Решение № 7476 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1694/2021 г.

Решение № 7476 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1694/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директор на Басейнова Дирекция "Черноморски район" (БДЧР), подадена чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Вълкова, против Решение № 1724 от 10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1998/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което отменен Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 1/2020/02.09.2020 г., издаден от Директора на БДЧР. В жалбата се излагат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че случая не попада в приложното поле на § 143, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на Закона за водите /ДВ. Бр. 61 от 2010 г. /. Поддържа, че съдът е дал "разширителен смисъл" на нормата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (обн. в ДВ бр. 58 от 2015 г.) и необосновано е приел, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ следва да бъде изчислена на основание чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ на база годишното фактурирано водно количество от В и К оператора на потребителите, които ползват услугата отвеждане на отпадъчни води в куб. м. Според касатора е приложима разпоредбата на § 143, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на Закона за водите /ДВ. Бр. 61 от 2010 г. /, според която в случаи като процесния таксата следва да бъде определена на база общото разрешено количество за заустване отпадни води, при липсата на пречиствателна станция. Претендира се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата. Ответникът – "Водоснабдяване и канализация"ЕАД ("ВиК"ЕАД), гр. Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Златева, в нарочно депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил АУПДВ № 1/2020/02.09.2020 г., издаден от Директора на БДЧР, с който на "ВиК" ЕАД, гр. Бургас са установени публични задължения в размер на 18 237 лв., ведно с дължимата лихва от 15.02.2020 г. до окончателното й изплащане, представляващо такса за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., за "правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно разрешително № 23140035/17.09.2014 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с решение № 1708/23.12.2005 г. за ползване на воден обект - Аланско дере, приток на река Айтоска, водно тяло - река Айтоска от извор до вливане в река Съдиевска, за заустване на непречистени отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект "канализационна система на град Айтос", община Айтос, Бургаска област, изчислена съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от Закона за водите, § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ДВ бр. 61 от 2010 г.) и чл. 15 и чл. 16 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, на база разрешеното годишно водно количество". Между страните в процеса не се спори, че с Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140035/17.09.2014 г. на Директора на БДЧР – гр. Варна /влязло в сила/ на Община Айтос е дадено разрешение за ползване на воден обект - Аланско дере (имот № 000220, приток на река Айтоска) за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за експлоатацията на обект "канализационна система на град Айтос". В разрешителното е предвидено изграждането на пречиствателна станция за отпадни води (ПОСВ) в поземлен имот № 265003 в местността "Хамам дере", землището на град Айтос. Същото е изменено с изменено с Решение № 1708/23.12.2015 г. на Директора на БДЧР. С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 64 от 27.06.2018 г. на ответника е посочено, че "в раздел данни за водния обект и водно тяло – предмет на ползването следва да се чете: воден обект – река Айтоска, поземлен имот с идентификатор 00151.0.220 град Айтос, Община Айтос, Област Бургас", като навсякъде в Разрешението водния обект е разпоредено да се чете "река Айтоска". С Договор от 25.02.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между "Асоциация по водоснабдяване и канализация" (АВиК) на обособената територия, обслужвана от ВиК, от една страна, а от друга - ВиК (като Оператор), е постигнато споразумение операторът да предоставя услугите си в Обособена територия (приложение III), като стопанисва, поддържа и експлоатира публични активи, представляващи водопроводна и канализационна мрежа на територията на конкретно посочени общини в рамките на Бургаска област. Установено е от протокол от Общо събрание, представляващ публично достъпен информационен ресурс - https: //www. bs. govemment. bg/uploads/files/potokol 9 obshto s avik. pdf, че към датата на подписване на договора Община Айтос е била член на асоциацията. С Декларация по чл. 194 б от ЗВ за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, във връзка с издаденото разрешително, "ВиК"ЕАД, гр. Бургас е декларирало количество заустени отпадъчни води 594 551 куб. м. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., като е посочил и дължима такса в размер на 6 565, 09 лева разрешителното във връзка с таксата по чл. 16 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр. 2/2017 г. (Тарифата). Последвала е кореспонденция между Директора на БДЧР и "ВиК" ЕАД, гр. Бургас, очертала и спора между страните, а именно дали таксата следва да бъде определена на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" и чл. 194 а и § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗВ (обн. ДВ бр. 61/2010 г.) и е в размер, посочен от административния орган от 18 237, 40 лева, или следва да бъде изчислена на база на годишно фактурирано водно количество от "ВиК" ЕАД, гр. Бургас, за потребителите, съгласно изискванията на чл. 194, ал. 5, б. "а" от ЗВ, както е декларирано от лицето. Връчена е покана за доброволно изпълнение, дружеството е уведомено за началото на административното производство, съставен е и констативен протокол за извършен контрол по изпълнение на задължението на дружеството. Установено е, че за пречистването на отпадните води от канализационната мрежа на Айтос няма изградена ПСОВ. Установено е също така и че "ВиК"ЕАД, гр. Бургас, не е внесло такса, вкл. и в декларирания от това дружество размер. При тази фактическа установеност Директорът на БДЧР е издал процесния АУПДВ. В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на съдебно-техническа експертиза. Представени са и доказателства за заплащане на такса в размер на 6 565, 09 лева, след издаване на оспорения АУПДВ. При така установеното от фактическа страна на първо място съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма при липса на допуснати административно-процесуални нарушения. Съдът е обосновал краен извод, че оспореният АУПДВ е издаден в противоречие с материалния закон. Приел е, че по делото не е спорно, че задължението за заплащане на такса за замърсяване за процесната 2019 г., по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ е на В и К оператора на канализационната мрежа на Община Айтос, който управлява (използва) тази мрежа по силата на Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между него и АВиК, и като ползвател дължи заплащането на таксата. Именно операторът е подал и декларациите по чл. 194 б от ЗВ и е посочил количествата заустени отпадъчни води и според съда това е лицето, което дължи заплащането на таксата за 2019 г. по разрешителното. Съдът е обсъдил подробно подходът за определяне на размерът на таксата за замърсяване използван от административния орган и е приел, че нормата на § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (Обн. в ДВ бр. 61 от 2010 г.) е неприложима, по аргумент от правилото на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (обн. в ДВ бр. 58 от 2015 г.). Така постановеното решение е частично неправилно, но не по изложените в касационната жалба аргументи. Страните не спорят по фактите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Спорът по делото е по тълкуването и приложението на материалния закон. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е очертал противоположните становища на страните и те се свеждат до приложимостта на правилото на § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн. ДВ бр. 61 от 2010 г. Поддържа се от касатора, че размерът на таксата с процесния АУПДВ правилно е определен на база разрешеното годишно водно количество съобразно правилото на § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн. ДВ бр. 61 от 2010 г. и незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е възприел тезата на "ВиК" ЕАД, гр. Бургас, че меродавно за определянето й е фактурираното количество вода на основание действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г. и формулата по чл. 16 от сега действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Възражението на касатора за неправилността на изводите на съда относно приложението на посоченото правило на § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗВ обн. бр. 61 от 2010 г., което било специално спрямо новелата на чл. 194, ал. 5, т. 1 б. "а" от ЗВ и било тълкувано "разширително", не се споделят от касационната инстанция. Безспорно действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ /съгласно изм. ДВ бр. 58 от 2015 г. /, предвижда изрично че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С приетата на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., сега действаща Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /наричана по-долу само Тарифата/, последната бе приведена в съответствие с посочената законова норма, по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към същия ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.), т. е. считано от влизането й (на Тарифата) в сила таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по новия ред и в новите размери. Към този нов ред, както правило е приел и първоинстанционният съд е неприложимо правилото на § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (обн. с ДВ бр. 61 от 2010 г.). Същото правило е въведено по повод стореното с този ЗИД на ЗВ изменение вкл. и на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, с което се прие, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ следва да се изчислява "годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения". Със ЗИД на ЗВ обн. в ДВ бр. 58 от 2015 г., с който бе въведена сега действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, и в унисон с правилото на чл. 34 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с коментирания § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн. в ДВ бр. 58 от 2015 г., бе продължено действието на правилата, отменени с новия нормативен акт, но до момента на "привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон" (редакцията при обнародването), респ. "До 31 декември 2016 г. " ( съгласно изм. сторено с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 01.08.2016 г.). Или правилно първоинстанционният съд (в унисон и с мотивите на Решение № 7727/18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3263/2020 г. по описа на ВАС, I о., споделени и с Решение № 4180 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2020 г., VIII о.) е приел, че по аргумент от § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ /съгласно изм., сторено с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 01.08.2016 г. /, и привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ в съответствие на чл. 194, ал. 5 ЗВ с приемането на сега действащата такава, към процесното правоотношение е изцяло приложим е редът по сега действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ във вр. и с чл. 16 от Тарифата /конкретно в казуса/, и като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща разрешеното за заустване годишно водно количество, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, като на практика е приложил правило – това на § 143, ал. 2 от ПЗР на ИЗДЗВ обн. с ДВ бр. 61/2010 г. /, приложимо изцяло към т. нар. "досегашен ред" по смисъла на посочения § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ / ДВ бр. 58 от 2015 г., изм. с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 01.08.2016 г. /, аргументи за което са изведени и от същността на предвидените корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1 от Тарифата, конкретно този по т. 2 "КЗ, отчитащ степента на пречистване", б. "в" за случаите на непречистени отпадъчни води, при съобразяване и легалното определение на "непречистени отпадъчни води", дадено с § 1, т. 5 във вр. с т. 4 и т. 7 от ДР на Тарифата, т. е. при липсата на изградена пречиствателна станция. По изложените по-горе мотиви настоящият касационен състав намира, че установените на "ВиК"ЕАД, гр. Бургас с оспорения АУПДВ задължения за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. са незаконосъобразни, по своя размер. Макар и да е достигнал до същия извод относно приложението на материалния закон, съдът е постановил частично неправилно решение, като не е съобразил безспорния между страните факт, че ответникът по касация не е разплатил вкл. и размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", изчислен по правилото на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, преди издаването на оспорения в това производство АУПДВ, поради което е бил изпълнен фактическия състав на чл. 195 б ал. 1 от ЗВ за неговото издаване. Следва да се посочи, че титуляр на задължението за заплащането й е именно "ВиК"ЕАД, гр. Бургас, на основание чл. 48, ал. 4 от ЗВ и чл. 5 от Наредба № 2/08.06.2011 г. и в условията на издаденото разрешителното, доколкото по делото не се спори, че ответникът по касация използва водните обекти, посочени в разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни води във връзка с осъществяването от него канализационни услуги, за което е свидетелстват и представените от дружеството декларации по чл. 194 б от ЗВ. От изложеното следва, че оспореният АУПДВ № 1/2020 от 02.09.2020 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски Район " – Пловдив, е само частично незаконосъобразен, в частта на определените с него публични задължения над размера от 6 565, 09 лева, до пълния установен размер на задължението от 18 237 лв., ведно с дължимата за тази разлика лихва за забава от 15.02.2020 г. до окончателното й изплащане. Фактът на осъщественото плащане на дължимия размер на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ след датата на издаването на процесния АУПДВ не влия върху неговата законосъобразност относно този размер на установеното публично вземане. Не до тези изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което и съдебният акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде отменен в частта му, с която е отменен АУПДВ № 1/2020 от 02.09.2020 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски Район " – Пловдив, в частта на установеното задължение за такса за такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. за размера от 6 565, 09 лева на главницата, ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава от 15.02.2020 г. до заплащането й, и се постанови друго такова по съществото на спора като се отхвърли жалбата в тази й част. В останалата му част съдебният акт следва да бъде оставен в сила, като нестрадащ от релевираните в касационната жалба пороци. Предвид липсата на заявена претенция за присъждане на разноски от страна на касатора, такива не следва да се присъждат. С оглед присъдените от първата инстанция разноски в полза на "ВиК"ЕАД, гр. Бургас, такива не следва да се присъждат на тази страна в настоящото касационно производство, по съображения, че изхода на правния спор, означава редуциране на присъдените с решението на административния съд разноски и присъждането на тази разлика под формата на разноски за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,