Решение № 10228 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16215/2011 г.

Решение № 10228 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16215/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 1373/2.11.2011 г. по адм. д. 2182/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, 19 състав, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 021000880/16.08.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-310/30.09.2010 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушени на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което се отмени РА като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Не изразява становище по другата касационна жалба. По делото е подадена и "касационна жалба" от "Енормъс " ЕООД против Решение № 1373/2.11.2011 г. по адм. д. 2182/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, с която фактически се претендират заплащане на разноските, направени пред първата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност и на двете касационни жалби по съображения, изложени в хода по същество на делото. По допустимостта на касационните жалби, Върховният административен съд, осмо отделение, намира следното: Касационната жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. "Енормъс" ЕООД не е се е възползвал от възможните процесуални способи за защита на искането си за присъждане на разноски, а именно чрез подаване на молба за изменяне на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес по силата на препращата разпоредба на 144 АПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С оглед принципа на процесуална икономия и наличието на друга процесуално допустима жалба срещу същото съдебно решение, настоящият съдебен състав следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, претендирани от двете страни по спора с оглед окончателния изход на съдебното производство. С обжалваното Решение № 1373/2.11.2011 г. по адм. д. 2182/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, 19 състав, е отменен Ревизионен акт (РА) № 021000880/16.08.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-310/30.09.2010 г. на ДД "ОУИ" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на "Енормъс" ЕООД за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53933,40 лв. по фактури, издадени от "Сим Груп 09" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя неправилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, поради липсата на реални доставки на стоки по процесните фактури. Съдът е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, обосноваващи извод за реалност на доставките: сключени договори за покупко - продажби и приемо-предавателни протоколи между получателя и прекия доставчик, извлечения от счетоводна документация за заприхождаване на стоките и последващото им изписване от склад, платежни документи. По делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чиито изводи съдът е възприел като подкрепящи тезата на ревизирания субект. Като факт, безспорно установяващ реалността на процесните доставки, е възприета и последващата реализация на стоките във вътреобщностни доставки към гръцки контрагент. Осъществяването на ВОД съдът е приел за доказано посредством Инвойс № 1/25.08.2009 г. и Инвойс № 2/25.08.2009 г., с получател гръцки контрагент, които доставки са декларирани с VIES - декларация в м. 08.2009 г., Инвойс № 3/15.09.2009 г., която доставка е декларирана с VIES - декларация в м. 09.2009 г., фактура за извършен транспорт с товарни автомобили, международна товарителница от 25.08.2009 г., както и чекове за извършени плащания. Със съдебното решение не са присъдени разноски, независимо от направеното искане от процесуалният представител на "Енормъс" ЕООД. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Административният съд необосновано и при допуснато процесуално нарушение е приел, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на оспорените доставки, в резултат на което незаконосъобразно е отменил обжалвания РА. По делото липсват безспорни доказателства не само за предходните доставки (както неправилно е приел съдът), но и за реалното осъществяване както на преките доставки между "Сим груп 09" ЕООД и "Енормъс" ЕООД, така и на последващите такива, за които се твърди, че са осъществени от "Енормъс" ЕООД към гръцки контрагент (вътреобщностни доставки). Относно доставките по процесните 10 бр. фактури, издадени от "Сим груп 09" ЕООД на "Енормъс" ЕООД, с предмет на доставката софтуерни и хардуерни продукти, следва да се има предвид обстоятелството, че представените от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи и договори за покупко-продажби като частни документи са оспорени от приходния орган по отношение на тяхната вярност, автентичност, както и по отношение на липсата на достоверна дата по реда на чл. 181 ГПК. В съдебно заседание от 20.12.2010 г., съдът на основание чл. 193 ГПК е открил производство по оспорване автентичността и верността на така представените по делото частни писмени документи, като е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест във връзка с извършеното оспорване. Във връзка с направеното оспорване, процесуалният представител на ответника е уточнил, че оспорва автентичността на подписа на представляващия "Сим груп 09" ЕООД, като в тази връзка представя извлечение от търговския регистър на "съгласие с образец от подпис" на представляващия "Сим груп 09" ЕООД. От страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства във връзка с направеното оспорване на документите, поради което административният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел, че с тях се установяват спорните по делото обстоятелства. Относно извършването на вътреобщностни доставки на процесните стоки от страна на "Енормъс" ЕООД към гръцки контрагент, настоящият състав на Върховния административен съд намира последното за недоказано. Независимо, че в заключените на вещото лице е посочено, че същото след проверка в счетоводството на жалбоподателя е проследило документално движението на стоката от складовете на жалбоподателя към последващи купувачи, както и е проверило документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностни доставки, следва да се посочи, че такива доказателства по делото липсват. Въпреки указанията на съда, дадени в съдебно заседание от 30.05.2011 г., с които жалбоподателят е бил задължен да представи тези документи, по които е работило вещото лице и не се намират по делото, не са представени и не са приети като писмени доказателства по делото. Конкретно не са представени Инвойс № 1/25.08.2009 г., Инвойс № 2/25.08.2009 г., Инвойс № 3/15.09.2009 г. и международна товарителница от 25.08.2009 г., поради което съдът не може да установи както осъществяването на ВОД изобщо, така и идентичността на стоките - предмет на пряката доставка и стоките - предмет на ВОД. Последното обстоятелство не може да бъде установено от заключението на вещото лице, в което е посочено, че предмет на международна товарителница от 25.08.2009 г. са "компютърни елементи за цифрови програмни металорежещи машини", докато предмет на процесните доставки са "софтуерни и хардуерни продукти - LAN карти, видео карти, мрежови карти, хард диск и др.". Идентичността на стоките не може да бъде преценена както поради непредставяне по делото на доказателствата, удостоверяващи извършването на вътреобщностни доставки, така и поради липсата на придружаващи стоките документи, съдържащи техните технически параметри. В тази връзка, независимо от обстоятелството, че ненамирането на предходните доставчици на декларираните от тях адреси само по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен креди, настоящият състав намира, че в конкретния случай не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи, че въобще съществува стока и нейното предаване от прекият доставчик на данъчнозадълженото лице. Действително в случая с оглед спецификата на процесните стоки, притежаващи високотехнологични характеристики, е необходимо да бъде установен техния производител и вносител, като е немислимо същите да бъдат реализирани на пазара без документи, установяващи техния производител или вносител, както и без документи относно техните технически характеристики, каквито доказателства по делото не са представени. Като е достигнал до противоположен правен извод, административният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Енормъс" ЕООД против РА № 021000880/16.08.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-310/30.09.2010 г. на Директор на Д "ОУИ" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който законосъобразно на "Енормъс" ЕООД за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53933,40 лв. по фактури, издадени от "Сим Груп 09" ЕООД. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция "Енормъ " ЕООД няма право на разноски и за пред първата инстанция и искането му за присъждане, съдържащо се в "касационна жалба" не може да бъде уважено. По водене на делото касаторът не е направил разноски, не е представляван от юрисконсулт пред касационната инстанция, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение само за пред АС-Бургас в размер на 200 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение