Решение № 14099 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 556/2016 г.

ВАСVI отделение20.12.2016 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 03.12.2015 г., постановено по адм. дело № 137 по описа за 2015 г. на Административен съд - К. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14099 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 556/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. К., против решение № 102 от 03.12.2015 г., постановено по адм. д. № 137 по описа за 2015 г. на Административен съд - К., с което е отменено решение № 2153-08-39/14.10.2015 г. на и. д. Директор на ТП на НОИ - К., поправено с решение № 2153-08-40/15.10.2015 г. и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-08-280/25.08.2015 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са съображения за нарушения на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО във вр. с чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Г. П. Георгиев от гр. М., обл. К., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - К. е решение № 2153-08-39 от 14.10.2015 г. на и. д. Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - К., поправено с решение № 2153-08-40 от 15.10.2015 г., потвърждаващо разпореждане № 2140-08-69 от 08.09.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Г. П. Г. от гр. М., обл. К., е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО поради неизпълнение на условието по § 49 от ПЗР на КСО да продължава да работи като държавен служител. На основание чл. 18, ал. 1 от НПОС не е зачетен осигурителният стаж от 01.10.1990 г. до 31.03.1995 г., тъй като не е придобит към датата на уволнение, а след тази дата съгласно данните във вносна бележка от 26.06.2015 г. С постановеното решение Административен съд - К. е уважил жалбата, след като е приел, че към датата на освобождаване от длъжност 15.05.2015 г. в общия осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО следва да се включи и придобитият стаж от 01.10.1990 г. до 31.03.1995 г., за който са внесени осигурителни вноски на 26.06.2015 г. съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО. Внасянето на осигурителните вноски за времето на обучение след освобождаването на служителя от държавна служба в МВР има значение за определяне размера на осигурителните вноски и за датата на отпускане на пенсията. Така постановеното решение е правилно. На основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 44 от 2012 г.), в сила към 15.05.2015 г., държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. или като следователи и младши следователи. Към датата на освобождаването му от длъжност 15.05.2015 г. Г. П. Г. е имал осигурителен стаж като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи 19 години 01 месец и 29 дни, т. е. действително изслужен стаж в МВР повече от изисквания съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. Пенсионният орган е зачел стаж с обща продължителност 22 години, 10 месеца и 28 дни. Спорът между страните е по въпроса дали в общата продължителност на осигурителния стаж към 15.05.2015 г. следва да се включи периодът на обучение от 01.10.1990 г. до 31.03.1995 г. във Висшия селскостопански институт - П., за който са били внесени осигурителни вноски на 25.06.2015 г. Съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, при изпълнение на условието по ал. 6 за внесени осигурителни вноски за сметка на лицата. Липсва законова разпоредба, съгласно която времето на обучение са зачита за осигурителен стаж за един фиктивен по-късен период, който започва да тече след внасянето на осигурителните вноски. Датата на внасяне на осигурителни вноски не променя периода на подлежащия на зачитане осигурителен стаж, който съвпада с времето на обучение за придобиване на висше или полувисше образование. При пенсионирането на лицето следва да се вземат предвид всички обстоятелства, относими към осигурителния стаж и доход към датата на отпускане на пенсията. В разглеждания случай периодът на обучение от 01.10.1990 г. до 31.03.1995 г. се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 6 от КСО. При внесени осигурителни вноски, макар и в по-късен момент, следва да се приеме, че стажът е придобит за периода от 01.10.1990 г. до 31.03.1995 г. и да се включи в общия осигурителен стаж към датата на освобождаване от длъжност 15.05.2015 г. Спазено е правилото на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (редакция - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за допълване на общия осигурителен стаж със стаж, придобит преди уволнението от служба в МВР. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и ги е отменил, Административен съд - К. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1