Решение № 3863 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2009 г.

Решение № 3863 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът "Рейхевън" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1439/10.8.2009 г. по адм. д. № 370/2009 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 030801953/19.11.2008 г. на ТД-Варна в частта, с която е определен корпоративен данък за 2005 г. - 2007 г. в общ размер 18 015,35 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "рейхевън" ЕООД против РА № 030801953/19.11.2008 г. на ТД-Варна в частта, с която е определен корпоративен данък с лихви за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), за 2006 г. - на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.) и за 2007 г. - на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. В мотивите си съдът е приел, че за посочените периоди е увеличен финансовия резултат с 96 081,39 лв за 2005 г., с 4207,89 лв за 2006 г. и с 10 288,24 лв за 2007 г. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след ревизия, проведена по правилата на ДОПК. Съдът е приел, че през 2005 г. касаторът е извършил СМР - изграждане на канализация на Община-Златарица и е издал фактура № 635/20.9.2005 г. на стойност 245 166,67 лв с начислен ДДС. Данъчната основа е платена на касатора на 5.10.2005 г., а счетоводно фактурата е отразена по сметка 754 - финансиране на текущата дейност. Сметката е приключена през м. 9.2006 г., когато приходите по нея са отнесени в сметка 703 - приходи от продажба на услуги. За изграждане на канализацията е съставен акт обр. 19 на 20.9.2005 г. с описани СМР за 254 166,67 лв. Обектът е предаден на общината на 20.12.2005 г. С Окончателен доклад на строителния надзор от 10.8.2006 г. е препоръчано въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите за извършените СМР не са отчетени в отчета за приходи и разходи, а са отразени по баланса като разходи за бъдещи периоди. по сметки 6511 и 6512. В РА е прието, че в нарушение на СС-18 Приходи т. 7.1. приходите не са осчетоводени през 2005 г., въпреки, че резултатът от сделката може да бъде надлежно оценен, предвид съставения акт обр. 19, съставен през 2005 г. Фактурираните СМР са били платени през 2005 г. и за касатора е била налице икономическа изгода от извършената строителна услуга с оценими приходи и разходи. По НСС - 11, т. 6.4 признаването на приходите и разходите за обекта се извършва чрез отнасянето им към определен дял на завършеното строителство в периода, през който е завършено строителството. За 2006 г. финансовият резултат е увеличен с 4207,89 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.), като разход, несвързан с дейността. Сумата представлява лихви по кредит от банка, взет от касатора и предоставен на свързано лице "Даниела Станчева ДА" ЕООД за рефинансиране на кредит на последното дружество към друга банка. За 2007 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО е увеличен финансовия резултат с 10 288,24 лв като разходи, несвързани с дейността. Сумата представлява изплатени лихви по същия кредит описан по-горе за 2006 г. Съдът е възприел фактическата обстановка описана в РА. За фактурата от 2005 г. с предмет "извършване на СМР по акт обр. 19 за обект частично изграждане на канализация съдът е приел, че доводът на касатора за авансов характер на плащането по тази фактура е неоснователен. Представеното споразумение от 28.9.2005 г. не променя предмета на фактурата, нито факта, че към нея е приложен съставеният акт обр. 19 за извършените СМР, описани по количество и цени. По чл. 3 от договора на касатора с общината този акт е доказателство за осъществяване на описаните в него СМР и условие за извършване на разплащанията. Строежът е приет с акт обр. 15 на 20.12.2005 г. Представеният окончателен доклад на строителния надзор не установява да са извършени допълнителни СМР след датата на констативния акт от 20.12.2005 г. Съдът е приел, че разходите за извършените СМР през 2005 г. са в размер 158 085,28 лв., които дружеството е отчело като разходи за бъдещи периоди в нарушение на СС-18, т. 7.1., по който приходът от доставка на услуга се признава в зависимост от етапа на завършеност на услугата, ако резултатът може да бъде оценен. Приел е, че при съставяне на баланса за 2005 г. етапът на завършеност на услугата е бил надлежно определен по СС-18, т. 7.3. б. "а" и разходите за услугата са били измерени. Полученото плащане по фактурата е следвало да бъде осчетоводено като приход за 2005 г. и правилно в РА е приложен чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). За 2006 г. и 2007 г. към жалбата по административен ред е приложен анекс от 20.6.2006 г., според който "Даниела Станчева ДА" ЕООД дължи лихви за полученото рефинансиране по приложен погасителен план, който не е представен. Предвид оборота по сметка 721 - приходи от лихви в размер 0,47 лв съдът е приел, че лихви по анекса не са начислявани и внасяни. Съдът е приел, че разходите за лихви по кредита от банката не са свързани с дейността на дружеството и правилно са приложени чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.) за 2006 г. и чл. 26, т. 1 ЗКПО за 2007 г. и е отхвърлил жалбата в тази част. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на касатора. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Доводът на касатора, че извършеното преобразуване на финансовия резултат през 2005 г. е довело до двойно данъчно облагане, тъй като разходите за извършените СМР са отчетени през 2006 г. е неоснователен, предвид РА т. 2.1 и 2.2., от които е видно, че за 2006 г. финансовият резултат е намален с положителната разлика между приходи и разходи в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са отчетени през текущия отчетен период по реда на раздел III от глава втора на ЗКПО (отм.) на основание чл. 23, ал. 3, т. 10 и чл. 29 ЗКПО (отм.). Обосновано съдът е приел, че договорените СМР са извършени през 2005 г., приходите и разходите за тях са надлежно оценени и е следвало да се осчетоводят през 2005 г. по цитирания приложим СС-18. Недоказан е доводът, че разходите за лихви по кредит, взет за рефинансиране дейността на друго дружество са свързани с дейността на касатора. В тази насока не са представени доказателства пред съда за наличие на такава връзка, нито за плащане на лихви по анекс от 20.6.2009 г. и обосновано съдът е приел доводът за недоказан. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,