Решение № 6933 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2018 г.

Решение № 6933 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2018 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба И. Мирчев от [населено място], срещу Решение № 5185 от 09.08.2018 г., постановено по адм. дело № 4725/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи жалбата му. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 2-1264 от 02.04.2018 г. на Комисията, с което е обявена установената и обявена с решение № 2-68 от 18.09.2012 г. принадлежност на И. М. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, съобразено е и с неговата цел. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните в хода на производството доказателства, но не е приложил правилно материалния закон, поради което решението му ще следва да се отмени и вместо това – да се постанови друго, с което да се прогласи нищожност на оспорвания административен акт, при следните съображения: С оспореното пред съда решение Комисията е приела, че г-н М. е бил вербуван на 23.09.1976 г. от о. р. Д. Н.; структурата, в която е осъществено сътрудничеството е ДС, управление VI-III-III; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството - съдържател на явочна квартира с псевдоним "С. "; документите, въз основа на които е установена принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН - рег. дневник; картон обр. 6 и писмо вх. № 2084/02.05.1990 г. за унищожаване материалите на "С. ". В решението е посочено, че проверката на Комисията е извършена на лица по чл. 3, ал. 2, т. 1 – собственици, управители, директори, заместник-директори, главни редактори, заместник-главни редактори, членове на редакционни съвети, политически коментатори, водещи на рубрики в сп. "Везни", вкл. на касатора, в качеството му на член на редакционния съвет на списание "Везне". От представените по делото доказателства се установява, че по отношение на касационния жалбоподател по-рано е постановено решение № 2-68 от 18.09.2012 г., с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 въз основа на следните документи: - картон, обр. 6, изготвен и подписан от о. р. Д. Н.; рег. дневник и писмо за унищожаване на материалите на агенти и съдържатели на явочни квартири от различни отдели на управление на 06 управление на ДС. Въз основа на тези документи Комисията е установила принадлежност на г-н М. към ДС в качеството му на секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира. Следователно, въпросът за принадлежността на И. М. към органите по чл. 1 от специалния закон е разрешен с акт на Комисията въз основа на едни и същи документи, по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, посочени и в процесното решение, и в същото качество на лицето. От една страна, този акт, макар и отменен, с влязло в сила съдебно решение, е породил своето действие и с него е постигната целта на закона – установяване и обявяване принадлежността на г-н Мирчев към Държавна сигурност. От друга с издаването на административен акт със същите страни, съдържание и предмет, въз основа на едни и същи доказателства е нарушена забраната на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Въпреки това Комисията е постановила сега обжалваното решение, с което "обявява установената и обявена" с предходното й решение принадлежност, основавайки се единствено на различното качество на лицето, основаващо извършване на проверка – по решение № 2-68 от 18.09.2012 г. в качеството му на ръководител на Катедра "Живопис" в Националната художествена академия, която длъжност е публична по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона, а по процесното решение – като лице, извършващо публична дейност (чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона) - член на Редакционния съвет на сп. "Везни". Съгласно константната практика на Върховния административен съд Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение на едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона, т. е. когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Комисията не разполага с материална компетентност да се произнася с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла, на базата на едни и същи доказателства. Налице е превратно упражняване на власт и решение, постановено при липса на материална компетентност, в противоречие с целта на закона, поради което оспорваният административен акт е следвало да бъде прогласен за нищожен по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 АПК. Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, а не нищожен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви нищожността на решение № 2-1264 от 02.04.2018 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,