Решение № 7429 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1663/2018 г.

Решение № 7429 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1663/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "България" ЕООД, гр. П., чрез адв. А. С. обжалва решение № 448/05.12.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 596/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04000416007806-091-001/11.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания касаят определените приходи от неустойки за ревизираните периоди 2011 г. - 2014 г. Касаторът се позовава на б. Г, т. 3 от Приложение към НСС 18, според която приходите от глоби, неустойки, лихви и др. се признават след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или съдебен иск. В тази връзка, посочва, че вземането за неустойка по договор за заем от 20.12.2010 г. не е изискуемо. Останалите доводи в касационната жалба се отнасят до спазването на процесуалните правила при провеждането на ревизията и законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град В. Търново, чрез процесуалния си представител юрк. В. В. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционния съдебен акт, по съображения изложени в представен писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна, следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на България ЕООД са установени задължения за корпоративен данък в общ размер на 15 277.31 лева и лихви в общ размер на 7 066.85 лева за периода 2011 г. - 2014 г., както следва: за 2011 г. в размер на 12 289.42 лева и лихви от 6 190.27 лева; за 2012 г. в размер на 874.69 лева и лихви от 350.90 лева, за 2013 г. в размер на 1 056.60 лева и лихви от 316.52 лева и за 2014 г. в размер на 1056.60 и лихви от 209.16 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - данни за укрити приходи от наем на търговски обект и непредставяне на счетоводна отчетност. За 2011 г. е формирана данъчна основа в размер на 122 894.21 лева, която включва 116 100 лева предоставени в заем парични средства с неустановен произход и 6 794.21 лева неотчетени доходи от лихви по договор за заем от 20.12.2010 г; за 2012 г. е определена данъчна основа в размер на 8 746.92 лева от 1 800 лева неотчетен доход от наем и 6 946.92 лева неотчетени доходи от лихви по същия договор за заем.; за 2013 г. - данъчна основа в размер на 10 566 лева като сбор от 3 600 лева неотчетени приходи от наем и 6 996 неотчетени лихви по договора за заем и за 2014 г. данъчна основа в същия размер - 10 566 лева, представляваща 3 600 лева неотчетен доход от наем на търговски обект и 6 996 лева неотчетени лихви по договора за заем от 20.12.2010 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, подписан е с валидни квалифицирани електронни подписи, при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че за ревизираните периоди България ЕООД подава ГДД, в които не декларира дейност. По договор от 20.12.2010 г. дружеството е предоставило заем в размер на 116 100 лева на Кристалко ООД. Заетата сума е предоставена на части през м. 01.2011 г., съгласно представени РКО от 4.01.2011 г. за 80 000 лева и от 20.01.2011 г. за 36 100 лева. Въпреки отправените искания, от ревизираното лице не са предоставени доказателства за произхода на тези парични средства. Дадените обяснения, че са от банков кредит, предоставен от Интернешънъл асет банк АД през 2005 г. са опровергани от събраните писмени доказателства за погасяване на кредита и заличаване на договорната ипотека на 08.11.2006 г. т. е. преди предоставянето на заема. В хода на ревизията от данните в оборотните ведомости е установено, че дружеството не разполага с посочената сума в наличност към 01.2011 г. Доказателства за предоставяне на твърдения заем от Рипсимия - ГД ЕООД не са ангажирани. При тези факти, съдът е приел, че не е доказано получаването на заемни средства от ревизираното лице, поради което сумата от 116 100 лева, за която се установява, че е предоставена на Кристалко ООД е с неустановен произход и представлява приход, който не е отчетен. С тези мотиви е приел за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. По отношение на неотчетени приходи от лихви, съдът е установил, че с договора за заем от 20.12.2010 г. е уговорена лихва в размера на 0.5 % от заетата сума в размер на 116 100 лева за всеки месец. Ревизираното лице не е отчело приходи от лихви за периода от предоставянето на сумата през м. 01.2011 г. в противоречие с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч във връзка с т. 8.1 и т. 8.2 от СС 18 "Приходи". Съдът е обосновал законосъобразност на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството с изчислените от ревизиращите органи, приходи от лихви. По отношение на неотчетени приходи от наем на търговски обект по делото е установено, че дружеството е собственик на търговски център - магазин "Огоста", находящ се в гр. П., ж. к. Сторгозия 11, в който са обособени отделни търговски обекти. С договор за наем от 01.07.2012 г. дружеството е отдало под наем на Земеделски производител Г. Ц. търговски обект "Магазин бебе", с площ от 17.1 кв. м. за срок от 7 години срещу 300 лева месечно. Приходи от наем за този обект не са отчитани. Въз основа на тези фактически констатации, съдът е обосновал извод за законосъобразност на извършеното увеличение на финансовия резултат с приходи от наем. Решението е правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Единственото конкретно възражение в касационната жалба се отнася до неправилно увеличение на приходите, тъй като вземането за неустойка по договора за заем от 20.12.2010 г. не е изискуемо. Възражението е неоснователно. В случая финансовият резултат на дружеството е увеличен с приходи от лихви, а не с приходи от уговорена неустойка. Приходът е основан на договорна лихва, в размер на 0.5% месечно, съгласно уговореното между страните по договора за заем. Така уговорената лихва представлява възнаграждение за предоставения заем, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество не е спазило основния счетоводен принцип за текущо начисляване на приходите и разходите. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч (отм. бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., в сила за ревизираните периоди) принципът за текущо начисляване изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Това задължение не е изпълнено от ревизираното лице, поради което законосъобразно на основание чл. 78 ЗКПО тези приходи са включени в счетоводния финансов резултат за процесните периоди и са участвали във формирането на данъчния финансов резултат и данъчната основа за облагане по ЗКПО. По идентични съображения следва да се приеме, че България ЕООД е следвало да отчита текущи приходи от наем по договор от 01.07.2012 г. в размер на 300 лева месечно. Установените от съда факти се потвърждават от събраните писмени доказателства. От протокол за извършена от 24.02.2016 г. на наемателя ЗП Г. Ц. е установено, че ползва търговския обект за продажба на мляко по силата на процесния договор за наем от 01.07.2012 г., че е заплащала ежемесечно уговорения наем от 300 лева. Към протокола е приложен дневен финансов отчет от ФУ, регистрирано в обекта за 24.02.2016 г. При така установените факти правилно съдът е приел, че са налице данни за укрити приходи от наеми и лихви по договор за заем. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че лицето е подавало ГДД по чл. 92 ЗКПО, в които е декларирало, че не е извършвало дейност през ревизираните периоди. От доказателствата по делото е установено и другото основание за провеждане на ревизията по особения ред - по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - счетоводството на дружество не дава възможност да се определи наличност на сумата 116 100 лева към 01.2011 г., когато е предоставена в заем на Кристалко ООД. По делото не е спорно предоставянето на сумата по договора за заем. Това се установява от представените разписки и РКО за предаване и получаване на сумата между страните по договора и се потвърждава и в писмените обяснения на управителя на България ЕООД. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е формирана въз основа на приходите с неустановен произход и приходите от лихви по договора за заем и приходите от наем. С оглед установяването на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК, законосъобразно съдът е приложил и презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Съдът в разпореждането за насрочване на делото е дал указания за разпределението на доказателствената тежест в процеса. Дружеството не е предприело процесуални действия и не е ангажирало никакви доказателства в съдебното производство. По изложените съображения, решението, с което жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1200 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,