Решение № 6360 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12934/2017 г.

Решение № 6360 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12934/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. М., представлявана от кмета Д. И. против решение № 1475/16.08.2017 г. на Административен съд П. по адм. дело № 712/2017 г. С него се отхвърля жалбата на кмета на общината срещу решение № ПВ-30ПР/2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - П.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът-директорът на РИОСВ П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата и чрез процесуален представител, Д. К. - директор на дирекция "Административни, финансови и правни дейности" в РИОСВ в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, "Ж. - 77" ЕАД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение № ПВ-30ПР/2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - П.. С него на основание чл. 93, ал. 1 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда/Наредба за ОВОС/, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие/ЗБР/, чл. 40, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/, представена писмена документация от възложителя по приложение № 2 към чл. 6 от наредбата за ОВОС и по чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за ОС и становище на РЗИ П., директорът на РИОСВ П. е взел решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Промяна на дейността за свинеферма М.-2 във "Ферма за отглеждане и угояване на водоплаващи птици с капацитет 38000 бр. птици", което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Възраженията са били за незаконосъбразност на решението с искане за отмяната му. Свеждат се до това, че има постъпили устни сигнали възражения, че обектът е действащ от години и в него се отглеждат птици за угояване, че е налице директно заустване на непречистени отпадъчни води в реката, съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не е информирана засегнатата общественост, нарушение на материалния закон и не се предвижда изграждане или реконструкция на съществуващата пречиствателна станция в настоящето предложение. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото и назначената съдебна екологична експертиза, че реконструкцията и модернизацията на ЛПСОВ не е предмет на инвестиционното намерение, за което е постановения акт и поради това не е била включена в информацията по приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС. С. е установил също така, че решението е издадено от компетентен орган в писмена форма при спазване изискванията на чл. 59 АПК. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и не се съдържат пороци водещи до нищожност на акта. За съответствие на решението с материалния закон е прието, че инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, подлежи на преценка за необходимост от извършване на ОВОС и компетентен орган за това е директорът на РИОСВ П.. От приложените по делото доказателства е установено, че изграждането на локална пречиствателна станция за отпадни води в с. М. и в самия обект е самостоятелно инвестиционно предложение, което ще се осъществява от друг възложител. Съдът е установил спазване на процедурата по информиране на компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата за ОВОС и представяне на информация по реда на чл. 4, ал. 2 от същата наредба. Установено е също така, че е информирано засегнатото население, на чиято територия ще се реализира предложението и в законовия срок и ред не са постъпили възражения, че в хода на процедурата е дадено становище от отдел "ОВО и ЕО" при РИОСВ, според което инвестиционното предложение не попада в защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и няма да засегне природни местообитания и местообитания на видовете от флората и фауната предмет на опазване в защитени зони. Установено е също така, че са проведени консултации с Регионална здравна инспекция П.. Установено е също така, че е извършена и оценка за съвместимост по реда на Наредбата ОС, като са взети предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 16 от Наредбата за ОС. П. констатации, че решението е мотивирано съгласно законовите изисквания и са спазени всички процедури по издаването му е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава тя е отхвърлена изцяло. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат като касационни доводи, идентични с тези, поддържани и пред административния съд Тези доводи са неоснователни. Твърденията за извършване на нарушения при експлоатацията на съществуващия обек, чието предназначение се променя са неотносими към преценката за законосъобразността на обжалваното решение на директора на РИОСВ П.. Тези възражения са относими към други производства и не са предмет на настоящето производство. Видно от решението, то е издадено при условието въвеждането в експлоатация да се извърши след като се изпълнят разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2, чл. 132 и чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, т. е. след като се осигури надеждно пречистване на формираните от дейността отпадъчни води и се получи разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води. По делото е установено, че въпросът с изграждането и реконструкцията на локално пречиствателна станция е предмет на друго инвестиционно намерение, поради което възраженията в тази насока правилно са преценени от съда като неотносими към преценката за законосъобразност на решението. Неоснователни са възраженията за необоснованост на решението, тъй като не се сочи в какво се изразяват и от друга страна, не се установява като касационно основание за отмяна. Събраните по делото доказателства са обсъдени във връзка едни с други и поотделно и съдът е извел фактическите си и правни изводи в съответствие с правната логика и тълкуване на материалния закон, правилно издирен и приложен в преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт. Не се установяват сочените касационни основания за отмяна поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение