Решение № 6800 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2009 г.

Решение № 6800 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу Решение № 1599 от 27.11.2008 г., постановено по адм. дело № 2784 по описа за 2007 година на Административен съд - гр. Варна, в частта за разноските, тъй като същите били присъдени в полза на НАП, а не в полза на директор Д "ОУИ" - гр. Варна. Иска отмяна на решението в тази му част и присъждане в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна присъдените разноски. Ответникът по тази касационна жалба - "Солид" ООД, гр. Варна не взема становище по нея. 2. Втората касационна жалба е подадена от "Солид"ООД, гр. Варна, представлявано от управителя Дечко Дечев и процесуалния представител срещу Решение № 1599 от 27.11.2008 г., постановено по адм. дело № 2784 по описа за 2007 година на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0301894 от 10.9.2007 г., издаден от ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 827 от 14.11.2007 година на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения поради непризнат данъчен кредит за м. 12.2006 година на дружеството по доставки на "Цветотрейд" ЕООД в общ размер в на 6998 лв. със съответните лихви. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна и постановено на решение, с което или да се реши делото по същество или се върне за ново разглеждане като претендира присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на дружеството и основателност на жалбата на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Двете жалби са основателни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 0301894 от 10.9.2007 г., издаден от ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 827 от 14.11.2007 година на директор на дирекция"ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения на дружеството "Солид"ООД, гр. Варна поради непризнат данъчен кредит за м. 12.2006 година на дружеството по доставки на "Цветотрейд" ЕООД в общ размер на 6998 лв. със съответните лихви. За да отхвърли жалбата съда е приел, че нямало достатъчно доказателства за реално извършване на услугите по процесните фактури. Едновременно с това е присъдил разноските в полза на НАП, не на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. По отношение жалбата на "Солид" ООД, гр. Варна: Процесните осем броя фактури за са извършени СМР през м. 12.2006 година. За доказване на извършването на тези услуги са представени писмени доказателства, изготвено е заключение на вещо лице и е представен ревизионен акт на доставчика за същия проверяван данъчен период. С договор от 15.08.2006 година дружеството е възложило на доставчика си извършването на монтаж и гаранционно обслужване на блиндирани, интериорни, гаражни врати и автоматика като възложителя се е задължил да заплати на изпълнителя 34990 лв. Налице е приемо-предавателен протокол от 1.12.2006 година, подписан от двете страни - възложителя и доставчика на услугата, с който са описани извършените работи по периоди. Едновременно с това са представени и договори с други фирми за поставяне на врати като вещото лице е направило оглед на място и е дало данни, че поръчаните врати на 12 броя дружества са поставени. Входните врати са с идентификационен надпис "Solid". Фактурите са включени в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период, данъка е начислен по сметка 4532, прихода от продажба е осчетоводен по сметка 703. Представени от дружеството доставчик са и свидетелство за регистрация на ЕКАПФ и договор за наем на навес, лаборатория, асфалтова площадка, ГСДМ сграда, помпена станция. Освен това са представени и граждански договори за наети от доставчика лица. Като само тези доказателства вкупом са достатъчни да обосноват реалност на доставката. Като допълнение следва да се посочи, че на дружеството доставчик е издаден РА № 2300-861 от 17.10.2007 г. с РД под същия номер, но от дата 20.08.2007., където са и мотивите към атакувания акт. В този доклад на стр. 13 е отбелязано следното - Относно извършените доставки и начисления данък - при ревизията не се констатираха основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък. За проверявания данъчен период - 1.11.2004 г. - 28.02.2007 г. дружеството е било изпълнител само по облагаеми доставки (с изключение на износа). Следователно са налице основания за признаване реалност на извършените доставки на услуги и на основание чл. 64 от ЗДДС (отм.) на правото на данъчен кредит в размер на 6998 лв. и съответните лихви. Решението следва да се отмени и няма пречка да се постанови решение по същество, с което се отмени атакувания РА и потвърждаващото го решение на Д "ОУИ". На този касатор следва да се присъдят разноски. 2. Втората касационна жалба по съществото си също е основателна, макар с оглед изхода на делото на директора на Д "ОУИ" не следва да се присъждат разноски. Съгласно чл. 159 ал. 2 от ДОПК, при разглеждане на жалбата се призовават решаващият орган (такъв съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК е съответния директор на дирекция"Обжалване и управление на изпълнение" при ЦУ на НАП) и жалбоподателят. От тази норма следва изводът, че страни в производството по съдебно обжалване на ревизионни актове са жалбоподателят и решаващият орган. Основен принцип в правото е, че разноските се дължат на участващите страни по делото, а не на трети лица. Конкретно въпросът за разноските при обжалването на ревизионните актове е регламентиран в чл. 161 от ДОПК. Според алинея първа от същия, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. От тълкуването на тези две разпоредби следва, че страна (ответник по жалбата) в първоинстанционното съдебно производство е директорът на дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" и при отхвърляне на жалбата (изцяло или отчасти) разноските следва да бъдат присъдени в негова полза. При наличието на изрична правна регламентация за разноските позоваването на разпоредбите на ГПК (нов) е неправилно, тъй нормата на § 2 от ДР на ДОПК допуска препращане към нормите на ГПК и АПК само за неуредени в ДОПК случаи. Правоспособността на държавните учреждения като юридически лица в областта на гражданското право е нещо съвсем различно от тяхната процесуална правоспособност при обжалване на издадените от тях административни актове по реда на АПК, респективно ДОПК и други административни закони. В конкретния случай Д "ОУИ" - гр. Варна е страна по делото и в качеството си на такава има право на разноски върху отхвърлената част от жалбата. Д "ОУИ" - гр. Варна е част от структурата на Националната агенция по приходите, но това не придава на последната качеството на страна по делото. В този смисъл разноските е следвало да бъдат присъдени в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна. С оглед настоящия изход на делото на "Солид" ООД се дължат разноски в размер на 975 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение