Решение № 7026 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2016 г.

Решение № 7026 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на БНП П. П. Ф. ЕАД, ЕИК *********, гр. С. срещу решение № 1457/02.03.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 10231/2015 г. Релевира възражения за материална незаконосъобразност и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в трите процесни договора за кредит, размерът на лихвата е фиксиран за срока на кредита и тя е 0%. Пар. 1, т. 4 и т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ въвеждал легална дефиниция на понятията "лихвен процент" и "фиксиран лихвен процент", като понятията не съдържали разпоредби относно възможните стойности. Прави икономически и правен анализ на лихвите, като ги разглежда като положителни, отрицателни и равни на нула. По отношение на лихвите, равни на нула, сочи, че при тези договорни отношения, нито кредиторът има право да получи плащане на лихва, нито длъжникът има задължение да заплати такава. В този смисъл, лихва 0% била математически израз на "без лихва". Посочва, че чл. 19, ал. 4 ЗПК, въвежда максимален размер на годишен процент на разходите по кредита, като в ГПР се включват и лихвите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Индивидуалната стойност на ГПР по всички ценообразуващи компоненти обаче била изцяло неконтролируема, като зависела от волята на страните по договора. В този смисъл оспорва извода на съда за законосъобразност на обжалвания акт на председателя на КЗП, с който се забранява на дружеството да използва заблуждаваща търговска практика. Твърди, че не е налице практика, която утежнява положението на потребителя. Последният вземал информирано решение въз основа на предоставената му преддоговорна информация. Касаторът разграничава лихвата по договора за кредит от въведената с процесните договори "такса ангажимент". Твърди, че последната се изчислява върху размера на главницата към момента на отпускане на кредита и е еднократна, за разлика от лихвата, която се изчислява върху размера на главницата с плащането й, който намалява с времето при плащането. Намира за некоректен извода на органа и съда, че в крайна сметка, сумата, която потребителят заплаща при "такса ангажимент" и 0% лихва е по-висока от тази при договор с евентуален лихвен процент. В тази насока твърди, че дружеството не е предлагало "по-облекчени условия" за кредитиране, а договор с определени параметри. И той предвиждал 0% лихва и "такса ангажимент", която се начислявала върху размера на главницата при подписване на договора, била еднократна и се плащала разсрочено. Размерът на таксата не подлежал на връщане или намаляване при предсрочно прекратяване на договора поради изплащане, тъй като ангажиментът на кредитора бил поет към момента на сключване на договора и разходите били изчислени към този момент. Твърди, че таксата съществува на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, а забранени били единствено таксите по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Въз основа на подробен анализ на фактите, обосновава извод за липса на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП и в тази насока неправилност на изводите на АССГ за законосъобразност на обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба, председателят на КЗП, чрез юрк. Ахмед взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава обосновано заключение за правилност на съдебния акт. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав прави извод за валидност и допустимост на обжалваното решение. Касаторът не въвежда възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Касационната инстанция констатира, че АССГ въз основа на анализ на доказателствата по делото правилно е установил фактическата обстановка, която не следва да се повтаря. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № 221/25.03.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП на "БНП П. П. Ф." ЕАД се забранява използването на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно: