Решение № 9950 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3325/2009 г.

Решение № 9950 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3325/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 211к от Закона за митниците, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационната жалба на директора на регионална митническа дирекция - Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кета Керенска - Гелова и на началника на Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Красимира Ташкова срещу решение на административния съд - Бургас под № 78 от 26.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1792 по описа за 2008 г., с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания под № 59 от 30.10.2008 г., издадено от началника на митница Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-1095 от 11.11.2008 г. на зам.- директора на регионална митническа дирекция - Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречия с процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съществените процесуални нарушения, според касатора, се изразяват в произволно кредитиране на заключението на СТЕ, без то да се подкрепя от други доказателства по делото. Материалната незаконосъобразност на решението се свежда до неправилно приложение на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС (отм.), изискващ "доказателства за друго", а не предположения. Доколкото се касае до фири и загуби на товарите, поради механично разпиляване, отвяване или изпаряване, то доказването на тези факти следва да стане чрез документите, посочени в чл. 114, ал. 2 и, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за митниците, във връзка с Наредба № 13а -10403/1959 г. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърден обжалвания акт, както и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Пристанище Бургас" ЕАД-гр. Бургас не изразява становище. Заинтересуваната страна - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е било постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 59 от 30.10.2008 г., издадено от началника на митница Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-1095 от 11.11.2008 г. на зам.-директора на регионална митническа дирекция - Бургас, с което на основание чл. 204, ал. 1, б. "а" от МК, чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, във връзка с чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, чл. 13, т. 2 от ЗАДС и чл. 56 от ЗДДС "Пристанище Бургас" ЕАД е задължено да заплати ДДС в размер на 1 162.02 лв. и акциз в размер на 246.12 лв., заедно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. От фактическа страна е установено следното: На 01.11.2007 г. в пристанище Бургас е въведена с м) к "Плори" и манифестирана в МП "Пристанище Център" с митнически манифест № 308 от 01.11.2007 г. стока (металургични въглища насипно) - 7 951 632 кг. След окончателното разтоварване на кораба и на основание чл. 772 от ППЗМ е съставен Генерален акт № 308 от 01.11.2007 г., в който като действително разтоварено количество е посочено тегло, съответстващо на обявеното по представените коносаменти, а именно 7 951 632 кг. Стоката е приета във временен склад № 4 с титуляр "Пристанище Бургас" ЕАД. Разтоварените въглища са експедирани на партиди, като след натоварването на ж. п. вагони и претеглянето е установено количество с 20 872 кг. по-малко от манифестираното по ММ. Митническият орган е приел, че установената разлика в по-малко с 20 872 кг., за които не е дадено допустимо митническо направление, представлява липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. За да отмени постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 59 от 30.10.2008 г., издадено от началника на митница Бургас, административният съд е приел, че в случая не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, а несъответствия и допустима грешка при измерването на стоката по метода на "драфт сървей" и при претегляване на ж. п. вагоните. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на СТЕ, неоспорено от страните. Според това заключение, винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара-по газенето на кораба ("драфт сървей") и на ж. п. кантар. В международната практика е приета точност на метода "драфт сървей" до 0.5% от дедвейта на кораба, който в случая е най-малкото равен на количеството превозван товар и нормална би била грешка + (- 39 758 кг. При измерването на ж. п. кантар за определянето на теглото на товара като разлика между теглото на вагона пълен и вагонната тара има повтаряща се системна грешка от около 0.14% от теглото на товара. Към него се прибавя и грешката във везната от + - 40 кг. В случая, знаейки броят на вагоните (144 бр.) може да се заключи, че би била нормална една разлика приблизително от 7 200 кг до 17 280 кг в по-малко. Дори и без да се определя сборно грешката при измерването от "драфт сървей" и теглене на ж. п. кантар в цифри е видно, че установената разлика в минус 20 872 кг е в границите на допустимото. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и съдът е достигнал до правилни правни изводи. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата и кредитиране на заключението на СТЕ. Правилен е изводът на съда, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗМ. Не се касае и за случаите на отпадане на отговорността в хипотезите на чл. 114, ал. 2 и, ал. 3 от ППЗМ и митническият орган не се е позовал на тези разпоредби, а само на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. Съдът не се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и доводите на касаторите за неправилно приложение на посочената правна норма са неоснователни. Приложими в случая са нормите на действащия към датата на възникването на задължението (01.11.2007 г.) норми на ЗДДС (обн. Дв, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.). Съобразно изложеното, решението на административния съд се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,