Решение № 8215 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2013 г.

Решение № 8215 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ"НДМ Гюнай Неджат", чрез процесуалния представител адв. Иван Йовчев срещу Решение № 1476 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 399/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, I отделение, ХI състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт № 091202523 от 08.08.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 52 от 18.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както и ЕТ " НДМ - Гюнай Неджат" е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 077 лева. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява се становище, че от доказателствата, събрани в рамките на ревизията и съдебното производство може да се направи обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения РА. Налице е позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/2011 г. и С-142/11. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се направените разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, не се представлява, като изразява писмено становище по касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Пловдив е Ревизионен акт № 091202523/08.08.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 52/18.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 27 589,76 лева ведно с прилежащите лихви в размер на 3 743,05 лева. Отказаният данъчен кредит е формиран по фактури, издадени от "Престисимо България" ЕООД, "Трансроуд 2000" ЕООД, "Брезите" АД и "Ира 2000" ЕООД. Според ревизиращите по описаните подробно фактури не е доказано наличието на реално осъществена доставка. Във връзка с фактурите, издадени от "Престисимо България" ЕООД и "Трансроуд 2000" ЕООД с предмет - кроене, щамповане и бродиране на дрехи, не са представени съпътстващи доставката документи - договори, споразумения, експедиционни бележки, складови и стокови разписки, приемо-предавателни протоколи за експедирани материали и получена продукция, транспортни документи и др. индивидуализиращи документи с данни с посочените доставки. Няма и документи относно броя на скроените, щамповани, бродирани дрехи, респ. къде и кога точно е извършена възложената услуга. Установено е, че към фактурите са приложени фискални касови бележки, като при проверка в СУП на НАП е видно, че същите не са издадени от регистрирани фискални устройства, както и че "Престисимо България" ЕООД не е отчело приходи от извършвана стопанска дейност пред 2010 г. По отношение на фактурите, издадени от "Брезите" АД с предмет на доставките - материали /теракот, цимент/ не са ангажирани доказателства за осъществяването им - няма договори, приемо-предавателни протоколи, документи за плащане по доставките, респ. документи относно транспорта на материалите. Установено е, че "Ира 2000" ЕООД е издало 8 бр. фактури на ревизираното лице с предмет на доставките - плащане по договор, като са представени договори за покупко - продажба на трикотажен плат, неподписани от страните по тях, както и 8 бр. фискални бонове. От страна на едноличния търговец няма представени доказателства за начина на предаване на материалите, респ. с тяхната последваща реализация или да се установи дали същите са вложени в произведена продукция или са продадени в непроменен вид. В счетоводството на касатора липсва заведена счетоводна сметка 303 "Продукция", както и същият не е ангажирал документи, отразяващи влагането и изписването на закупените материали /трикотажен плат/. Пред съда е допуснато изслушване на ССчЕ, което заключение е подробно обсъдено от първостепенния съд. Като краен правен извод АС Пловдив е приел, че жалбата на ЕТ "НДМ Гюнай Неджат" срещу цитирания РА е неоснователна, като е развил подробни съображения за законосъобразност на РА като издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и при правилно прилагане на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно и обосновано. Настоящата касационна инстанция намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС Пловдив обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на оспорения РА. Разгледани са поотделно доставките по фактури, издадени от различните доставчици, като са изложени подробни съображения относно наличието на предвиденото в РА материалноправно основание за отказ на получателя на правото на приспадане на данъчен кредит. Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им. АС Пловдив задълбочено е обсъдил събраните в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства, включително и заключението по ССчЕ. Разгледани са отделните спорни фактури с предмет - услуга / стоки /материали/, като е формиран извод за липса на достатъчно и убедителни доказателства за начина на извършване на възложените услуги / къде, кога са извършени/, респ. за прехвърлянето на собствеността върху стоките /материалите/. Към част от фактурите / издадените от "Брезите" АД, "Трансроуд 2000" ЕООД и "Престисимо България" ЕООД/ липсват представени договори, споразумения, приемо-предавателни протоколи, документи относно транспорта и превоза на стоките и материалите, а са представени само копия от фактурите и копия от фискални бонове за плащане в брой, а за фактурите, издадени от "Брезите" АД няма представени документи за плащане. Правилно съдът не е ценил фискалните бонове за плащане във връзка с фактурите, издадени от "Трансроуд 2000" ЕООД, тъй като същите са издадени от нерегистрирани фискални устройства. В тази връзка касационната инстанция не споделя довода, изложен от касатора, че изводът за липса на доказателства за реално осъществена доставка по процесните фактури, направен от съда, е формиран само на базата на тази констатация. Обратно на твърдяното в касационната жалба са обсъдени всички доставки по фактурите, издадени от четиримата доставчици, поотделно и с оглед представените доказателства. На следващо място, обосновано АС Пловдив е приел за законосъобразен РА и относно доставките по фактури, издадени от "Ира 2000" ЕООД. От страна на съда не са кредитирани представените договори за покупко-продажба на трикотажен плат, които не са подписани от страните по доставката. Предмет на фактурите е "плащане по договор", но само представените договори, които не са подписани от страните - нито от доставчика, нито от ревизираното лице, не може да се установи дали действително е извършена възложената доставка на трикотажен плат. Касае се за големи количества плат, поради което е необходимо да са ангажирани доказателства за предаването на стоките и за техния транспорт/превоз, а такива не са представени нито по време на ревизията, нито в рамките на съдебното производство. В счетоводството на ревизирания субект липсва заведена счетоводна сметка 303 "Продукция", като същият не е представил документи, отразяващи влагането и изписването на закупените материали и последваща им реализация. Касационната инстанция намира, че съобразно практиката на СЕС е необходимо да е установено наличието на облагаема доставка на стоки/ услуги. В т. 37 от мотивите на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Съдът на ЕС е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е тълкувал правото на ЕС в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. " /т. 2 от диспозитива на решението/. Т. е. необходимо е да бъде установено извършването на съответната доставка на стока, респ. на услуга. В процесния случай не е доказано извършването на процесните доставки на стоки и услуги, описани по-горе. Наличието само на фактура и документ за плащане по доставката не могат да обосноват реалното осъществяване на съответните доставки, а следва да са ангажирани и други доказателства за установяване на тази основна водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Следователно, като е достигнал до извода за законосъобразност на РА, първостепенният съд е постановил правилно решение. С оглед на гореизложеното не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Във връзка с искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно с оглед нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - такова възнаграждение е присъдено в рамките на първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение