Решение № 7941 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2009 г.

Решение № 7941 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Тодоров Паунов от гр. Кюстендил против решение № 9 от 5.01.2009 г. по адм. дело № 456/2008 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-12-65 / 26.08.2008 г. на Директора на РУСО - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6308012885 от 4.08.2008 г. (вярната дата е 11.08.2008 г.). Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО във вр. с § 10 от ПЗР на ЗИДКСО и чл. 104, ал. 3 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от КСО от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № РД-12-65 от 26.08.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване (РУСО) - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6308012885 от 11.08.2008 г. на началник отдел "Пенсионно осигуряване", с което на Александър Тодоров Паунов от гр. Кюстендил е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 4, ал. 3 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието по ал. 2 за придобит осигурителен стаж с продължителност 10 години при условията на чл. 104, ал. 3, както и за прекратен трудов договор за изпълнявана длъжност по чл. 104, ал. 3 от КСО на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 или 2 от КТ. Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на § 4, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и на § 10 от преходните и заключителни към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 68 от 2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.). Съдът неправилно е приел, че осигурителният стаж на лицето на длъжност "началник РМСК" (Руднично минна спасителна команда) през времето от 1.11.1999 г. до 17.06.2003 г. е извън хипотезата на § 10 от ПЗР на ЗИДКСО. Този извод не е съобразен със заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и е необоснован. Съгласно текста на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО (нова, ДВ, бр. 64 от 2000 г.) "до 31 декември 2004 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2". Видно от заповед № 193 / 17.06.2003 г., трудовият договор на жалбоподателя като "ст. подз. мин. спасител" в "Осогово" АД - Кюстендил е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. С изменението на ал. 3 на § 4 (ДВ, бр. 33 от 2008 г.) срокът на действие на разпоредбата е удължен до 31 декември 2014 г. включително при изпълнение на същите условия. Със заявление от 4.08.2008 г. жалбоподателят Паунов е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. Към тази дата е в сила разпоредбата на § 10 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 68 от 22.06.2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.), съгласно която осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на закона на 26.06.2006 г., се превръща при условията на чл. 104, ал. 3. По отношение на осигурителния стаж на лицето като подземен минен спасител от 1.11.1995 г. до 8.10.1996 г. и от 18.05.1998 г. до 1.11.1999 г. първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че следва да се счита като такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО. Спорът е относно осигурителния стаж през времето от 1.11.1999 г. до 17.06.2003 г., придобит съгласно вписването в трудовата книжка на длъжност "началник РМСК (Руднично минна спасителна команда)". Съгласно даденото от вещото лице заключение по фишовете за изплащане на трудови възнаграждения длъжността е отразена като "старши минен спасител". В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ е посочена длъжност "старши подземен минен спасител". Както отразената в трудовата книжка длъжност "началник подземен РМСК" (Руднично минна спасителна команда), така и длъжността "старши минен спасител" (подземен), попадат в хипотезата на § 10 на ПЗР на ЗИДКСО. По делото няма данни и не може да се счита, че ръководителят на рудничната минна спасителна команда е с по-висока позиция по щатното разписание от посочената в § 10 на ПЗР на ЗИДКСО длъжност "ръководител на минноспасителна служба (пункт)". Тази преходна разпоредба с тълкувателен характер се прилага за минало време относно неразрешените спорове до нейното създаване. Тя е създадена специално да отстрани всяко друго тълкуване по какъв начин следва да се преобразува осигурителният стаж на работилите като минни спасители, чиито трудови договори за били прекратени на основание чл. 328, ал. 1 или 2 от КТ. След като осигурителният стаж на тези лица се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, то същият стаж следва да се счита като такъв по смисъла на същата норма на КСО (В този смисъл Решение № 5112 от 7.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2008 г., VI о., Решение № 12787 от 15.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2007 г., VI о. и др.). При прекратяването на трудовото му правоотношение с "Осогово" АД на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ касаторът Паунов е работил при условията на чл. 104, ал. 3 и след навършване на 45-годишна възраст е упражнил правото на пенсия по § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. При преценката за наличието на условията по ал. 2 на § 4 административният орган неправилно е приел, че положеният стаж като минен спасител и началник РМСК не е при условията на чл. 104, ал. 3. Оспорените актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са издадени в нарушение на материалноправната разпоредба на § 10 от ПЗР към ЗИДКСО и като е отхвърлил подадената жалба, Кюстендилският административен съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконо- съобразни. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК пенсионната преписка следва да бъде върната на ръководителя на пенсионното осигуряване за издаване на разпореждане съобразно дадените с настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Жалбоподателят не е отправил искане за присъждане на деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,