Решение № 13649 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12451/2014 г.

Решение № 13649 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12451/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново, при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение Решение № 317 от 23.07.2014 г., постановено по АХД № 282/2013 по описа на Административен съд гр. Велико Търново, в частта с която е отменен ревизионен акт (РА) № 151003136/22.03.2011 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение № 328/8.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която за периода от 1.01.2007 г. до 31.05.2010 г. е доначислен ДДС в общ размер 26 483,33 лв. за продажба на стоки по фактури, издадени от "Фема 59" ЕООД и "Станев" ЕООД, ведно със съответните лихви, както и в частта, в която са определените данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 585,83 лв. и съответни лихви, и за 2009 г. в размер на 1421,07 лв. и съответни лихви за просрочие. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу РА, с присъждане на разноски. Ответникът - Атанас Димитров Атанасов с ЕТ "Дианас-88-Атанас Атанасов" от гр. Берковица чрез адв. Миневска взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: За да отмени РА, Великотърновският административен съд е приел, че липсват доказателства за реалното извършване на доставките, а сами по себе си фактурите не удостоверяват реално възникнало данъчно събитие, нито пък обстоятелството, че са отразени в дневните финансови отчети на доставчиците. Не е доказано, че именно жалбоподателят е получател по тези фактури, тъй като липсва подпис на представляващия ревизираното лице в тях. Не са представени документи, установяващи прехвърляне на правото на собственост върху стоките, доказателства, че доставчикът е разполагал с тези стоки, за транспортирането им до търговските обекти на жалбоподателя, приемо-предавателни протоколи, складови или стокови разписки. Първоинстанционният съд е присъдил разноски по делото на РЛ, съобразно уважената част на от иска. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е установена правилно, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и че е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора. Решението на първоинстанционния съд е подробно мотивирано и настоящият касационен състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че при съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, (включително и оспорените от страна на ревизираното лице) не се налага извода за реалното осъществяване на доставките. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че само фактурите, удостоверяващи облагаеми доставки, извършени от "Фема - 59" ЕООД и "Станев" ЕООД на РЛ, приложените дневни финансови отчети и декларацията на представляващия го, че доставките са извършени, не е достатъчно, за да се приеме, че доставките са действително извършени. Доколкото става дума за продажба на родово определени вещи органите по приходите е следвало да обосноват констатациите си с доказателства за транспортиране и предаване на стоката. Евентуалните последващи продажби на същата, в резултат на които са били укрити приходи, също са подлежали на доказване. Съдът с основание е приел, че при същия доказателствен стандарт, както когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, по които се претендира право на данъчен кредит, в случая следва да се докажат констатациите на РА. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. Предвид изложеното, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,