Решение № 5441 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2021 г.

Решение № 5441 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2021 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. А., гражданка на Ирак, чрез своята майка и законен представител К. Ф., и чрез пълномощника адвокат Г. Д., против решение № 6924/04.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6980/2017 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за постановяване на решение, с което се предоставя закрила съобразно Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/. В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалния представител адвокат Д., поддържа касационната жалба, а по същество иска отмяна на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез юрисконсулт П., оспорва касационната жалба и моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е допустима, а разгледа по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. А., гражданка на Ирак, подадена чрез К. Ф. – майка и законен представител на детето, срещу Решение № 10953/30.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Извършил е преценка, че по подадени от родителите, придружаващи малолетното дете молби за международна закрила, са постановени решения на ДАБ при МС, с които им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и които са потвърдени съответно с решение № 4151/24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 8990/2019 г. по описа на АССГ; решение № 1256/27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 10887/2016 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 9989/27.07.2017 г. по адм. дело № 4211/2017 г. на ВАС; решение № 1730/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 811/2020 г. по описа на АССГ; решение № 325/15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 9775/2017 г. по описа на АССГ. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателката факти и обстоятелства не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Установил е, че от бежанската история на малолетната Р. А. не се установява спрямо нея да е осъществявано насилие, независимо от твърденията за упражнено такова спрямо баща й, което не води до обоснован извод, че за нея съществува риск за живота или свободата в държавата по произход. От изложената бежанска история е видно, че жалбоподателката не е била преследвана в родината си поради етническата си принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение, като не се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова преследване в страната й на произход в някоя от хипотезите по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е изложил мотиви, че от проведеното интервю с майката се установява, че жалбоподателката не е имала проблеми с официалните власти в страната по произход, не е била арестувана, не е осъждана, не е членувала в политическа партия, не се интересува от политика, върху нея не е оказвано насилие от официалните власти в Ирак. По тези съображения е приел за правилен и законосъобразен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е заключил, че спрямо жалбоподателката не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като същата не е била принудена да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Този извод е направил като е обсъдил представената от административния орган справка за актуалното положение в Ислямска република Ирак, поради което е приел, че общата обстановка в страната не сочи за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт, независимо от това, че отделни райони са под контрола на терористични групировки. При преценката за наличие на някоя от хипотезите, визирани в чл. 9 от ЗУБ е съобразил и тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, като е приел, че в конкретния случай не съществуват сериозни и потвърдени основания за наличието на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността на жалбоподателката. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд - София град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения за проявен спрямо малолетното лице акт на преследване от страна на официалните власти в Ирак, като такова не се установява и по отношение на родителите му, доколкото Р. А. няма собствена бежанска история. Действително, в проведеното на на 13.02.2017 г. интервю, майката К. Ф. е разказала, че съпругът й има проблеми в Ирак, поради което семейството го грози опасност, но проблемите били свързани със случка, при която в магазина му някой го бил ударил с приклад на автомат по главата. Тези твърдения обаче не сочат на осъществено спрямо жалбоподателката преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и за риск от бъдещо такова. Аргументи в тази насока се съдържат в постановените от ДАБ при МС откази за предоставяне на статут на родителите, доколкото е изяснено, че се касае за проблеми от криминален характер, които остават извън приложното поле на ЗУБ. Предвид изложеното неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че семейството е напуснало Ирак поради факта, че бащата е станал жертва на проявена агресия спрямо него, съпроводена със смъртни заплахи към него и рода му, което е основание за предоставяне на бежански статут. Едновременно с това не се установява в страната й по произход Р. А. да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана, или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо нея, за да се обоснове извод за наличието на основания за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Още повече, че детето е родено на [дата на раждане]., в гр. София, повече от година след пристигането на майката в Република България, видно от приложеното Удостоверение за раждане № [ЕГН]/[д. м. г.] и изложеното в решение № 11065/08.11.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Ф. При установената по делото фактическа обстановка, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Ирелевантни за настоящото производство са оплакванията на касатора към законосъобразността на влезлите в сила решения на ДАБ при МС, с които са постановени откази за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на майката и бащата на Р. А.. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденката, за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните и твърденията, съдържащи се в интервюто с рег. № УИ 19565/13.02.2017 г. е приел, че липсват доказателства същата да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на Р. А., изложена от нейната майка, не се установява тя да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на молителката, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход. От съдържащите се по делото справки, относно актуалното положение в Иракски Кюрдистан /взетата предвид от административния орган справка с вх. № МД-1020/19.12.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, както и представената в хода на съдебното производство справка с вх. № МД-549/13.10.2020 г./, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещите закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата им по произход. В страната не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие не е на такова високо ниво, което да дава основания да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. При тези данни неоснователно се твърди в касационната жалба, че актуалното положение в Иракски Кюрдистан се е променило съществено в хода на производството пред първоинстанционния съд, което е продължило повече от три години, като обстановката се е усложнила поради сериозните безредици, масови протести и действията на терористичната група "Ислямска държава". Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не може да обоснове наличието на основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая общата обстановка по сигурността в Ирак и по-специално в Иракски Кюрдистан е стабилна, като тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в Ирак с вх. № МД-145/19.03.2021 г. Посоченото от касатора обстоятелството, че Ирак към момента се бори и с вируса COVID -19 не се преценява като такова, което да обосновава специфична усложненост на обстановката относима към критериите по чл. 9 от ЗУБ, тъй като Световната здравна организация е обявила епидемията от този вид коронавирус за пандемия, чието разпространение е в множество страни. Правилно административният съд е съобразил при формиране на правните си изводи решенията на председателя на ДАБ при МС по отношение на К. Ф., майка на молителката, и А. Х., неин баща, с които им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, както и постановените по тяхното оспорване решения на АССГ и ВАС. Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че при наличието на тези произнасяния се изключва и приложението на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, които разпоредби извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут. Членовете на семейството имат право да се ползват от предоставения му статут, при наличие на предпоставките на чл. 22 и на чл. 34 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение