Решение № 3547 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 372/2021 г.

Решение № 3547 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 372/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Многопрофилна болница за активно лечение-Велинград" ЕООД, подадена чрез адвокат Д. С., срещу решение № 841/2.11.2020 г., постановено по адм. дело № 385/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на "МБАЛ-Велинград" ЕООД, с ЕИК [ЕИК], представлявана от управител д-р Ж. Ч., против Писмена покана с изх. № 13/29-02-260/3.02.2020 г. на директор на РЗОК Пазарджик. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът – директора на РЗОК Пазарджик, чрез пълномощника си юрисконсулт М., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Съдът е приел от фактическа страна, че със Заповед № 13/09-1409 от 18.11.2019 г. на директора на РЗОК Пазарджик е наредено да бъде извършена тематична проверка на лечебно заведение за болнична помощ "МБАЛ Велинград" ЕООД. Със заповедта се определят и длъжностните лица, които да извършат проверката. Резултатите от проверката са представени в Протокол за неоснователно получени суми № 132/18.12.2019 г., подписан от двамата контрольори по проверката. За резултатите от проверката и направените констатации е уведомено лечебното заведение, за което е представена обратна разписка за връчване на протокола на 19.12.2019 г. Представят се установявания за четири случая. Констатирано е, че пациент с ИЗ 4952/2019 г. е хоспитализиран за времето 8.10.2019 г. - 10.10.2019 г. в "МБАЛ -Велинград" ЕООД в Отделение по анестезиология и интензивно лечение по КП № 115 "Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми" /терапевтична КП/ с окончателна диагноза Т79. 4 "Травматичен шок". Проведено е консервативно лечение и пациентът е изписан на 10.10.2019 г. в 17: 00 ч. и е приведен в отделение по Ортопедия и травматология на "МБАЛ - Велинград" ЕООД гр. Велинград, съгласно епикризата. На 11.10.2019 г. в 09: 15 ч., пациентът е приет отново по спешност в отделение по Ортопедия и травматология на "МБАЛ - Велинград" ЕООД гр. Велинград, по КП № 217. 1 "Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник" /хирургична КП/ с ИЗ № 4987/2019 г. с период на хоспитализация 11.10.2019 г-17.10.2019 г. и окончателна диагноза: 382. 60 "Счупване на външен /латерален/ малеоус - закрито". Проверяващите са направили извод, че по време на лечението по КП № 115 са извършени диагностично - терапевтични процедури, които не са довели до окончателно излекуване. Наложило се е повторна хоспитализация /при която е извършено оперативно лечение/ веднага след предшестващата дехоспитализация. Счетено е, че при първата хоспитализация в лечебното заведение не е оказана в оптимална и ефективна степен болнична медицинска помощ, която да доведе до продължително подобрение на състоянието и което да налага пациентът да бъде хоспитализиран отново за лечение в същото лечебно заведение за болнична помощ. Тези обстоятелства са подведени в хипотезата на чл. 349 от ИРД за МД 2018 г., според който в случаите на лечение по терапевтична КП и в хода на лечението по тази КП извършените диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза индикира оперативно лечение, на изпълнителя на ЕП се заплаща само хирургичната КП. Поискано е възстановяване на получената сума без правно основание за отчетения случай по КП № 115 -ИЗ № 4952/2019 г. на стойност 2500. 00 лв. Констатирано е, че пациент с ИЗ 4949/2019 г. е хоспитализиран за времето 8.10.2019 г. 10.10.2019 г. в "МБАЛ -Велинград" ЕООД в Отделение по анестезиология и интензивно лечение по КП № 115 "Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми" /терапевтична КП/ с окончателна диагноза Т79. 4 "Травматичен шок". Проведено е консервативно лечение и пациента е изписан на 10.10.2019 г. в 15: 30 ч., съгласно епикризата. На 11.10.2019 г. в 09: 35 ч., пациентът е приет отново по спешност в отделение по Ортопедия и травматология на "МБАЛ - Велинград" ЕООД, по КП № 217. 