Решение № 5089 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2014 г.

Решение № 5089 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 251 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" - гр. С. (ИА БСА), представлявана от А. Р., за тълкуване на влязло в сила решение № 1578/12.02.2016 г. по адм. дело № 9923/2014 г. на 3-членен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Ответната страна по делото - ЕТ "С. Д." - гр. Б., чрез процесуалния си представител адв. Андреев, в представено по делото писмено възражение счита искането за тълкуване за неоснователно. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение като намира искането за тълкуване за неоснователно. Върховният административен съд, трето отделение, намира искането за допустимо, а по същество за неоснователно, по следните съображения: На тълкуване по чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на това решение (ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В случая, молителят не иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по настоящето дело, като неясно или неразбираемо, а иска тълкуване на част от мотивите му. При така постановения диспозитив не може да се направи извод за невъзможно или затруднено прилагане на правните последици от този диспозитив. В диспозитива се установява действителното правно положение по спора и той се ползва със сила на присъдено нещо за разлика от мотивите, които не са самостоятелен източник на правни последици. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че позоваването в конкретния случай на неяснота относно уважената част на иска в аспекта на присъдения размер на обезщетението - 285 000 (двеста осемдесет и пет) хил. лева е неоснователно. Този размер е определен точно и недвусмислено както в решението на ВАС, така и в решението на Административен съд - С.-град, което се оставя в сила с решението на ВАС. П. на сумата в размер на 258 хил. лева в мотивите на решението е еднократно, дължи се на техническа грешка и не може да създава неяснота, налагаща тълкуване на решението, тъй като дори сумата изчислена с ДДС (342 000 хил. лева) отговаря на сумата в размер на 285 хил. лева без ДДС. И. твърдения за неяснота са свързани с обсъждане на законосъобразността на акта извън приключения инстанционен контрол, което е недопустимо. Съдът няма правомощия да обсъжда и мотивира акта си в производството по чл. 251 от ГПК. Ето защо искането за тълкуване, като относимо към мотивите, а не към диспозитива на настоящето решение е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,