Решение № 3143 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2013 г.

Решение № 3143 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Еликсир-Петко Петев", с. Горски извор, община Димитровград, ул. "Плиска" № 4, представлявано от Петко Костадинов Петков, чрез адв. М. Колева, против Решение № 920 от 19.04.2013 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2390 по описа за 2012 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 261200596 от 17.04.2012 г., на орган по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 770 от 29.06.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 253, 94 лв. и са определени и съответни лихви, вследствие на несвоевременното разчитане с бюджета. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане на всички представени доказателства и необосновани изводи за липса на реалност на процесните доставки на сухо мляко; данъчен кредит бил отказан само поради неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси. Съдебното решение противоречи на задължителното тълкуване на СЕС на разпоредби на Директивата по ДДС, тъй като в РА няма доказване на данъчна измама, реалното изпълнение на доставките е доказано, както и използването на предмета им за последващи облагаеми доставки от РЛ, така че отказът на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици е незаконосъобразен. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отмяна на РА, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС със законните последици. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред АС в процесната част е за реалността на доставките на сухо мляко по фактурите на "Маркен" ЕООД, "Анона груп София и Ко" ЕООД, "Велс Трейдинг" ЕООД като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на РЛ-получател по фактурите. За да отхвърли жалбата на РЛ против РА в посочената част, административният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан от жалбоподателя, който носи доказателствената тежест. Съдът е приел, че доколкото става дума за родово-определени стоки, прехвърлянето на собствеността върху тях се доказва с доказване на предаването им - следва точно да се установи били ли са налични тези стоки в патримониума на ревизираното лице и неговите доставчици, съответно, били ли са реализирани впоследствие от ревизираното лице, т. е. били ли са те предмет на последващи облагаеми доставки. Първоинстанционният съд е приел, че тези факти не са доказани от РЛ, а именно: от къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно - физически предадени процесните стоки до получателя им, съответно кога, как и къде са били съхранявани, респективно, били ли са реализирани впоследствие за облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на лицето. Приел е също, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза също не е установило факти в подкрепа на обратен извод. Съдът подробно е анализирал съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС и е приел, че случаят се различава от тези по главните производство по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е правилно относно потвърждаването на отказа на данъчен кредит по фактурите на "Маркен" ЕООД и "Велс Трейдинг" ЕООД и е неправилно относно тези на "Анона груп София и Ко" ЕООД. От страна на ревизираното лице по доставките на "Маркен" ЕООД и "Велс Трейдинг" ЕООД действително не са представени убедителни доказателства за предаването на родово-определените стоки, нито за транспортирането им и дори за заплащането им. За тези доставки освен фактурите, по които се претендира данъчен кредит, не са представени никакви други доказателства, а а в писменото обяснение на представител на ревизираното лице от 30.01.2012 г. /Приложение № 6 към РА, стр. 150 от делото на АС/ е посочено, че не могат и да се представят такива доказателства поради изземването на счетоводните документи на двете фирми-доставчици в Националната следствена служба по образувано дознание. Предвид изложеното, неоснователно е касационното оплакване, че данъчен кредит по тези фактури е отказан само поради неоткриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси. Впрочем, липсата на доставчиците е потвърдена и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Обосновано за тези доставки административният съд е приел, че експертизата не установява категорично последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице, с предмета на процесните фактури. Съдът с основание е взел предвид, че вещото лице е установило, че при избрания метод на изписване на материали в счетоводството на ЕТ "Еликсир-Петко Петев" при влагането им в производството, а именно "среднопретеглена цена", не може категорично да се каже, количествата от кои точно доставки през месеца са изписани, тъй като те се обобщават и изписват по средно претеглена цена, тоест не може да се даде категоричен отговор на въпроса, дали в производството са вложени количествата сухо мляко, доставено по процесните фактури. При недоказаната реалност на доставките по тези процесни фактури, административният съд с право се е позовал на съдебна практика на СЕС, съгласно която "упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. "/Решението по Genius Holding С-342/87/. При така установените от първоинстанционния съд факти, настоящият случай относно тези доставки не е идентичен с тези по главните производства по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, което прави несъстоятелно и последното касационно оплакване в тази част. Първоинстанционното съдебно решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон в останалата обжалвана част - относно отказа на право на данъчен кредит за данъчни периоди-м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 м. 10, м. 11.2007 г. и м. 01, 05.2008 г. в размер общо на 7 649,94 лв. по 9 броя фактури, издадени от "Анона груп София и Ко" ЕООД, с предмет на доставките сухо мляко. Мотивите на първоинстанционният съд относно тези доставки възпроизвеждат тези на приходните органи, без съвкупна преценка на събраните доказателства. Не е вярно приетото от съда, че по посочените фактури не са представени нито от ревизираното лице, нито от доставчика доказателства, удостоверяващи наличие на собствени или наети търговски обекти и складове за съхранение на стоките, доказателства за физическото предаване /приемането на стоките, както и за транспортирането им /товарителници, пътни листове, / нито са представени счетоводни регистри за осчетоводяването на доставките. Още в ревизионното производство по повод връчено му ИПДПОЗЛ ревизираното лице, с писмо от 02.03.2012 г. е представило копия на девет броя стокови разписки с приложени към всяка една тях товарителница и пътен лист /между реквизитите на които документи няма противоречия/, които по обясненията на представляващия ревизираното лице. са получени от "Анона груп София и Ко" ЕООД. Тези доказателства не са били оспорени относно автентичността им в съдебното производство. Относно реквизитите им, органите по приходите и първоинстанционният съд необосновано са приели, че не е ясно къде са натоварени стоките. Във всяка складова разписка е написан номерът на съответната товарителница, в която мястото на издаване е София. Като материално - отговорно лице /МОЛ/ в посочените стокови разписки е посочена Симона Стоилова, за която е установено към момента на проверката, че не е собственик на дружеството и дяловете й са продадени на 23.09.2008 г. Последната дата обаче е след обсъжданите данъчни периоди, а по време на тях не се твърди, лицето да не е представлявало дружеството. Същото лице е подписало за "приел и проверил" представените пътни листове с маршрут София-с. Горни Извор, които съдържат достатъчно информация за извършения превоз, включително показания на километража на автомобила. Обстоятелствата, че не е установено физическото лице, вписано като водач на МПС в пътните листове, да е било в трудово правоотношение с фирмата доставчик, както и неотчитането на разходи за наемане на МПС и за гориво от страна на доставчика, не следва да се възлагат в тежест на ревизираното лице-получател по фактурите, както неправилно са приели и органите по приходите и административният съд. Косвен аргумент за реалното изпълнение на доставките е доказаното плащане в брой по фактурите от регистрирано фискално устройство на доставчика /стр. 82 от делото на АС/ и касови бонове, издадени от това устройство, приложени към всяка фактура. В приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза действително се твърди, че при избрания метод на изписване на материали в счетоводството на РЛ при влагането им в производството, а именно "среднопретеглена цена", не може категорично да се каже, количествата от кои точно доставки през месеца са изписани, тъй като те се обобщават и изписват по средно претеглена цена, тоест не може да се даде категоричен отговор на въпроса, дали в производството са вложени количествата сухо мляко, доставено по процесните фактури. Въпреки това, вещото лице е дало категорично заключение, че сухото мляко по процесните фактури е отразено по материалните сметки в счетоводството на ревизираното лице, както и относно вложените в производството му материали, като почти през всички проверени месеци количеството вложено сухо мляко в производството на готова продукция е по-голямо от това, получено по процесните фактури, което пък е косвено доказателство за наличие на родовоопределения предмет на доставките на посочения доставчик при ревизираното лице и използването му за независимата икономическа дейност на получателя по фактурите. В тази част и в съответната част за разноските, с която ревизираното лице е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 502,03 лв. първоинстанционното решение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови решение по същество, с което РА бъде отменен в посочената част. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 456,25 лв. в зависимост от уважената част на жалбата против РА. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в зависимост от отхвърлената част на жалбата, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение