Решение № 4553 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2016 г.

Решение № 4553 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Р. - Комерс" ООД, гр. С., против решение № 5829/10.09.2016 г., постановено по адм. д. № 9305/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Р. - Комерс" ООД против заповед № РД-20-62/08.09.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която, на осн. чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено на търговското дружество да премахне, като неподходяща по местоположение и разположение, "Сграда за търговия (павилион), находящ се върху тротоара между ул. "Фритьоф нансен" и тупика на ул. "Карнеги", район "С.", като теренът бъде освободен от всички отпадъци и околното пространство се възстанови. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено е от доказателствения материал, че сградата - павилион е сред обектите, попадащи в приложното поле на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Фактическите констатации на процесния административен акт са потвърдени от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Обоснован е изводът на решаващият съд за законосъобразност на обжалваната заповед, издадена на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ. Решаващият съд е констатирал, че обектът е изпълнен с разрешение за строеж № 341 от 22.02.1985 г. по чл. 120 ППЗТСУ (отм.) като временен строеж. Изведен е правилният извод, че попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Този съд споделя изложените мотиви касателно неподходящото местоположение и разположение, което се потвърждава и от приетата СТЕ. Освен това безспорно установено е и, че обектът на обжалваната заповед, който е разрешен като временен строеж по чл. 120 ППЗТСУ (отм.) не е запазен като траен елемент на застрояване, съгласно заповед № РД-50-09-135 от 10.06.1992 г. на главния архитект на С., нито е получил траен устройствен статут. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на ответника в настоящото производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав