Решение № 8213 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2019 г.

Решение № 8213 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Т. от [населено място], област Пловдив, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1052/14.05.2019 г., постановено по административно дело № 3832/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният иск против Областна дирекция на МВР – Пловдив (ОД на МВР - Пловдив), за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1383995, издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради анулирането му в хода на съдебно обжалване, довело до прекратяване на производството по АНД № 4352/2018 г. по описа на ПРС, ХVІІ н. състав. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и несправедливо. Твърди, че едва след подадената жалба е бил анулиран електронният фиш. Изтъква, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Моля за отмяна на решението и присъждане на исковата сума, както и на разноските за съдебното производство пред административния съд и пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - Пловдив чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Административен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба от Г. Т., подадена срещу ОД на МВР - Пловдив с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1383995, издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради анулирането му в хода на съдебно обжалване, довело до прекратяване на производството по АНД № 4352/2018 г. по описа на ПРС, ХVІІ н. състав. Съдът е установил от фактическа страна, че е издаден електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 1383995 от ОД на МВР – Пловдив, на собственика на лек автомобил Опел "Омега" с рег. [рег. номер на МПС] – Г. Т. за това, че на 09.07.2016 г. в 20, 30 часа в АМ "Тракия" км. 118+425 в посока град София е превишено наложеното ограничение на скоростта – нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. ЕФ е издаден на 17.10.2016 г. и връчен лично на Т. на 15.06.2018 г. Писмена декларация с данни, че друго лице е управлявало МПС-то, не се твърди и не се доказва да е подавана. Касаторът е подал жалба срещу ЕФ, по която е образувано АНД № 4352/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н. състав. За съдебното обжалване е ангажиран адвокат, сключен е договор за правна защита и съдействие и е заплатено възнаграждение в размер на 300 лева за осъществяване на процесуално представителство в хода на образуваното съдебно производство пред ПРС. В хода на производството по обжалване на ЕФ е доказано, че на 08.07.2016 г. процесният лек автомобил е продаден. Оспореният електронен фиш е анулиран на 26.06.2018 г. АНД е прекратено на това основание, както и поради изричното искане на процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Т. за прекратяване на делото. От правна страна съдът е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно оттеглен акт, издаден при осъществяване на административна дейност. Съдът обаче е счел, че няма твърдения и доказателства за спазване на чл. 145, ал. 1 ЗДвП /ред. - ДВ, бр. 88 от 2008 г. /, съгласно който, при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. Поради това съдът е стигнал до извод, че ищецът е станал причина за претърпяване на вредите поради собственото си бездействие – от една страна не е предоставил на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя, а от друга не е предоставил и писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Съдът е изтъкнал, че ако Г. Т. беше спазил задълженията си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а именно – в двуседмичен срок след продажбата на МПС беше предоставил на ОД на МВР Пловдив копие от договора за прехвърляне на собствеността с данни на приобритателя, съответно беше декларирал, че друго лице е управлявало автомобила, за извършеното нарушение на 09.07.2016 г. би бил санкциониран новият собственик; не би се стигнало до образуване на съдебно производство, респ. до ангажиране на адвокат. По тези съображения съдът е приел, че липсва причинно-следствена връзка между претендираните имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1383995, издаден от ОД на МВР - Пловдив срещу ищеца, поради анулирането му в хода на съдебно обжалване, довело до прекратяване на производството по АНД № 4352/2018 г. по описа на ПРС, ХVІІ н. състав и отменения електронен фиш. Поради това искът е счетен за неоснователен. Разноски не са присъдени. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решене за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Действително, субективното право на обезщетение по ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Неправилен е изводът в съдебното решение за липсата на реално претърпяна вреда. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления/електронните фишове се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При тяхната отмяна като незаконосъобразни, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издадения и анулиран/оттеглен електронен фиш, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по неговото обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Заплатеното адвокатско възнаграждение е доказано в процеса. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден електронния фиш, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. В противоречие с материалния закон административният съд приема, че е налице хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ. Вярно е, че касаторът не е подал декларация по чл. 145, ал. 1 ЗДвП, но в 14-дневен срок от връчване на фиша е подал информация за лицето, на което е бил прехвърлен автомобила. Обстоятелството, че това е станало с жалбата срещу ЕФ не променя факта, че информацията е предоставена и очевидно тя е била достатъчна на административно-наказващия орган, за да се анулира фишът. Освен това в случая приобретателят на автомобила също не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 2 ЗДвП в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД на МВР - Пловдив да заплати на касатора обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 4352/2018 г. по описа на ПРС, ХVІІ н. състав. Размерът на адвокатското възнаграждение обаче следва да бъде намален, съгласно и изричното възражение на противната страна. Извършените от процесуалния представител действия – подаване на жалба срещу ЕФ с доказателства към нея, две съдебни заседания, приключили за общо десет минути, както и размерът на глобата, обуславят присъждането на обезвреда за претърпените имуществени вреди в размер на 200 лв. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател и с оглед на направеното от неговия процесуален представител своевременно искане, следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски, от които: 10 лв. заплатена държавна такса за първата съдебна инстанция, 5 лв. заплатена държавна такса за настоящата касационна инстанция, 300 лв. адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция, изплатен в брой и 300 лв адвокатски хонорар за касационната инстанция, също платен в брой. Адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция се намалява от доказаните 500 лв на 300 лв, съгласно изричното възражение на СДВР, предвид минималната сложност на делото и обема на извършените процесуални действия. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,