Решение № 542 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2009 г.

Решение № 542 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агапи, Далакян гражданка на Армения, против съдебно решение № 1194 от 19.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1486/2008 г. на Административен съд - София град, в частта с което е отхвърлена жалбата и против Заповед № ЗДМ-1354/23.11.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" за наложената и мярка "принудително отвеждане до границата на РБ". Подадена е и касационна жалба от директора на дирекция "Миграция " против съдебното решение в частта с която е отменена ПАМ - "забрана за влизане в РБ" по отношение на първата касационна жалбоподателка. И в двете касационни жалби се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушен материален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е и частна жалба от Директора на Дирекция "Миграция " против определение от 4.04.2008 г. постановено по чл. 60, ал. 4 от АПК, с което е спряно допуснатото предварителното изпълнение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби и частната жалба са неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид изложеното в частната и в касационните жалби и доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба на дирекция "Миграция" е процесуално допустима и възражението на прокуратурата е неоснователно. Видно от съобщението същото е връчено на 21.12. 2008 г., а жалбата е депозирана в срок на 12.01.2009 г. видно от приложения пощенски плик т. е. подадена е в законния срок, но е неоснователна. Касационната жалба на Агапи Далакян е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу горепосочената заповед, с която на основание чл. 41, т. 2 (ред. ДВ, бр. 42/2001 г.) и чл. 42з, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ на чужденката е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в страната за срок от 2 години". При проверка законосъобразността на административната заповед съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предвидената от закона форма, при спазване на действащите материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила, т. е. не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. По отношение на наложената ПАМ " забрана за влизане в страната за срок от 2 години " съдът е приел че жалбата е основателна. съдът е приел че жалбоподателката е сключила граждански брак с български гражданин, който е декларирал, че ще осигури издръжката и в страната т. е не са налице основанията по чл. 10, ал. 1 т. 9 от ЗЧРБ. По силата на чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 9 от ЗЧРБ за да се наложи тази ПАМ следва да са налице кумулативно следните предпоставки : лицето да няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването му страната и средства осигурявани обратното му завръщане. В конкретния случай съдът е приел, че те не са били налице и необосновано административния орган се е позовал на това. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 41, т. 2, предл. първо (ред. ДВ, бр. 42/2001 г.) от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. В конкретния случай е установено, че разрешения срок за пребиваване на Далакян е изтекъл, като от една страна тя не е напуснала страната, а от друга, не е придобила право да пребивава на територията на страната на законоустановено правно основание. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 41, т. 2, пр. първо от ЗЧРБ. Ето защо касационна жалба на Далакян по същество е неоснователна. Не са налице поддържаните възражения за нарушение на закона и необоснованост като касационни основания. Правилно е отхвърлен довода за нищожност на административния акт, поради липса на компетентност. В касационната жалба отново се излагат доводи за нищожност на посоченото основание. В случаят обаче се касае за заместване, което се установява от заповедите приети като доказателства по делото. Правилно е приложен закона като е прието, че е налице основанието по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ (изм. с ДВ, бр. 36/2009 ), като лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения срок или 7-дневен срок след уведомяването за отказ за продължаване на пребиваването. Правните изводи са съответни на доказателствата, поради което не е налице и необоснованост. Що се касае до изложените в касационната жалба аргументи против правилността на обжалваното съдебно решение във връзка с нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, то същите не могат да бъдат възприети. Наличието на сключен граждански брак между чужденецът и български гражданин е факт, който няма пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни. Бракът е обстоятелство, даващо право на чужденеца да получи разрешение за пребиване от органите за административен контрол на чужденците и в тази връзка безспорната житейска абсурдност на създалата се ситуация, която е въведена като мотив за отмяна на оспорвания административен акт, е в резултатна бездействието на адресата на акта. Касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция " е срещу решението в частта, с което се отменя ПАМ - забрана за влизане в България за срок от две години. Налагането на забраната е предвидено да се осъществява, съгласно чл. 42з от ЗЧРБ при наличие на основание по чл. 10 или чл. 11. Обосновано съдът е направил извод, че не са налице предпоставките за прилагане на тези разпоредби. От доказателствата е прието, че лицето има осигурена издръжка и задължителни застраховки, както и средства за обратното си връщане. Относно чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ също е направен обоснован извод, че не е осъществена хипотезата на тази правна норма. Социалното подпомагане от страна на държавата следва да е извършено при предходно пребиваване в страната, каквото в казуса не е налице. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е направил обоснован извод за липсата на предпоставки по чл. 10, т. 9 и чл. 11, т. 11 от ЗЧРБ, който е съответен на доказателствата. Частната жалба е също неоснователна. Обосновано съдът е приел липсата на хипотезите по чл. 60 от АПК, при които се допуска предварително изпълнение. Не са изложени фактически основания обосноваващи приложението на чл. 60, ал. 1 от АПК в конкретния случай. Твърдението, че има опасност от осуетяване или затрудняване на изпълнението на акта не се подкрепя от доказателствата. Позоваването на мотивите на заповедта за липса на осигурена издръжка, както и ненапускане на страната до изтичане на разрешението не съставлява излагане на мотиви във връзка с чл. 60 от АПК за допуснато предварително изпълнение. Правилно съдът е приел, че липсват основания за това изпълнение. При постановяване на този диспозитив е нарушен материалния закон, поради което съдът е приложил правилно закона. Не са налице основания за отмяна на определението. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,