1 "Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник" /хирургична КП/ с ИЗ № 4988/2019 г. с период на хоспитализация 11.10.2019 г-17.10.2019 г. Счетено е, че при първата хоспитализация в лечебното заведение не е оказана в оптимална и ефективна степен болнична медицинска помощ, която да доведе до продължително подобрение на състоянието и което да налага пациентът да бъде хоспитализиран отново/при което е извършено оперативно лечение/ в същото лечебно заведение за болнична помощ. Тези обстоятелства са подведени в хипотезата на чл. 349 от ИРД за МД 2018 г., според който в случаите на лечение по терапевтична КП и в хода на лечението по тази КП извършените диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза индикира оперативно лечение, на изпълнителя на БП се заплаща само хирургичната КП. Поискано е възстановяване на получената сума без правно основание за отчетения случай по КП № 115 - ИЗ № 4949/2019 г. на стойност 2500 лв. Констатирано е, че пациент с ИЗ 4584/2019 г. е хоспитализиран за времето 20.09.2019 г. - 23.09.2019 г. в "МБАЛ -Велинград" ЕООД в Отделение по анестезиология и интензивно лечение по КП № 115 "Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми" /терапевтична КП/ с окончателна диагноза Т79. 4 "Травматичен шок" и придружаващи заболявания: Артериална хипертония. Проведено е консервативно лечение. Съгласно епикризата пациентът е изписан на 23.09.2019 г. в 10: 10 ч. с: "Ход на заболяването: "с подобрение". Настъпили усложнения: не. На 24.09.2019 г. в 09: 00 ч., пациентът е приет по спешност в отделение по Ортопедия и травматология на "МБАЛ – Велинград" ЕООД по КП № 217. 1 "Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник" /хирургична КП/ с ИЗ 4621/2019 г. с период на хоспитализация 24.09.2019 г. -30.09.2019 г. и окончателна диагноза: 372. 00 "Счупване бедрената шийка - закрито". Счетено е, че при първата хоспитализация в лечебното заведение не е оказана в оптимална и ефективна степен болнична медицинска помощ, която да доведе до продължително подобрение на състоянието и което да налага пациентът да бъде хоспитализиран отново/при което е извършено оперативно лечение/ в същото лечебно заведение за болнична помощ. Тези обстоятелства са подведени в хипотезата на чл. 349 от ИРД за МД 2018 г., според който в случаите на лечение по терапевтична КП и в хода на лечението по тази КП извършените диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза индикира оперативно лечение, на изпълнителя на БП се заплаща само хирургичната КП. Поискано е възстановяване на получената сума без правно основание за отчетения случай по КП № 115 -ИЗ № 4584/2019 г. на стойност 2500 лв. Четвъртата констатация е, че пациент с ИЗ № 4830/2019 г., е хоспитализиран за времето 2.10.2019 г. - 8.10.2019 г. в "МБАЛ-Велинград" ЕООД Отделение по вътрешни болести по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация". На 2.10.2019 г. е приета по спешност с окончателна диагноза "Изострена ХЗСН - III ф. к. ХИБС. ИКМП. Перманентно ПМ. АХ - II ст. МК. - II ст. Ао М-П от.". Придружаващи заболявания: Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Проведено е консервативно лечение и пациентката е изписана на 8.10.2019 г. в 10: 00 ч. с изход от хоспитализацията: "С подобрение". Назначени са два контролни прегледа. На 9.10.2019 г. в 09: 45 ч., пациентът е приет отново по спешност в Отделение по хирургия на ЛЗ по КП Хе 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани" с ИЗ № 4958/2019 г. с окончателна диагноза: "Целулит на пръст на ръцете и краката". Двете хоспитализации със спешен прием. Счетено е, че при изписването на ЗОЛ не са спазени критериите за дехоспитализация по клинична пътека № 29, а именно овладяване, на основните патологични симптоми в резултат на клинично наблюдение, проведените изследвания и/или оперативно лечение. Счетено е, че при първата хоспитализация в лечебното заведение не е оказана в оптимална и ефективна степен болнична медицинска помощ, която да доведе до продължително подобрение на състоянието и което да налага пациентът да бъде хоспитализиран отново за лечение в същото лечебно заведение за болнична помощ. Тези обстоятелства са подведени в хипотезата на чл. 349 от ИРД за МД 2018 г., според който в случаите на лечение по терапевтична КП и в хода на лечението по тази КП извършените диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза индикира оперативно лечение, на изпълнителя на ЕП се заплаща само хирургичната КП. Поискано е възстановяване на получената сума без правно основание за отчетения случай по КП № 29 - ИЗ № 4830/2019 г. на стойност 572. 00 лв. Подадено е възражение от директора на "МБАЛ-Велинград" ЕООД по извършената проверка и изготвения протокол, като същото е депозирано пред директора на РЗОК Пазарджик, с вх. № 13/29-02-2380 от 23.12.2019 г., ведно със събрани обяснения от лекари. До директора на РЗОК Пазарджик е изготвен доклад от длъжностните лица, извършили проверката по горецитираната заповед, с което уведомяват директора за установеното и обосновават неприемане на възраженията на управителя на лечебното заведение. Предлагат на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО "МБАЛ-Велинград" ЕООД да възстанови неоснователно поучената сума в размер на 8072 лева. Директорът на РЗОК Пазарджик е възприел становището на длъжностните лица и е издал оспорената Писмена покана с изх. № 13/29-02-260/3.02.2020 г., на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО е поканил жалбоподателя "МБАЛ-Велинград" ЕООД в 14-дневен срок от получаване на поканата да възстанови сума в общ размер на 8702 лева в полза на РЗОК Пазарджик. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административно-производствените правила. както и при правилно приложение на материалния закон. Решението на административния съд е правилно. В хода на производството пред административния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд e събрал и оценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията и събере служебно доказателства. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по възраженията на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Решението е правилно и е напълно изяснено от фактическа страна. Съдът мотивирано е потвърдил изводите на административния орган, които са правилни и законосъобразни. В чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, при спазване на установената форма. В акта са посочени фактическите основания за издаването му: установените с Протокол за неоснователно получени суми № 132/18.12.2019 г. за 4 броя ИЗ, документиращи хоспитализации, осъществени за периода 20.09.2018 г. - 10.10.2019 г., при които се е наложила повторна хоспитализация, при която е извършено оперативно лечение, веднага след предшестващата дехоспитализация, като същите са подведени в хипотезата на чл. 349 от ИРД за МД 2018 г. Счетено е, че при първата хоспитализация в лечебното заведение не е оказана в оптимална и ефективна степен болнична медицинска помощ, която да доведе до продължително подобрение на състоянието и което да налага пациентът да бъде хоспитализиран отново за лечение в същото лечебно заведение за болнична помощ. Мотивите на административния орган се съдържат както в самия акт, така и в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото - протоколи, договори и история на заболяването по процесната клинична пътека, както и със заключението на назначената СМЕ, е изводът на съда, че в случая е налице извършено некоректното посочване на окончателната диагноза. В случая при терапевтичното лечение се установяват диагнози, които изискват хирургично лечение и такова е осигурено чрез последващо хоспитализиране, непосредствено извършено по спешност в порядъка на няколко часа след изписването. Тези действия на "МБАЛ - Велинград" ЕООД са ощетили НЗОК чрез провеждане на двоен спешен прием за всеки пациент и лечение по две пътеки, а е следвало да бъде извършено оперативно лечение по хирургична пътека, с провеждане на терапия. Правлино е преценено, че съгласно разпоредбата на чл. 349 от НРД за 2018 г., на заплащане подлежат единствено хирургичните пътеки, а заплатената терапевтична пътека за същите пациенти представлява получени суми без правно основание, поради което подлежат на връщане на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО от болничното заведение. Изложените в обратната насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение на закона или на НРД и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. При издаване на писмената покана административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, тъй като случаите не са свързани с нарушения на закона. Същата е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 76б от ЗЗО. При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена като неоснователна. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относимиинвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,