Решение № 6508 от 29.6.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение29.06.2022 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7917 от 30.12.2021г. по адм. дело 7390/2021 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА В. Асенова от гр. София, [ЕГН] да заплати на Столичен общински съвет сумата 100лв /сто лева/, разноски.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК ,образувано по касационна жалба на В. Асенова от гр. София, чрез адв. Тодорова против решение 7917 от 30.12.2021г., постановено по адм. дело 7390/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Столичен общински съвет /СОС/, чрез ст. юрк. Гошева, в писмено възражение по жалбата ангажира становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като валидно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка за прогласяване нищожност на решение 251 по протокол 16 от 25.06.2020г. на СОС, с което е одобрено въвеждането на приложената схема за постоянна организация на движението по ул. Съборна от пл. Св . Неделя до ул. Княз Александър І , като от режим за паркиране Синя зона са извадени частите от ул. Съборна между пл. Св . Неделя и ул.Калоян и между ул. Леге и ул. Княз Александър І, считано от 04.07.2020 г. От фактическа страна е прието, че административното производство е започнало по доклад СОА20-ВК66-4355/04.06.2020г. на главен архитект на Столична община, зам. кмет на Столична община и трима общински съветници и предложението е мотивирано с нуждата от осигуряване на безопасна пешеходна зона в обхвата на отсечката на ул. Съборна от пл. Св . Неделя до ул. Княз Александър І , поради установения голям поток на пешеходци / 98% от движението /. Обосновано е и предстоящо разгръщане на пешеходната мрежа на изток от бул. Витоша в посока към Градската градина. Изложени са подробни аргументи в 7 пункта, които обосновават ефекта от предложението -значително подобряване на центъра на София с оглед активното му ползване от граждани и туристи, с пряко положително въздействие върху икономическата среда и бизнесите в района. Постъпили са 9 становища от граждани във връзка с проекта, като 5 от тях са в подкрепа на същия, а 4 становища са отрицателни или с допълнителни изисквания, като това на БНБ, по което е постигнато съгласие за осигуряване на транспортен достъп до служебния вход на БНБ. Предложението е одобрено от Комисия Устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика в СОС и Комисията по транспорт и туризъм от проведено заседание. Оспореното решение на СОС е прието с болшинство при поименно гласуване / за - 54 общ. съветници, против - 5, въздържали се - 0 /. От правна страна е прието, че контрола за законосъобразност на решението на СОС обхваща единствено нищожност на акта, която касае тежък порок от вида на визираните в чл. 146, т. 1 до т. 5 от АПК, който да води до нетърпимост в правния мир на разпоредените правни последици. Обсъдено е отсъствието на такъв порок по смисъла на всяка една точка от цитираната норма, поотделно, като е прието, че решението е издадено от компетентния орган, в изискуемата форма, при липса на съществени, драстични нарушения на процедурата и отговаря на целта на закона. Липсата в административната преписка на писмени доказателства, удостоверяващи провеждане на процедурата по чл.65 - чл.74 от АПК е възприета от първоинстанционният съд като нарушение на изискуемата процедура, но не от категорията на съществените, тъй като е гарантирано правото на защита на засегнатите лица чрез съдебно оспорване на решението. Освен това такъв вид нарушение, дори и да е значително е относимо към унищожаемостта на решението, но не може да обоснове неговата нищожност. Прието е също, че в решението е визирано като правно основание чл.21, ал.1, т.8, т. 23 и ал.2 от ЗМСМА, като т.8 е неотносима към неговия предмет, но това не съставлява порок сочещ дори на незаконосъобразност, още повече на нищожност на акта, тъй като не е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма. Решението е издадено в съответствие с цитираната в него законова разпоредба при надлежно и законосъобразно формираното волеизявление на колективния орган /СОС/ и единство между мотивите и диспозитива. Обсъдени са и възраженията на оспорващата по чл.60, ал.2 и чл.75, ал.1 от ЗУТ, като е прието, че за процесния участък от зона Ц има влязъл в ПУП- план за регулация и застрояване , одобрен с решение 540 по протокол 86 от 23.07.2015г. на СОС, който предвижда в района пешеходна зона, като тези предвиждания са извън контрола за законосъобразност в настоящето производство, тъй като косвения контрол е недопустим. Възраженията за противоречие на решението на СОС с нормата на чл.23, т.6 от Наредбата на СОС за организация на движението на територията на Столична община, са приети за ирелевантни, тъй като процесното решение не съдържа разпореждане за затваряне на транспортното движение по ул. Съборна чрез поставяне на бариери, кашпи или други съоръжения. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите на първоинстанционният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ АПК. Възраженията на оспорващата Асенова, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, залегнали в касационната жалба, са относими към законосъобразността на оспореното решение 251 от 25.06.2020г. на СОС, а не към неговата валидност. Безспорно е обстоятелството, че решението е постановено от компетентния орган, в кръга на визираните в ЗМСМА правомощия и отговоря на изискванията за форма и реквизити, т.е. не са установени нарушения по т.1, 2 и 5 на чл.146 АПК. Както правилно е прието от административният съд, твърденията за нарушение на изискванията по чл.65-чл.74 от АПК също не обосновава толкова тежък порок на решението, че да се приеме нетърпимост в правния мир на разпоредените с него последици. Възраженията за несъобразяване изискванията на чл.60, ал.2 и чл.75, ал.1 от ЗУТ, обосновано са разгледани във връзка с одобрения ПУП с решение 540 по протокол 86 от 23.07.2015г. на СОС и са определени като ирелевантни по отношение твърдяната нищожност на решението на СОС, което касае постоянна организация на движението с редицуране на синята зона за паркиране и осигуряване на частична пешеходна зона в описания обхват. При правилно прилагане на основните критерии за нищожност по чл.146,т.1 до т.5 АПК и съобразяване на константната практика на ВАС , от административния съд е изведен решаващият правен извод за неоснователност на оспорването и валидност на решението на СОС. Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които, поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят никакви правни последици. Следва да се има предвид, че във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат акта и преценката дали той е годен да предизвика правни последици. В конкретният казус, оспореното решение на СОС не страда именно от такива радикални, тежки и основни недостатъци , които се отнасят до правната му и фактическа нетърпимост, което да налага прогласяване на нищожност. Не е налице нито едно от визираните пет основания по чл. 146 АПК, които по принцип се разглеждат в тяхната съвкупност за да се прецени дали са особено съществени. Дори и да се приеме хипотетично, че твърдените от оспорващата пороци /нарушение на процедурата и несъобразяване изискванията на чл.60, ал.2 и чл.75, ал.1 от ЗУТ / са налице, то те съвкупно не съставляват основание за нищожност, тъй като не сочат на пълна липса на материалноправните предпоставки за издаване на акта, т.е актът да е лишен изцяло от законово основание, или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторката дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 100лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,