Решение № 10124 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2010 г.

Решение № 10124 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2010 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Мартин Николаев Иванов от гр. София, ж. к. Люлин 9, бл. 983, вх. Е, ет. 4, ап. 144 срещу Заповед № РД 44-14 от 21.01.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение на длъжността старши експерт в Общинска служба по земеделие -Панчарево, Областна дирекция "Земеделие" - София-град към Министерството на земеделието храните, считано от датата на връчване на заповедта. Развити са доводи за постановяване на заповедта при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и в нарушение на закона, поради което се претендира отмяната й. С жалбата е предявено и искане за присъждане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването в размер на 6 брутни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 121, т. 3 във вр. чл. 104, ал. 3 от ЗДСл. Жалбоподателят твърди допуснато при издаване на заповедта нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., представляващо достатъчно основание за отмяната й на основание ал. 2 на чл. 93 от Закона за държавния служител, без разглеждане на спора по същество. Дисциплинарнонаказващият орган обсъжда в заповедта нарушения, допуснати в Общинска служба по земеделие - Панчарево, без да са посочени конкретни действия на жалбоподателя, представляващи дисциплинарни нарушения. При налагането на наказанието не са изложени мотиви, за да се прецени спазването на принципа за съразмерност. Изложени са възражения и по отделни нарушения по т. 1, 3, 4 и 5, както и общо възражение, че всички действия са в изпълнение на резолюции на началника или зам. началника на службата, които са задължителни за служителя. Ответната страна министърът на земеделието и храните чрез процесуален представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Със заповед № РД 09-842 от 30.10.2009 г. министърът на земеделието и храните разпорежда извършването на проверка в Общинска служба земеделие - Панчарево за законосъобразността на действията на длъжностни лица по прилагане на нормативната уредба при възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и участието им в допуснати нарушения, установени в доклад на инспектората от 07.09.2009 г.. На основание чл. 96, ал. от Закона за държавния служител във връзка с изготвения Доклад № КД01-39 от 26.11.2009 г. от директора на Инспектората в Министерството на земеделието и храните относно резултатите от извършената проверка в Общинска служба по земеделие Панчарево министърът на земеделието и храните нарежда със Заповед № РД 11-4 от 08.01.2010 г. дисциплинарният съвет да образува дисциплинарно дело срещу Мартин Н. Иванов, на длъжност старши експерт в Общинска служба земеделие - Панчарево /ОСЗ-Панчарево/. На свое заседание, проведено на 11 януари 2010 г. Дисциплинарният съвет, като разглежда образуваното дисциплинарно дело, взема решение да бъдат изискани като допълнителни доказателства документите, въз основа на които е изготвен доклада на инспектората. На следващо заседание, състояло се на 12.01.2010 г., въз основа на доклада от 26.11.2009 г., представените към него доказателства и проверка на преписки, свързани с дейността на общинската служба, дисциплинарният съвет обосновава изводите за допуснати нарушения в Общинска служба земеделие - Панчарево, които са изчерпателно изброени в 16 абзаца. Като съобразява разпределението на задълженията между отделните служители, обстоятелството, че жалбоподателят е определен със Заповед № РД-09-279 от 01.09.2009 г. на началника на службата за отговорник за землищата на с. Панчарево, Плана, Бистрица и Д. Пасарел, и със Заповед № РД -03-0184 от 10.09.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - София град му е предоставено правомощието да подписва постановените от службата решения, дисциплинарният съвет приема, че Мартин Иванов е допуснал неизпълнение на служебните си задължения, представляващо нарушение на т. 1 от ал. 2 на чл. 89 от Закона за държавния служител, поради което предлага да му бъде наложено наказание "уволнение". С писмо № 10-33 от 12.01.2010 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. определя на служителя тридневен срок да се яви в кабинета му, за да даде обяснения, както и да даде писмени обяснения по констатираните нарушения и представи доказателства. На 15.01.2010 г. Мартин Иванов депозира писмените си обяснения, с които заявява конкретни възражения по отделни нарушения, съдържащи се и в жалбата пред съда. На същия ден 15.01.2010 г. държавният служител е изслушан на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. от