Решение № 12586 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2024 г.
ВАСТрето отделение21.11.2024 г.докладчик Кремена Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 737 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело 165/2023 г. по описа на Административен съд Русе.
ОСЪЖДА Заложна къща Монарх Кредит Груп ЕООД, ЕИК 202277628, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Рила 44, да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева., представляващи разноски по делото пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заложна къща Монарх Кредит Груп ЕООД-гр.Русе, ЕИК 202277628, чрез пълномощниците си адв. Стоянова и адв.Христова срещу Решение 737 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело 165/2023г. по описа на Административен съд Русе, с доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а именно-неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество, като бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Областна дирекция на МВР-Русе, чрез процесуалния си представител-юрк.Т.Йорданова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на оспорения съдебен акт. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице сочените от касатора отменителни основания. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд София-град е сезиран с исковата молба на Заложна къща Монарх Кредит Груп ЕООД-гр.Русе срещу ОД на МВР-Русе за обезвреда с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в общ размер на 972, 89 лева за понесени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностно лице при Областна дирекция на МВР Русе полицейски инспектор в РУ Две могили при ОД на МВР Русе, състоящи се в предаването с разписка, изготвена от полицейския служител-Д. Г., на снегорин, черен на цвят, модел Premium , 6,5 к.с., с размери 60-90-110см., на лицето В. С. В.. Претендираната сума представлява 250, 00 лева главница по паричен заем, обективиран в Заложен билет 106446 от 26.02.2022 г.; 86, 75 лева договорна лихва, считано от 22.03.2022 г./ватата на връщане на вещта на В./ до 03.04.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ и 636, 14 лева такса за ползване на заема, считано от 22.03.2022 г. до 03.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на вземането. От фактическа страна по делото е установено , че в РУ Две могили при ОД на МВР Русе е била извършена проверка по преписка 4569 ЗМ-34 от 28.02.2022 г. по описа на районното управление, образувана по повод съобщение за извършено престъпление, подадено от лицето В. С. В., в което се съобщава, че за периода от 22:00 часа на 25.02.2022 г. до 13:00 часа на 26.02.2022 г., в имота му в [населено място], [адрес] било проникнато през незаключена врата и от селскостопанска постройка е извършена кражба на 1 бр. стар електрожен марка Кракра , и 1 бр. ръчен моторен снегорин Premium , 6,5 k.s. черен на цвят, с което му били нанесени щети на стойност около 1 100, 00 лева. Към момента на подаването на съобщението, В. не можел да открие документи за липсващите вещи. Били извършени проверки на заложни къщи на територията на гр. Русе, като се установило, че в Заложна къща Монарх Кредит Груп ЕООД, гр. Русе, лицето С. В. С., е заложил 1 бр. вещ снегорин, марка Premium , 6,5 k.s. за сумата от 250, 00 лева със Заложен билет 106446 от 26.02.2022 г. Служителят в заложната къща Я. Л. предал с протокол за доброволно предаване от 28.02.2023 г. заложената вещ снегорин на мл. полицейски инспектор О. от РУ гр.Две могили при ОД МВР Русе. С Разписка от 22.03.2022 г. Д. Г.- полицейски инспектор от РУ - Две Могили предал на В. С. В., същата вещ, предоставена доброволно от заложната къща. За нуждите на проверката служителят в заложната къща А. С. е предала с протокол за доброволно предаване от 19.04.2022 г. заложния билет на полицейски инспектор Г.. За изясняване на обстоятелствата , в хода на проверката били снети писмени обяснения от С. В. С., който признал за извършената кражба на гореописаните вещи от дома на родителите си и изразил съжаление за стореното. Снети били обяснения и от подалия сигнала В. С. В., който обяснил, че след като разбрал, че вещите са откраднати от сина му-С. С., впоследствие с разписка му бил предаден 1бр.Снегорин, марка Premium -6,5 k.s.-черен на цвят с размери 60x90x110 см. С постановление от 22.06.2022 г., прокурор при РП Русе на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 213 от НПК е отказал да образува наказателно производство и е прекратил проверката по преписка 4569 ЗМ-34 от 28.02.2022 г. по описа на Районно управление Две могили при ОД на МВР Русе, предвид родствената връзка между лицата и реда за преследване по тъжба на пострадалия /арг. от чл. 218в, т. 2 от НК/. С цел установяване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателства, потвърждаващи гореизложената фактическа обстановка, като свидетелите В. В., С. С. и П. В. подробно изяснили събитията, случили се през февруари, март 2022 г. по повод кражбата на въпросния снегорин от дома на В., извършена от сина му С., залагането на тази вещ в собствената на ищеца заложна къща, както и какви действия са били извършени след това от свидетелите и от полицейските служители в РУ Две могили във връзка с връщането на вещта на нейния собственик лицето В. В.. Разпитан е и полицейският служител Д. Г.- полицейски инспектор в РУ Две могили при ОД на МВР Русе, извършил оперативно-издирвателните действия по постъпилия заявителски сигнал, който е върнал процесния снегорин на В.. Последният дал подробни показания относно признанията на С. за извършената кражба на снегорина от дома на неговите родители, залагането на откраднатата вещ в собствената на ищеца заложна къща и доброволното й предаване от служител на заложната къща на друг полицейски служител, както и досежно връщането на процесния снегорин на собственика В. срещу разписка след нейното разпознаване и снемане на писмени обяснения от В. и съпругата му. Впоследствие били представени и документи, установяващи собствеността, при което свидетелят Г. констатирал, че номерата на снегорина по документи и на въпросния снегорин по изготвения от него снимков материал са идентични. В хода на съдебното производство са представени от ответната страна и писмени доказателства заверени преписи от Фискален бон от 04.10.2018 г.; Протокол за рекламация 300370178/17.10.2018 г. и Гаранционни условия за електрически и бензинови градински инструменти от 04.10.2018 г., отнасящи се за снегорин КСМ624 24011400287, издадени на купувач В. В., удостоверяващи собствеността над вещта. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявената искова молба на Заложна къща Монарх Груп ЕООД срещу ОД на МВР-Русе като неоснователна и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че в настоящия случай и при двете предявени претенции липсва първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие на длъжностно лице-полицейски инспектор в РУ-Две могили при ОД на МВР-Русе при упражняване на административна дейност в смисъла, който законодателят е вложил в цитирания текст на чл. 1, ал. 1. предл. второ от ЗОДОВ. Решаващият съд приел, че по делото не се установява незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица при ОД на МВР-Русе при или по повод на административна дейност. Приел още, че действията на полицейския инспектор не са фактически, а такива по изпълнение на правомощия вменени му с разпоредби на ЗМВР-чл.6,чл.8,ал.3 и чл.9,ал.1,т.1 от с.з., както и че в случая се установява изпълнение на служебните задължения в съответствие с целта на закона-връщане в патримониума на собственика на противозаконно отнетата му движима вещ. Посочил, че макар с случая разпоредбата на чл.111, ал.2 от НПК да не е буквално приложима с оглед липсата на образувано досъдебно производство, връщането на противозаконно отнетата вещ на собственика е част от последователните процесуални действия в хода на проверката, част от които е и връщането на вещите на правоимащите лица, доколкото в случая няма спор, че процесният снегорин е предмет на кражба. Съдът приел и че твърдяната от заложната къща щета има гражданскоправен характер и произтича от съществуващите облигационни отношения между заемателя-С. В. и залогоприемателя- Заложна къща Монарх Груп ЕООД, към които ОД на МВР и нейните служители нямат отношение. С оглед на установеното първостепенния съд е приел, че в случая не е налице установено незаконосъобразно действие като първи елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираните обезщетения за да може да се реализира отговорността на държавата по реда на от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В допълнение АдмС Русе посочил, че поради факта, че вредите по ЗОДОВ следва да са причинени от незаконосъобразни действия, бездействия или административен акт, то в случая липсва и вторият елемент-не е налице причинно-следствена връзка между твърдените действия и претендираните вреди. След като е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. АПИ. В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявените с исковата молба искове са отхвърлени като неоснователни. Според правната доктрина и съдебната практика на ВАС, действието или бездействието на администрацията по чл.203, ал.1 от АПК следва да съставлява фактическо такова, като незаконосъобразното действие е предприетото без правно основание такова, а незаконосъобразното бездействие съставлява неизпълнение на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт да извърши конкретно действие, свързано с прогласено от закона защитимо субективно право. Незаконосъобразното действие или бездействие по смисъла на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ съставлява фактически, а не юридически акт. Правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото е извода на първоинстанционния съд, че в случая не е налице твърдяното от ищеца незаконосъбразно действие на длъжностни лица при ОД на МВР-Русе при и по повод административна дейност, тъй като действията на полицейски служител са в изпълнение на възложени му правомощия със закон и по-конкретно регламентирани в чл.6, чл.8,ал.3 и чл.9,ал.1 т.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.2 от НПК, субсидиарно приложима и в настоящия случай, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са били отнети преди завършване на наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. В тази насока и с оглед на безспорно установения с писмени и гласни доказателства и в хода на съдебното дирене факт, че процесната движима вещ-снегорин е собственост на заявителя на сигнала за извършено престъпление-В. В., правилен и обоснован с оглед съвкупния доказателствен материал по делото е извода на съда, че в случая доколкото се касае за противозаконно отнемане на чужда движима вещ, за което органите на реда са били надлежно сезирани и са предприели необходимите действия е налице изпълнение на служебните задължения от страна на полицейския орган изцяло в съответствие с целта на закона, а именно връщане на незаконно отнетата движима вещ в партимониума на собственика. Безспорно установено по делото е кой е заложил процесната вещ и че това не е нейният собственик-В. В., както и че в случая е налице противозаконно отнемане на вещта от С. С. от патримониума на неговия баща. Правилен и споделен от настоящата касационна инстанция е извода на първостепенния съд, че в случая защитаваните обществени отношения, за които е предвидена наказателна отговорност имат превес над частните граждански отношения ,с оглед на което полицейският служител е имал вменените му съгласно ЗМВР правомощия да предприеме необходимите действия за предотвратяване последиците от извършеното престъпление посредством връщането на вещта на правоимащия собственик. Правилен е и извода на АдмС Русе, че твърдяната от ищеца- Заложна къща Монарх Кредит Груп ЕООД имуществена щета има гражданскоправен характер, доколкото същата произтича от съществуващи облигационни отношения между залогодателя С. С. и залогоприемателя-заложната къща, с оглед на което претенциите на ищеца , обусловени от тези правоотношения не могат да се реализират по реда на ЗОДОВ, а следва да се уредят по общия гражданскоправен ред. Въз основа на гореизложеното, изводът на решаващия съд, че не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен или прогласен за нищожен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови служители, следва да бъде споделен. Отсъствието на която и да е от изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма води до извод за неоснователност на исковата претенция и до отхвърлянето й. Безвиновната отговорност на държавата в случая не следва да бъде ангажирана по реда на специалния закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Искът е неоснователен и това е достатъчно за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон.С оглед неоснователността на главния иск, правилно и законосъобразно е отхвърлен от първостепенния съд и акцесорния такъв за лихви. Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски от касатора е неоснователно. Основателни са претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат уважени в размер на 100 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от наредбата за заплащането на правна помощ във вр,. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение