Решение № 1760 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5366/2014 г.

Решение № 1760 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5366/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Борислав Стефанов Борисов от гр. Бургас, подадена чрез адв. Пантелей Солинков, срещу решение № 265 от 27.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2668/2013 г. от Административен съд - Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Иска се отмяната му. Ответникът - кметът на община Айтос, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Борислав Стефанов Борисов против заповед № РД-08-935 от 18.10.2013 г., издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) от кмета на община Айтос, с която е наредено да се изземат от жалбоподателя следните недвижими имоти - публична общинска собственост: 1. УПИ I в кв. 63 по плана на гр. Айтос, отреден за "Парк" с площ от 29 745.00 кв. м., актуван с акт за публична общинска собственост № 704 от 15.08.2000 г.; 2. Сграда - Кафе-аперитив със застроена площ от 100.00 кв. м. на един етаж, с масивна конструкция, построена през 2003 г., актувана с акт за публична общинска собственост № 1149 от 12.01.2004 г., находяща се в УПИ I в кв. 63 по плана на гр. Айтос и 3. УПИ VIII в кв. 253 по плана на гр. Айтос, отреден за "Спорт и развлечения", с площ от 6565.00 кв. м., ведно с изградените в него басейн с размери 25 м. х 50 м. х 2.5 м. (незавършен), басейн с размери 12.5 м. х 25 м. х 1.5 м. (работещ) и басейн - кръгъл детски с диаметър 4.85 м. и дълбочина 0.85 м., актувани с акт за публична общинска собственост № 1483 от 1.11.2007 г., ведно с изградените и разположените върху терена сгради, съоръжения и обзавеждане и е определен срок за доброволно изпълнение, и против заповед № РД-08-1016 от 5.11.2013 г. на кмета на община Айтос, с която е изменена заповед № РД-08-935 от 18.10.2013 г. в диспозитивната част относно определените дата и час на принудителното изземване. За да постанови този резултат, съдът е приел, че и двете оспорени заповеди са законосъобразни като издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При издаването им не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изпълнени били материалноправните предпоставки на приложимия чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно: безспорно било, че се касае за имоти - публична общинска собственост и имотите се държали без правно основание, тъй като с влязло в сила решение № 83 от 26.04.2012 г. Общински съвет Айтос бил прекратил сключения между жалбоподателя и него договор за концесия като на кмета било възложено да извърши действията по прекратяване на договора чрез издаване на атакуваната заповед за изземване № РД-08-935/18.10.2013 г. Решението е правилно. Видно от данните по делото, безспорно е установено, че процесните имоти са публична общинска собственост (АПОС № 704/15.08.2000 г., АПОС № 1149/12.01.2004 г. и АПОС № 1483 от 1.11.2007 г.), поради което е налице първата предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът да е общинска собственост. Спори се всъщност дали договорът за концесия, сключен между Борислав Стефанов Борисов като концесионер и общинския съвет е бил прекратен. По силата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК) за общинските концесии концедент е общинският съвет, освен ако със закон не е определено друго. Със свое решение Общински съвет - Айтос, е дал съгласие за прекратяване на договора. Тъй като обаче той е страна по договора, само той, а не кмета е този който може и да го прекрати. Общинският съвет е дал съгласие по докладната записка на кмета да бъде прекратен договорът за концесия. Правилно съдът е приел, че с решение № 83 от 26.04.2012 г. договорът е бил прекратен, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че държи имота на правно основание. При тези данни съдът правилно е преценил, че е налице и другата предпоставка за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът да се държи без правно основание поради прекратяване на договора за концесия. В производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице: актове за публична общинска собственост, данни за прекратяване на сключения между страните договор за концесия на процесните имоти, то явно е била налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на обжалваната заповед. Предвид на изложените обстоятелства първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорената заповед за изземване е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. По изложените съображения решението на Бургаския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,