Решение № 13805 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9051/2016 г.

Решение № 13805 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9051/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на АГКК, чрез процесуален си представител, срещу Решение № 1323/16.06.2016 г, постановено по адм. дело № 1455/2015 г, по описа на Административен съд - В. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-18-18/6.03. 2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - П. С. П., гр. В., чрез адв. Д. А., в писмено възражение поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - община А., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която то е неблагоприятно. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо, по следните съображения: С оспореното решение, по жалба на П. С. П., Административен съд - В. е отменил Заповед № РД-18-18/6.03.2015 г, на изпълнителния директор на АГКК, с която на осн. чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на с. Б., община А., обл. В., в частта за имоти с идентификатори 04426.59.14 и 04426.59.15, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С. З. за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, обн. в ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г., законодателят е изменил разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР. Според новата промяна одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, не подлежат на обжалване. Приетата и влязла в сила промяна в процесната норма е част от процесуалния ред и има незабавно действие, като намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. В случая, в ПЗР на ЗИДЗКИР, обн. в ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г. не е предвидена изрична уредба, по която да се довършват започнатите (висящите) съдебни производства по жалби срещу административни актове, издадени на осн. чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, в редакцията й към ДВ, бр. 98/2014 г., каквото е разглежданото. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР, обн. в ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г. се урежда само редът за довършване на започнатите административни производства по създаване на КК и КР, част от които е и процедурата по чл. 49 и сл. от ЗКИР, заварени към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но не засяга съдебните такива. Следователно, процесуалната норма изключва обжалването по съдебен ред на актовете на изпълнителния директор на АГКК относно одобрените от него кадастрални карти и регистри, изработени по реда на чл. 35 от глава пета "Създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри" на ЗКИР. От гореизложеното следва изводът, че одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри за част от землището на с. Б., О. А., обл. В., в частта за имоти с идентификатори 04426.59.14 и 04426.59.15, не подлежат на съдебно оспорване. Ето защо, решението на Административен съд - В., с което е разгледал спора по същество, следва да се обезсили на осн. чл. 159, т. 1 от АПК - актът не подлежи на оспорване, а жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, следва да се остави без разглеждане като недопустима и образуваното съдебно производство - да се прекрати. Касаторът претендира заплащане на разноски по делото. Следва да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в размер на 600,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,