Решение № 12297 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2745/2010 г.

Решение № 12297 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2745/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Валентин Вангелов Карахристов чрез пълномощник адв. Иван Димитров Ралчев - ВАК, срещу решението по адм. дело № 557/2006 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено. В допълнителна жалба са развити конкретни съображения като се твърди още, че решението, с което първоначалната му жалба е отхвърлена, е постановено при допуснати съществени нарушения. Моли да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по приложение на материалния закон и за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, а алтернативно иска след като обжалваното решение бъде отменено, жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и адв. хонорар. От ответника - Областен управител на Област с административен център град Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Окръжен съд - Варна е правилно, обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила. От заинтересованите страни Румен Иванов Панайотов и Никола Иванов Панайотов, чрез пълномощника им адв. Тодорка Рачева е постъпил писмен отговор със становище, че касационната жалба е немотивирана и изцяло неоснователна. Допълнително е представена и писмена защита. Писмен отговор е постъпил и от заинтересованата страна Кирчо Петков Киров, подаден чрез същия пълномощник адв. Тодорка Рачева и със същите възражения. Останалите заинтересовани страни - Андрей Рачев Андреев и Любен Радилов Андреев, не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Повдигнатият от касатора спор е за материално право и не е от компетенциите на първоинстанционния съд. Едва след решаването му по съответния исков ред може да се иска изменение на влезлия в сила ПНИ и то при наличие на предпоставките по § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението на съда следва да остане в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 623 от 17 ноември 2009 г. по адм. дело № 557/2006 г., Варненският окръжен съд - административно отделение ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Валентин Вангелов Карахристов, гр. Варна, кв. Виница, ул. "Цар Борис" № 44, срещу Областен управител на административен център - гр. Варна за отмяна на заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. за одобряване на плана на новообразувани имоти на селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Траката", землище Виница, област Варна, относно имоти планоснимачни номера № 3288, 3289 и 3290. Първоинстанционният съд е приел подадената жалба за неоснователна. По отношение на имот № 3290 е констатирал, че същия се притежава по силата на наследяването от заинтересованите страни Андрей Рачев Андреев и Любен Радилов Андреев, като е придобит от наследодателката им Стефанка Петрова с нот. акт № 4279/1964 г. по силата на замяна на правото й на собственост върху нива в м. Карантината, Варна. В тази връзка съдът е посочил, че претенцията на жалбоподателя за собственост върху този имот е по същество спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административното производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел още, че издадената заповед е законосъобразна и по отношение на имоти № № 3289 и 3288, защото от изслушаните две СТЕ категорично се е установило, че тези два имота изобщо не попадат в имот, възстановен на жалбоподателя. Затова съдът е посочил, че за него липсва правен интерес да обжалва заповедта, с която е одобрен ПНИ по отношение на тези два имота, а и нещо повече - представени са доказателства за наличие на преобразувани права на ползване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което претенцията на жалбоподателя за собственост и по същество би била спор за материално право, за който се каза вече, че не може да бъде разрешен в административно производство. Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат. Пред Варненския окръжен съд е обжалвана Заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на Областен управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразувани имоти в мащаб 1:1000 за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "ТРАКАТА", землище кв. Виница, община Варна, област Варненска. След оставяне на жалбата "без движение", жалбоподателят Валентин Вангелов Карахристов е уточнил номерата на имотите, по отношение на които обжалва заповедта, а именно: 3288, 3289 и 3290, като се позовава на решение № 908 от 11.09.2002 г. на Поземлена комисия гр. Варна. С това решение е признато правото на собственост на наследниците на Вангел Димитров Карахристов върху нива от 2.620 дка, находяща се в терен по § 4 на ВИНИЦА в местността БАЛАР БОЮ. С този вид решения на колективния орган по поземлената собственост, в които не са посочени конкретно номер на имота, граници и съседи не се възстановява реално собственост, а както изрично е записано в него, когато се касае за имоти на бившите собственици, които са разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Тъй като планът на новообразуваните имоти (ПНИ) се изработва за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Освен това следва да се отбележи, че в одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за преразпределение на собствеността, възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. Според заключението на вещото лице инж. Вучков, по плана на старите имотни граници към ПНИ на СО "Траката" на името на наследодателя на жалбоподателя Вангел Димитров Карахристов е записан стар имот № 4112 с площ 1649 кв. м и в границите му попадат различни имоти, но не и тези с № № 3288 и 3289. До същия извод достига и тройната съдебно-техническа експертиза в основното си заключение като се позовава на справка по плана на старите имотни граници към Помощния КП на СО "Траката" в Община Варна. В допълнението обаче, имайки предвид КП на "Крайбрежието" от 1956 г. и скицата на поземлената комисия за имот № 13861, вещите лица установяват, че имотът на Вангел Димитров Карахристов, с № 4132 е с обща площ 14,282 дка и тогава и имот № 3288 и имот № 3289 попадат в границите на стария имот. За конкретния казус обаче не е от значение с каква площ е бил целия притежаван имот на бившия собственик, а каква част от него попада в територия по § 4, защото само за такива части може да се претендира при обжалване на ПНИ. Устно в съдебно заседание на 26 юни 2009 г. вещите лица заявяват, че само 2.620 дка попадат в терена по § 4 на СО (селищно образувание) Траката, а останалият терен са строителни граници. ПНИ се изработва за терени по § 4, а не за имоти извън строителните граници на населеното място, за което е приложим друг ред за възстановяване на имотите - този по чл. 11, ал. 1 и 4 от ППЗСПЗЗ. От приложеното по адм. дело № 557/2006 г. на стр. 207 Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ се установява, че бившият имот № 13861 от КП 1956 г. е с графично изчислена площ 14282 кв. метра и от тях само 2620 кв. метра попадат в територия по § 4 - м. "Траката" и възстановяването им става с План на новообразувани имоти, а останалата част от бившия имот с площ 11662 кв. метра попада във ВЗ "Траката", застроена е от трети лица при спазване на всички нормативни изисквания съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, улиците по регулация са изградени и бившите собственици следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При тези обективни данни, независимо какъв е номера на бившия имот, посочван от жалбоподателя - № 4112, № 4132 или № 13861, в производството по одобряване на ПНИ, което е с правно основание § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, той може да има претенции само за имотите в терени по § 4, а за останалите имоти защитата е по друг ред. Явно местността ТРАКАТА се дели на две - селищно образувание и вилна зона, като претенцията за последната е извън предмета на конкретния спор. Настоящият касационен състав намира, че в рамките на признатите от ПК - Варна 2.620 дка влиза не само имот № 3290, но и имоти с № 3288 и № 3289. Имот № 3290 е записан в ПНИ на Стефанка Стефанова Петрова - лице от третата посочена по-горе категория, която е починала и нейни наследници са синовете й Андрей Рачев Андреев и Любен Радилов Андреев. Възникналият спор за собственост може да бъде разгледан по общия исков ред, към който насочва разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за останалите заявени в жалбата имоти с № 3288 и № 3289 - те са записани на лица притежаващи документи за собственост, с построени в тях сгради. С тези коригиращи мотиви, обжалваното пред Върховния административен съд решение на Варненския окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,