Решение № 7554 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2009 г.

Решение № 7554 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба адв. Мария Колева, в качеството й на процесуален представител на Емил Константинов Живков, управител на "Военно строителство инженеринг" ЕООД, срещу решение № 123 от 24.06.2009 г. по адм. дело № 358 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, произнасяне по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Господинова, която претендира и присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е бил РА № 20500066 от 8.05.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с решение № 2023 от 11.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден в резултат на повторна ревизия по смисъла на чл. 155, ал. 5 от ДОПК, като обхватът й е прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.08.2000 г. - 31.03.2001 г. С акта, изменен при административното обжалване е отказано право на данъчен кредит на ревизираното дружество, съответно е начислен ДДС за данъчен период м. 08.2000 г. в размер на 88 941.18 лв., ведно със законната лихва; за данъчен период м. 09.2000 г. в размер на 83 045.71 лв., ведно със законната лихва; за м. 10.2000 г. в размер на 129 539.05 лв., ведно със законната лихва и за м. 01.2001 г. в размер на 12 460.83 лв. По съдебен ред се оспорва непризнаваното на данъчен кредит по 5 броя фактури, издадени от "Конъри комерс" ЕООД, по фактура, издадена от "Ерма Кип Петришки и Сие" СД и такива 11 броя, издадени от ЕТ "Гами 98 - Георги Александров". В мотивите на обжалваното решение е прието, че съдът е сезиран с допустима жалба, с оглед срока за предявяването й, както и от надлежна страна. При произнасянето по основателността на жалбата, съответно по законосъобразността на обжалвания акт, е констатирал, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма, както и че е мотивиран. Съдът е обсъдил конкретно събраните по делото доказателства, тези в административното производство, както и представените пред него, съответно и заключението по изслушаната ССчЕ. Отграничил е с оглед разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на ДОПК, че приложим процесуален закон се явява ДОПК. Също така съдът е анализирал разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС (отм.), на което основание се е позовал органът по приходите, за да не признае претендираното право на приспадане на данъчен кредит. С оглед ненамирането на преките доставчици на адресите им за кореспонденция е обсъдил разпоредбите относно задължението за посочване на такива, както и редът и начина за уведомяване на ревизирания данъчен субект, респективно на третите лица, с оглед извършване на насрещни проверки и връчване на искания за представяне на писмени доказателства и даване на писмени обяснения. Обсъдени са и тези, които уреждат задълженията на данъчните субекти да представят информация и на магнитен носител и преценяването на представяни компютърни извадки с оглед константната съдебна практика. Обсъден е и характерът на понятието счетоводство, съответно на счетоводните документи и записвания. По отношение на двамата преки доставчици "Конъри комерс" ЕООД и ЕТ "Гами 98 - Георги Александров" е прието, че те не могат да бъдат открити на адресите за кореспонденция, че и исканията за представяне на писмени обяснения и документи са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Обсъден е и характера на протоколите за извършени насрещни проверки като официални документи, предоставената възможност на жалбоподателя да открие адресите на преките доставчици с оглед представяне на доказателства и осъществяване на проверка на счетоводствата им от страна на експерта по назначената ССчЕ по делото. Последният по повод първия доставчик "Конъри комерс" ЕООД е приел, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответните периоди, като няма данни за внасяне на ДДС по тези фактури. По отношение на ЕТ "Гами 98 - Георги Александров" са направени същите изводи, а по отношение на "Ерма Кип Петришки и Сие" СД не дава заключение, понеже не са му представени доказателства. Освен това съдът е обсъдил и всички възражения по повод ненамирането на преките доставчици от ревизиращия орган, неправилното уведомяване на същите за исканите от тях доказателства и обяснения, относно неправилното прилагане на чл. 64 от ЗДДС (отм.), относно неприлагането на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), относно приложимостта на решението на ЕСПЧ от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу РБългария. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Изчерпателно е обсъдена фактическата страна по спора, направени са съответни на нея и правилни правни изводи, съответно преценка за законосъобразност на обжалвания РА. Основният спорен момент е дали могат да се ценят като годно доказателство представените писмени доказателства, изходящи от счетоводствата на двамата от спорните трима преки доставчици. Изводът на съда и в тази част е правилно, а именно че Представените по делото извлечения от счетоводни записвания съдържат данни от магнитен носител. Няма доказателства, че тези разпечатки са направени от компютър или технически носител, намиращи се на местата, където съответния доставчик осъществява дейността си, за да се приеме че тези данни са създадени от субекта, посочен за техен издател. Освен това няма доказателства, че документите представляват извлечения от редовно водено счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Съобразно изложеното съдът правилно е достигнал до извода, че ДДС не е начислен в счетоводството на доставчиците. С оглед на това не следва да бъде обсъждан и факта за по-късното начисляване на данъка, след като е спорен фактът на начисляване на същия въобще. Направени констатации в ПИНП относно този факт само на база данни от данъчните досиета на тези данъчни субекти не може да обосноват наличието на спорната предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит, след като самият ревизиращ орган не е осъществил проверка в счетоводствата на доставчиците, както такава възможност е нямал и експертът по назначената и изслушана ССчЕ по делото. Доказването на твърденията на жалбоподателя-ревизираното дружество изисква използването на ефективни и годни доказателства и доказателствени средства. По принцип изложените доводи в касационната жалба, макар и относими към административното производство, са правилни, но са неприложими в спора именно поради процесуалната невъзможност за тяхното доказване, каквато е налице в съдебното производство. Обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се следва съдебни разноски, както и на ответната страна по нея, с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, понеже на приходната администрация вече са присъдени съдебни разноски с първоинстанционното решение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение