, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение прави следните правни изводи: Жалбата е основателна. Заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи. Оспореният акт е постановен в изискуемата писмена форма и формално съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, а също и конкретизация на нарушението по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР. Издадената заповед не съответства и на целта на закона. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, и за да бъде доказано дисциплинарното нарушение е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. трябва да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна да е налице вина на дееца, която се изразява в умисъл или небрежност, от това да е настъпил определен правнорелевантен резултат - вреда и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. В конкретния случай фактическите изводи на административния орган са изведени при непълна фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са събрани всички необходими доказателства, а оценката на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства е едностранчива, като е допуснато игнориране на част от доказателствата. На първо място при тълкуване на доказателствата събрани от дисциплинарно разследващия орган е направен неправилен извод, че предварителното подписване на протокола е станало с цел да се прикрие неунищожаването на част от вещите, за да могат те да бъдат изнесени и присвоени. Този извод на административния орган не намира опора в доказателствата, приложени по делото. В обясненията жалбоподателят твърди, че обичайната практика при унищожаването на веществени доказателства е протоколът за тяхното унищожаване да бъде съставен и подписан преди започване на унищожаването на вещите, а впоследствие само да бъде регистриран в деловодната система. Това твърдение на Димитров се подкрепя от обясненията и свидетелските показания. В хода на административното производство са разпитани лицата Добромир Георгиев Димитров, Евгения Йорданова Стоянова, Миглена Колева Тодорова и от Севдалин Георгиев Събев. В обясненията на Добромир Георгиев Димитров, също се потвърждава за практиката протоколите да бъдат подписвани преди започване на процедурата по унищожаване на веществените доказателства. В тези обяснения той заявява, че жалбоподателят се е противопоставил на предложението на Тодорова и Събев, някои от вещите да не бъдат унищожени, а също и за решението, което са взели с жалбоподателя да се обадят на началник отдел "Досъдебно производство" - комисар Евгения Стоянова за намерението на Тодорова и Събев да не се унищожат част от веществените доказателства. Това намерение на жалбоподателя се подкрепя и от обясненията на Стоянова, че още в деня на унищожаването на вещите, той я е уведомил, че унищожаването на вещите не е приключило, като протоколът за унищожаването е подписан и се намира в Тодорова. Видно от същите обяснения, е че същия ден жалбоподателят отново се е обадил на Стоянова като й е съобщил, че част от неунищожените вещи са изнесени от сградата на ОД на МВР - Добрич и са закарани в дома на Събев, като разговорите са проведени по негова инициатива. Обясненията дадени от Събев и Тодорова не се потвърждават от другите доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка след като е приел писмените обяснения на жалбоподателя, обясненията на останалите служители и е направил оценка на всички доказателства ДРО е направил необоснован извод за виновно поведение от страна на Димитров. Доказателствата събрани в хода на дисциплинарното производство налагат извода, че Димитров не е имал знанието, за намерението на Тодорова и Савов част от вещите да не бъдат унищожени с цел тяхното присвояване. ДРО не е проверил също, чрез други доказателствени източници фактите изнесени от Димитров, че предварителното подписване на протоколите за унищожаване на веществени доказателства е трайно установена практика, която се е наложила в работата по унищожаване на веществени доказателства. Анализът на доказателствата опровергава извода на административния орган за умишлено, с цел присвояване участие на Димитров в изнасянето на вещите. От доказателствата приобщени към административната преписка е видно, че именно жалбоподателят и колегата му Добромир Георгиев Димитров са тези, които са уведомили Стоянова, че се подготвя изнасяне на вещите и са докладвали са къде ще бъдат занесени. Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена без да са изяснени и съобразени всички факти и обстоятелства, които са от значение за изясняване на случая. По дисциплинарната проверка не е изискана и приложена разпечатка на входящите и изходящи разговори, проведени от Стоянова на 5.04.2013 г. по мобилния й телефон с оператор "Глобул", по които тя твърди в обясненията си, че е разговаряла с жалбоподателя. Не са снети и обяснения и от служителите от отдел "Вътрешна сигурност", с които Стоянова е разговаряла по мобилния си телефон и на които е казала, че информацията, която им подава е получила от жалбоподателя и от Добромир Георгиев Димитров. В конкретния случай този пропуск при събирането на доказателства е довел до издаване на оспорената заповед при неизяснена напълно фактическа обстановка, което обосновава извод за нейната отмяна. Дисциплинарно наказващият орган не е изложил достатъчно мотиви и по въпроса за нарушението на разпоредбите на Етичния кодекс. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната съгласно нормата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент. Изводът за нарушение на правила от Етичния кодекс е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъплението, за което е обвинен и това обуславя негативната оценка на органа в морален план. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая обаче, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в едно административно дисциплинарно производство, при неприключило наказателно такова с влязла в сила присъда, е прието за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Това обстоятелство води органа до заключението, че е налице деяние Димитров, което е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало е обществено достояние и е уронило престижа на институцията. Под "уронване престижа на институцията" следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител в МВР представлява, каквото поведение в конкретния случай не е безспорно установено от административния орган при мотивирането на оспорената заповед. По делото е приложена като доказателство невлязла в сила присъда по НОХД № 2238/2013 г., на Русенски районен съд от 31.03.2014 г. с която жалбоподателят е признат за невиновен по повдигнатите обвинения. По преписката липсват каквито и да било доказателства, че деянието на Димитров е станало публично достояние, като това е обосновано с публикация във в-к "Добруджанска трибуна" - бр. 76/19.04.2013 г., която не отговаря на обективната истина, защото претърсване в действителност е имало само в дома на Събев. Следователно не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, доколкото конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения, насочени към улесняване и извършване на престъпление, не са установени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и на материално правните изисквания, предвидени в закона. На основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК оспорената заповед подлежи на отмяна. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като МВР се осъди да му заплати сумата от 1000 лева, за която има доказателства, че е реално извършен разход по делото. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение