Решение № 5643 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2021 г.

Решение № 5643 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2021 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. А., против решение № 2299 от 11.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1106/2020 г. на Административен съд - П. (АС - П.), Първо отделение, 11 състав, с което е отменена негова заповед № 3327/04.05.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Р. К.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност решението поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че в оспорения административен акт подробно са посочени фактическите и правни основания за санкциониране на служителя за допуснатите от него нарушения на служебната дисциплина, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са съобразени тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, отчетена е формата на вината и цялостното служебно поведение на служителя. Твърди се, че изводите на съда в обратен смисъл са погрешни и не съответстват на данните по делото. Иска се отмяна на решението и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, като се отхвърли жалбата на Р. К.. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Ответникът - Р. К., чрез пълномощника си адв. Г., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АС - П. е заповед № 3327/04.05.2020 г. на директора на Агенция Митници, с която на основание чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 96, във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Р. К., на длъжност инспектор в Агенция "Митници", Централно митическо управление (ЦМУ), сектор "Оперативен контрол" (ОК), отдел "Митническо разузнаване и разследване" - Тракийска), Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" (ГД МРР), ЦМУ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и със същата заповед на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. Съдът е събрал релевантните доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Р. К. инспектор в Агенция "Митници", сектор ОК, отдел МРР Тракийска, ГД МРР, ЦМУ, в периода от месец юни 2019 г. до месец февруари 2020 г. с действията и бездействията си, описани в докладна записка, рег. № 32-78956/11.03.2020 г., изразяващи се в забава изпълнението на служебните задължения, като не е съставила актове за установяване на административни нарушения АУАН № 1944/25.07.2019 г., АУАН № 3415/04.12.2019 г., АУАН № 3453/09.12.2019 г., и АУАН № 288 и 289/03.02.2020 г. в сроковете, регламентирани в чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), както и като не е предоставила на административнонаказващия орган съставения от нея АУАН № 1749/09.07.2019 г., ведно с всички документи по преписката, за образуване на административнонаказателно производство (АНП), че същата безспорно не е изпълнила служебните си задължения (или е забавила изпълнението на същите) по прилагането административнонаказателни разпоредби, във връзка със съставяне на актове за нарушения или фишове. Освен това и с проявеното бездействие, изразяващо се в несъставяне на акт при установено нарушение, обективирано с ПИП № 2064/10.08.2019 г. и 2498/26.09.2019 г., не е спазила разпоредбите на ЗАНН по отношение на регламентираните срокове и не е изпълнила точно и добросъвестно задълженията си, произтичащи от длъжността й и определени в подписаните от нея длъжностни характеристики. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за писмена форма и съдържание от гледна точка на посочване на фактическите и правни основания, възприети от органа за налагане на дисциплинарното наказание и при спазване на административнопроцесуалните правила. Отхвърлил е като неоснователни възражения на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. В тази връзка е посочил, че съгласно правилото на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното нарушение е открито към момента на уведомяване на дисциплинарно наказващият орган за решението на дисциплинарния съвет – на 11.03.2020 г., като оспорената заповед е издадена на 04.05.2020 г., т. е. в рамките на двумесечния законов срок и преди изтичане на една година от извършване на дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран служителят. Приел е също така, че правилно е приложен материалния закон, досежно квалификацията на нарушението. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Посочил е, че съгласно цитираната норма, органът по назначаване е длъжен при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да съобрази тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Според съда, в заповедта липсват каквито й да е мотиви в тази насока, което е довело до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание по вид. В тази връзка съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган не е мотивирал вида на наказанието спрямо релевантните обстоятелства. Игнорирана е била годишната оценка за изпълнение на служебните задължения, определена от оценяващи ръководител като "изпълнението надвишава изискванията", като периодът на оценката съвпада с констатираните неизпълнения на служебните задължения от К., както и не е взето предвид липсата на наложени предходни дисциплинарни наказания. Дисциплинарно наказващият орган не е изложил също никакви съображения за формата на вината. Липсата на мотиви относно визираните обстоятелства възпрепятства извършването на съдебен контрол за правилността на наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът е обсъдил материалната законосъобразност на акта, като е посочил, че анализът на доказателствения материал води на извод за доказано нарушение, представляващо неизпълнение на служебните задължения по т. V. 10 т. V. 7 от длъжностната характеристика - да прилага административнонаказателни разпоредби, като съставя актове за нарушения или фишове. Предвид посоченото в т. VII. от длъжностната характеристика, служителката носи персонална отговорност при грешки или нарушения, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия от нейна страна в процеса на обработка на документи (т. 2.) и отговаря за законосъобразността на изготвените от нея или с нейно участие проекти на документи, становища, справки, нормативни и индивидуални административни актове (т. 4.). Административният съд е приел, че с неизпълнението/забавеното изпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателката по прилагането административнонаказателни разпоредби безспорно е осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2. т. 1. и т. 2 от ЗДСл, но същите не обосновават извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Липсата на съпоставка между цялостното поведение на служителя към момента на издаване на заповедта и конкретните нарушения, ведно с настъпилите от всяко от тях последици и индивидуализирането им, обосновават извод за несъобразяване в цялост с установените критерии с нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. От посоченото съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като наложеното наказание е необосновано и несъразмерно тежко. По тези съображения първоинстанционният съд е счел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е постановено при правилно установени факти и при точно приложение на материалния закон. Правните изводи на съда съответстват на фактическите му констатации и решението му е обосновано, противно на твърдението в касационната жалба. Не са налице и грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, изводите му са логични, взаимосвързани и последователни. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът, че безспорно от доказателствата по делото се установяват извършените действия от служителката Р. К., обективиращи и правилно квалифицирани от ДНО като неизпълнение или забавено изпълнение на служебните й задължения. Правилно е прието, че същите осъществяват съставите на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл., което обуславя налагането на дисциплинарно наказание. С оглед разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл настоящият състав намира за правилен извода на решаващия съд, че най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл се явява несъразмерно тежко спрямо извършените от служителката дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Принципа на съразмерност, прогласен от разпоредбата на чл. 6 от АПК изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, при наличието на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, както и че административният орган трябва да се въздържа от издаване на актове и извършване на действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, и че следва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая, наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" не съответства на тежестта на нарушенията, тъй като както е посочено и в оспорената заповед са издадени Наказателни постановления от компетентния орган и същите са влезли в сила, въпреки че не са спазени законоустановените срокове по съставянето и предаването на АУАН и възникналите въз основа на тях публични задължения са погасени. Релевантно към самото извършване на нарушението е това дали са настъпили или не от неизпълнението на служебните задължения последици за държавната служба. От изброените нарушения на К. и от събрания доказателствен материал по делото не се установява да са налице отрицателни обществени последици, настъпили за държавната служба, както правилно е приел и административният съд. В случая дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви именно относно тежестта на дисциплинарните нарушения, формата на вината, причинната връзка с настъпилите вредни последици – установено неизпълнение на служебните задължения в законоустановения срок, но по малък на брой преписки, както и цялостното професионално поведение на служителя. Правилно съдът е посочил, че тежестта на установеното дисциплинарно нарушение, представляващо неизпълнение на служебните задължения по т. V. 10/т. V. 7 от длъжностната характеристика не обосновава извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" с оглед критериите по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл и принципът за съразмерност на дисциплинарната санкция с тежестта на дисциплинарната простъпка. Служителката е допуснала нарушение на служебната дисциплина, но при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание от ДНО не са съобразени всички обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл, както правилно е приел първоинстанционния съд. Направените с касационната жалба възражения и изложените доводи, в значителна част преповтарящи обстоятелства, които са възприети от съда, са неоснователни. Правилен и обоснован е основният извод на съда, че обжалваната заповед е издадена в нарушение разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., като ДНО не е обсъдил визираните в нормата обстоятелства, както и цялостното служебно поведение на служителя, не е мотивирал вида на наказанието спрямо релевантните обстоятелства, свързани с липсата на доказателства за предходни нарушения и наличието на добра оценка във връзка с изпълнение на служебните задължения за част от периода, в който са извършени нарушенията. Правилно съдът е посочил, че независимо, че е налице виновно неизпълнение на служебни задължения, тежестта на установеното не обосновава извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, като в закона са предвидени и други, по-леки наказания, при които дисциплинарната санкция би съответствала на тежестта на нарушението. Правилно решаващият съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение и прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразна, поради което правилно я е отменил. Не са налице пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство е основателна и следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1, във връзка с чл. 228 от АПК в доказан по делото размер от 780 лева, действително заплатена сума за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие, фактура от 15.12.2021 г. и преводно нареждане за заплащане на сумата от 25.01.2021 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,