зам. министър Преслав Борисов, оправомощен с изрична Заповед № РД 09-19 от 13.01.2010 г.. В отчета си от 20.01.2010 г. зам. министърът заявява, че изслушаните служители, между които и Мартин Иванов, не са отрекли констатациите в доклада от 26.11.2009 г., като са заявили, че подробни съображения са изложили в писмените си обяснения. На 21.01.2010 г. министърът на земеделието и храните издава Заповед № РД44-14, с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. налага на Мартин Иванов дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител прекратява служебното му правоотношение. Мотиви на заповедта са фактическите констатации в доклада на инспектората, възприети от дисциплинарния съвет, въз основа и на събраните пред него доказателства. Дисциплинарното наказание е наложено в регламентирания двумесечен преклузивен срок от откриване на нарушението, започнал да тече в деня след 26.11.2009 г., когато е представен доклада на инспектората. Наказанието е наложено от компетентния орган. При наличието на изрично оправомощаване за заместване в хипотезата на отсъствие на титуляра със Заповед № РД-09-19 от 13.01.2020 г., съдът намира, че изслушването на държавния служител на основание ал. 1 на чл. 93 от Закона за държавния служител от зам. министър е съобразено както с нормата, така и с целта на закона. Заповедта се позовава на събраните доказателства и анализ на обясненията на Мартин Иванов, като министърът на земеделието и храните приема, че държавният служител не е изпълнил възложените му по длъжностната характеристика служебни задължения относно възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи, гори и земи от горския фонд, при контролиране на воденето на деловодството, съхраняването на служебните документи и организацията архива на службата, и е допуснал нарушения при изпълнение на Заповед № РД 03-0184 от 10.09.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - София град, с което е нарушил разпоредбата на чл. 21 от Закона за държавния служител да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната. Описаните в заповедта действия и бездействия са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по т. 1, ал. 2 на чл. 89 от Закона за държавния служител. Множеството конкретно установени нарушения в дейността на Общинската служба по земеделие - Панчарево са изложени в заповедта, като са възпроизведени констатациите от Доклад № КД01-39 от 26.11.2009 г. на директора на Инспектората в Министерството на земеделието и храните относно резултатите от извършената проверка в Общинска служба по земеделие Панчарево, обхващаща работата на всички служители в нея, без отделните нарушения да са конкретизирани съобразно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. и без да са посочени законовите норми, които във всеки един случай са нарушени от държавния служител. При провеждането на дисциплинарното производство също не е извършено разграничение между допуснатите от Мартин Иванов и останалите служители нарушения. Общото позоваване в заповедта на разпределението на задълженията между отделните служители, на Заповед № РД-09-279 от 01.09.2009 г. на началника на службата, с която Мартин Иванов е определен за отговорник за землищата на с. Панчарево, Плана, Бистрица и Д. Пасарел, и със Заповед № РД -03-0184 от 10.09.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - София град му е предоставено правомощието да подписва постановените от службата решения, без индивидуализиране на отделните нарушения при изпълнение на възложените му служебни задължения, не могат да доведат до ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Липсата на конкретно формулирани нарушения съобразно изискванията на чл. 97 от ЗДСл. опорочава заповедта, препятства и правото на защита на държавния служител. Непосочването на конкретната материалноправна разпоредба, обуславяща ангажирането на дисциплинарна отговорност на Мартин Иванов, както и неизлагането на конкретни факти относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. По изложените съображения, съставът на Върховния административен съд, пето отделение намира основателно оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Предвид необходимостта от преценка на доказателства за размера на брутната заплата на държавния служител към момента на признаване на уволнението за незаконно, с оглед разпоредбата на чл. 104 от ЗДСл., конституиране на страните съобразно изискванията на чл. 205 от АПК, и на основание чл. 206 от АПК искът за обезщетение следва да бъде отделен за разглеждане в самостоятелно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК вр. чл. 206 АПК,