Решение № 7220 от 29.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител юрк. Колева, против решение 2050 от 30.11.2022г., постановено по адм. дело 437/2022г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не споделя изводите на решаващия съд, че актът за налагане на финансова корекция е издаден след изтичане на мониторинговия период, както и че ползвателят на помощта е изпълнил своите договорни и нормативни задължения във връзка с финансирания проект. Иска се отмяна на решението. Ответниците КЛМ Гърмен ООД (правоприемник на ЕТ ВИП-М. Алексова ) и М. Алексова (развивала дейност като ЕТ ВИП-М. Алексова ), чрез пълномощник адв. Пенкова в съдебно заседание и с представен по делото писмен отговор вземат становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на КЛМ Гърмен ООД (правоприемник на ЕТ ВИП-М. Алексова) и М. Алексова (развила дейност като ЕТ ВИП-М. Алексова) против решение 01/311/00593/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция (РНФК), с изх. 01-2600/3301#18 от 14.03.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на КЛМ Гърмен ООД, в качеството му на правоприемник на ЕТ ВИП-М. Алексова с. Гърмен , е определена финансова корекция в размер на 35 222,20 лв. за неизпълнение съгласно т. 30 от Приложение към Раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (Правилата). С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на КЛМ Гърмен ООД решението за налагане на финансова корекция. За да достигне до този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че ЕТ ВИП-М. Алексова , чийто правоприемник е жалбоподателят КЛМ Гърмен ООД, е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 01/311/00593 от 02.10.2014 г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/. Предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за осъществяване на проект Изграждане на къщи за гости, находяща се в УПИ IV 336, кв. 4А, с. Гърмен, община Гърмен и размер на безвъзмездната финансова помощ 234 814,67 лв. съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи. По сключения договор на 20.11.2015 г. е извършено плащане в размер на 234 814,67 лева. Според т. 1.1 от договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. В т. 4. 12 от него е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т. 4. 18 от същия договор ползвателят следва да изпълни одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В мотивите на съдебното решение е отразено, че с окончателно решение 12306 от 01.12.2021 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело 4808/2021 г., е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00593/3/01/04/02 с изх. 01-2600/3301 от 31.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. В постановеното от ВАС решение е прието, че неизпълнението на показателите в бизнес плана представлява неизпълнение на индикатори по ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/, което обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ. Първостепенният съд е приел, че в изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС и на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ административният орган е открил производство по налагане на финансова корекция с писмо с изх. 01-2600/3301#14 от 31.01.2022 г., в хода на което е осигурил възможност на бенефициента да представи възражения и обяснения, които впоследствие мотивирано са отхвърлени в РНФК. В решението за налагане на финансова корекция е отразено, че след плащане в периода 18.06.2019 г. - 19.06.2019 г. са извършени проверка на място, както и допълнителни административни проверки, при които е установено неспазване на договорни и нормативни задължения - разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 01/311/00593 от 02.10.2014г. и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30/2008 г., Наредбата). Констатираното нарушение се изразява в това, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договор 01/311/00593 от 02.10.2014 г. бизнес план средно за три последователни пълни финансови години е 23,04%, което е под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план. Конкретните стойности, въз основа на които е прието неизпълнение, са както следва: за финансовата 2016 година залегнали в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност 76 000,00 лв., а реализираните общо приходи за 2016 г. 9 981,00 лв. (без ДДС), което съставлява 13,13% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 година залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност възлизат на 76 000,00 лв., а реализираните общо приходи за 2017 г. 12 394,00 лв. (без ДДС), което съставлява 16,31% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 година залегнали в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност 76 000,00 лв., а реализираните общо приходи за 2018 г. 30 159,02 лв. (без ДДС), което съставлява 39,68% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ е определена санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора, която в случая възлиза на 35 222,20 лева. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. За да достигне до последния извод, решаващият съд е приел, че ползвателят на помощта не е нарушил поети договорни и нормативни задължения при изпълнение на финансирания проект. Счел е, че нито в действащите правни норми, нито в подписания договор е заложено изискване за постигане на точно определени стойности от приходи. Посочил е, че проектът е приет за съответстващ на критериите на ПРСР и Наредба 30/2008г. и измежду тези критерии не е предвиден показател приход . Според първостепенния съд разходите от бюджета на Съюза са отпуснати за точно определени инвестиции, описани в приложение към договора, и това са обектите, предмет на финансиране, т.е. одобрената за подпомагане инвестиция. Приходите са в резултат на вече работеща инвестиция, а не и самата инвестиция. Във връзка с горното съдът е извел извод, че реализирането на по-нисък размер на приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес-плана, не съставлява нарушение на т. 4.12 от договора. Изложил е и допълнителни съображения, че решението за налагане на финансова корекция е издадено след изтичане на мониторинговия период. Съставът на Административен съд Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на М. Алексова против същия акт за налагане на финансова корекция и е прекратил производството по делото в тази му част, като е приел, че лицето не е адресат на решението, доколкото към датата на издаването му ЕТ ВИП-М. Алексова е заличен търговец. Така постановеното решене е неправилно. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008г. проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост , а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Следователно заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Настоящият съдебен състав не споделя решаващият извод на първостепенния съд, че одобрената инвестиция не включва изпълнението на бизнес плана относно получаването на приходи от дейността. Между страните няма спор, че кандидатът е изградил къща за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но както се посочи, съобразно правилото на чл. 16 от Наредба 30/2008г., кандидатите следва да представят бизнес-план по образец, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредбата. Със сключването на договора получателят на помощта се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Построяването на къща за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В конкретната хипотеза е установено по несъмнен начин неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) - за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 23,04% от заложените приходи за посочените 3 финансови години /22,35 % според заключението на съдебно-счетоводната експертиза/. При тези данни незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е налице нарушение на т. 4.12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициентът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата, и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от кандидата в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години, е одобрен проекта за подпомагане със сумата от 234 814,67 лв. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4.12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008г. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. до 02.10.2019г. При това нарушение т.8.1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба 30/2008г. С реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Съобразно предвиденото в т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над две финансови години /какъвто е настоящият случай/, се налага санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първостепенния съд за липсата на възможност и основание за образуване на производство за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период. Според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 1.01.2015 г. договори, какъвто е процесният, мониторинговият период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена помощта, ведно с всички, поети по силата на сключения между страните договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план. В настоящия случай договорът е сключен на 02.10.2014 г., поради което петгодишният период на мониторинг е изтекъл на 02.10.2019 г. Проверката, при която е установено нарушението, е извършена в рамките на този период - през месец юни 2019 година. Самото нарушение, което е установено, също е извършено в срока на мониторинг. Обстоятелството, че административното производство по ЗУСЕФСУ е образувано след изтичане на периода на мониторинг, е без значение, тъй като единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който в настоящия случай не е изтекъл. Установеното неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) представлява неизпълнение на поетото от бенефициента задължение за изпълнение на одобрения проект и съставлява нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, като съобразно т. 8.1 от същия и чл. 46 от Наредба 30/2008г., е основание за налагане на финансова корекция. Определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2000г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. (Правилата), като административният орган е приложил коректно процентния показател 15% от предоставената финансова помощ. По изложените съображения обжалваното решение в тази му част е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на КЛМ Гърмен ООД против решение 01/311/00593/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция (РНФК), с изх. 01-2600/3301#18 от 14.03.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . С касационната жалба се обжалва решението на Административен съд Благоевград и в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на М. Алексова против решението за налагане на финансова корекция и е прекратено производството по делото в тази му част. Решението в тази му част има характер на определение, поради което и на основание чл. 230 АПК е могло да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, както правилно е посочил първоинстанционният съд. В случая решението е съобщено на касационния жалбоподател на 13.12.2022г., поради което срокът за оспорването на частта му с характер на определение е изтекъл на 20.12.2022г. Касационната жалба, с която се обжалва решението на съда в цялост, е с изх. 01-2600/3301/23.12.2022г. и е изпратена по куриер на 29.12.2022г., към която дата е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на решението на съда с характер на определение. Ето защо касационната жалба, в частта, в която се обжалва решението на АС Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. Алексова против РНФК 01/311/00593/3/01/04/03 с изх. 01-2600/3301#18 от 14.03.2022г. и е прекратено производството по делото в тази му част, следва да бъде оставена без разглеждане и следва да бъде прекратено производството по настоящото дело в тази му част. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв. за всяка съдебна инстанция, който размер е определен съобразно нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и внесена държавна такса от 140 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение