Решение № 8948 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2013 г.

Решение № 8948 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба, подадена от "Р-Декса Трейдинг" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Осми март" № 1, представлявано от Владимир Бисеров Иванов, чрез адв. Маджарова, против Решение № 60 от 11.01.2013 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2015 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 160900907/13.10.09 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 825/04.12.09 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив относно отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.09 г. в размер на 68 700 лв. по четири фактури с издател "Кръстникът 2002" ЕООД и предмет: котелни машини, климатици и електрически калорифери за допълнително отопление с мощност 100 кв.; изработка на въздухоотводи, физ. разглобяване, сглобяване на стойност 49 500 лв.; доставка съоръжения въздуховоди материали на стойност 32 500 лв. и основен ремонт на производствено помещение чрез доставка и монтаж на термопанели на стойност 17 500 лв.; монтажни работи на съоръжения, въздуховоди, климатични съоръжения и напасване на цялостна вентилационна система на стойност 45 000 лв. и изпитване на инсталацията на стойност 6 500 лв.; поръчки, доставка за плащане на съоръжения и материали за вентилация и климатизация. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод от страна на съда за неприложимост за случая на Решение от 21.06.2012 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. Неправилно съдът отказал да кредитира представените едва при повторното разглеждане на делото от административния съд, писмени доказателства за транспорт на предмета на доставките за сметка на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорът е бил за втори път пред първоинстанционния съд, след отменително решение по адм. д. № 322/2011 г. на ВАС, състав на първо отделение. Спорна е била реалността на доставките с посочения по-горе предмет по четири фактури на посочения пряк доставчик. С РА правото на данъчен кредит по тези фактури е отказано на жалбоподателя на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Констатациите на органа по приходите са следните: установено е наличието на договор между ревизираното лице и доставчика му по фактурите, който е с предмет - изграждане на вентилация и климатизация на шивашки цех с мощност 400 КW, както и основен ремонт на производствено помещение, чрез доставка и монтаж на термопанели. При извършена насрещна проверка от органа по приходите е констатирано, че прекият доставчик има нает персонал, изразяващ се в един счетоводител и петима закупчици, както и че транспортът на доставените с фактурите материалите и съоръжения не е осъществен от доставчика. По повод извършени насрещни проверки на предходните доставчици по фактурите, а именно - "Софстрой БГ" ЕООД и "Мидекс-56" ЕООД е установено, че те към датите на издаване на фактурите не разполаган с нает персонал. Направени са изводи за липса на реални доставки по фактурите от прекия доставчик. Административният съд е отхвърлил жалбата, приемайки, че жалбоподателят не е ангажирал достатъчно доказателства, които да установят реалност на сделките по въпросните фактури. Според съда не е доказана наличността на предмета на фактурите при прекия доставчик, нито персоналния и техническия му капацитет на прекия доставчик да извърши фактурираните услуги, който извод не се променя и от приетите по делото експертни заключения. Като недостоверни са преценени представените едва при повторното разглеждане на делото пред административния съд писмени доказателства относно транспортиране на предмета на доставките за сметка на ревизираното лице от ЕТ "Лина 07 - Владимир Иванов" - фактура, товарителница, издадени от ЕТ "Лина 07 - Владимир Иванов" с предмет на доставката: извършена транспортна услуга Кирково - София - Кирково; договор за транспорт от 30.01.2009 г. между "Р-Декса Трейдинг" ООД (товародател) и ЕТ "Лина 07 - Владимир Иванов" (превозвач); свидетелство за регистрация за товарен автомобил (ремарке) с рег. № К 0575 ЕА; свидетелство за регистрация на товарен автомобил (фургон) с рег. № К 9020 АК; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ от 31.10.2008 г. за сключен трудов договор на Николай Асенов Арабаджиев. Първоинстанционният съд е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на ВАС, обсъждайки приетото при първоначалното разглеждане на делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза и е направил обоснован извод относно факта, че ревизираното лице за процесния период е декларирало ДДС за възстановяване, който поради отказ на процесното право на данъчен кредит е отказан и е начислен ДДС за внасяне. Обосновани са фактическите изводи на съда относно реалността на доставките по процесните фактури. Относно допустимостта на представените за първи път при повторното разглеждане на делото писмени доказателства относно транспортиране на предмета на доставките от посочения по-горе едноличен търговец, настоящият състав на касационната инстанция намира, че същите са били недопустими, с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК, субсидиарно приложима при оспорването на РА по съдебен ред. Посочената разпоредба гласи, че при новото разглеждане на делото, се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Въпросните писмени доказателства не отговарят на посочените условия, а твърденията в касационната жалба, че тези доказателства били късно представени поради незнание на значението им за решаването на спора, са ирелевантни. Правилно административният съд е приел, че при повторното разглеждане на делото, следва да бъде разрешен, съгласно задължителните указания на отменителното решение, спорният въпрос дали прекият доставчик е притежавал стоки от вида на доставените и е извършил услуги по монтажа им. На този въпрос първоинстанционният съд е дал подробен и обоснован на събраните по делото доказателства отговор. В хода на ревизията е установено, че оспорващото дружество осъществява шивашка дейност в цех, отдаден под наем по силата на подписан договор от 07.01.2007 г. с наемодател ЕТ "Лина 07 - В. Иванов". Жалбоподателят е твърдял извършване на преустройство на наетото помещение, като изпълнител на дейностите по преустройството е фирма "Кръстникът 2002" ЕООД - гр. София. За доставката на стоките и за извършените услуги посоченото дружество е издало процесните данъчни документи, по които през м. 02.2009 г. "Р-Декса Трейдинг" ООД е упражнило правото си на данъчен кредит, общо в посочения размер. На практика, извършеното преустройство и параметрите му не са доказани нито в ревизионното производство, нито при оспорването на акта по административен ред, нито при двете разглеждания на спора от първоинстанционния съд. Обстоятелството, установено със съдебно-счетоводна експертиза, че дружеството - доставчик - "Кръстникът 2002" ЕООД, води аналитично счетоводно отчитане и закупените от него стоки са осчетоводени в сметка 304 "Стоки" по количество и стойност, като може да се проследи веригата от предходни и последващи доставки на стоки и услуги, съобразно издадените фактури от прекия доставчик и неговите предходни доставчици, не е относимо към реалното наличие на резултата от процесното преустройство. Заключението на тази експертиза се отнася само за осчетоводяването на фактурите на предходни доставчици и на процесните фактури в счетоводството на доставчика, а това не е достатъчно за обоснован извод за реалност на доставките, както правилно е приел и съдът. Обосновано съдът е приел и че, предвид комплексния характер на фактурираните доставки, а именно: закупени са стоки за цялостна климатична инсталация и термоизолация на производствено помещение, на които е извършен монтаж, ревизираното лице е следвало да докаже влагането на определени строителни материали във въпросното преустройство и резултата му, за постигането на който е необходим квалифициран персонал по извършване на съпътстващите доставката на стоките услуги или поне данни за наличие на персонал, доколкото монтажът на стоките се извършва от доставящото ги дружество. Предвид изложеното, правилен е основният мотив от правна страна на административния съд, че фактите по делото не са идентични с тези по главните производства по съединени дела С-80 и С-142 от 2011 г. на Съда на Европейския съюз, поради което и постановеното Решение от 21.06.2012 г. не може да бъде използвано като прецедент при решаването на настоящия спор. Правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. В тази връзка, СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". При недоказана реалност на доставките, извършеното с посоченото решение тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност не може да обоснове признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размер до минималния по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение