Решение № 391 от 13.1.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.Образувано е по касационна жалба на М. Терзиева от гр. София чрез процесуалния й представител адв. В. Чернев срещу решение 2511/14.04.2021 г., постановено по адм. дело 3647/2020 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р 22221218002809 091 001/30.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 28/09.01.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността й по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задълженията на "Солар София" ЕООД (с предишно наименование "Акрима Солар ООД), на което е неин управител за корпоративен данък за 2012 г. и за ДДС за данъчен период от месец януари 2013 г. до месец февруари 2015 г. в общ размер от 180 793,49 лв. и лихви - 131 557,80 лв. Обжалва се и решението и в частта за разноските в размер на 7 496 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка счита, че неправилно съдът е приел, че тя в качеството й на орган на управление на Акрима Солар ООД е извършила плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата във връзка с договори за заем между нея и посоченото дружество. Твърди, че в договорите за заем не е посочено за какво са предназначени заемните средства, поради което не може да се приеме за доказано, че сумите по тези договори не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност. Според касационната жалбоподателка в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд й е вменил в тежест на основание чл. 154 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да докаже с каква цел са й били предоставени заемите. При условия, че в АПК съществува процесуална норма, разпределяща доказателствената тежест в процеса, като твърди, че няма основание да се прилага препращашата норма на чл. 144 АПК, тъй като спорът не е гражданскоправен и в случая чл. 154 ГПК е неприложим. Излага се и оплакване, че след като ревизиращите органи приемат, че плащанията по договорите за заем не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност, задължението да обосноват тази своя констатация на конкретни установени в хода на ревизията факти и обстоятелства, е тяхно. Това следвало и от принципа на обективност в данъчния процес, регламентиран в чл. 3 ДОПК. Позовава се на чл. 171, ал. 4 АПК за задължението на съда за оказване на съдействие на страните в процеса на доказване, като не е било указано на жалбоподателката, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, че предоставянето на заемни средства по процесните договори е свързано с осъществяваната от лицето дейност, нито е указал, че установяването на тези факти е в нейна тежест. Излагат се и доводи в касационната жалба, че указанията за изясняване на спора е необходимо изслушване на съдебно счетоводна експертиза не са достатъчно конкретни и не санират този съществен порок на процеса, засягащ законосъобразното му протичане.Излага се и оплакване, че разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО неправилно е разтълкувана и приложена от съда, вследствие на което е достигнато до неправилния правен извод, че предоставените заемни средства на жалбоподателката представляват скрито разпределение на печалбата. Твърди се също така, че заемните средства са декларирани от жалбоподателката в годишната й данъчна декларация за 2014 г., че остатъците са декларирани и при положение, че срокът за връщането им не е изтекъл към момента на извършване на ревизията, както и неясно защо липсата на връщане на заемите се тълкува от ревизиращите органи като отклонение на парични средства на дружеството към управителя и съдружник в същото М. Терзиева. Според Терзиева процесните заеми не водят до последица намаляване на имуществото на задълженото лице, като един от елементите на фактическия състав на възникване на отговорността на чл. 19, ал. 2 ДОПК. За необсъдено от съда се счита и възражението й за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на ревизията, изразяващо се в позоваване на констатации на ревизионния акт от 10.07.2015 г., издаден на Акрима Солар ООД (понастоящем "Солар София"), като според нея този акт има задължителна сила, обхващаща отношенията между административния орган, издал акта и лицата, чиито права и законни интереси са засегнати с този акт, издаден в друго ревизионно производство, в което жалбоподателката не е участвала в лично качество, да се използва като доказателство за установените в хода на същото факти и обстоятелства. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката е действала недобросъвестно със знанието, че в резултат на разпореждането със съответните суми, ще избегне плащането на публични задължения за данъци на представляваното от нея към онзи момент търговско дружество. Твърди се, че с изключение на договора за заем от 31.03.2014 г. за сумата от 1 545,53 лв., при сключване на всички останали договори и получаване на сумите по тях, жалбоподателката не е имало как да знае за съществуването на задължения за данъци за ДДС, установен с ревизионни акт от 05.01.2015 г. Относно авансовите плащания по договора за доставка на суровина от 10.01.2014 г. между Акрима Солар ООД и Акрима Лайт ООД, се излагат доводи, че не касае отклонение на парични средства. В тази връзка според касатора по време на сключване на посочения договор управителят на Акрима Лайт ООД - А. Терзиев е притежавал по малко от 30 % от капитала на същото дружество и не е могъл да упражнява контрол върху Акрима Солар ООД., а М. Терзиева никога не е била нито съдружник, нито управител на Акрима Лайт ООД, За А. Терзиев се твърди, че не е бил единственият съдружник в Акрима Лайт ООД. Касаторката не възприема и изводите на съда, че тя не е предприела действия за погасяване на публичните вземания на представляваното от нея юридическо лице, препятствала е събирането им чрез нареждане на суми към трети свързани лица и чрез невнасяне на дължимия за 2012 г. корпоративен данък. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, вкл. и платеното адвокатско възнаграждение.Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП чрез юриск. Николова, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила.Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:Първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на М. Терзиева за задълженията на Акрима Солар ООД за корпоративен данък за 2012 г. и за ДДС за данъчен период от месец януари 2013 г. до месец февруари 2015 г. Според съда налице са предпоставките за ангажиране на тази отговорност на М. Терзиева като субект на отговорността управител на посоченото дружество, налице са задължения на дружеството по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК, както и причинно следствена връзка, вследствие на недобросъвестното поведение на М. Терзиева, че не могат да се съберат дължимите данъци от Акрима Солар ООД. Според съда жалбоподателката е била управител на Акрима Солар ООД (с предишно наименование Солар София ЕООД), като на 11.01. 2016 г. е продала собствените си 50 дяла по номинал на Ю. Ковачки, който е станал едноличен собственик на капитала и негов управител. В периода, в който Терзиева е била управител, за дружеството са възникнали задължения за корпоративен данък съгласно подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО и за ДДС на основание влязъл в сила РА Р 21 1402788 091 001/05.01.2015 г. Относно третата предпоставка съдът е приел, че М. Терзиева недобросъвестно е извършила плащания в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, което представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Съдът не е приел аргументите на жалбоподателката, че поради обстоятелството, че в договорите за заем не е посочено точното предназначение на предоставените заети парични средства, не може да се приеме, че сключването им не е свързано с осъществяваната от дружеството икономическа дейност. Съдът е приел, че в тежест на Терзиева е било да установи с каква цел са й били предоставени тези средства от страна на управляваното от нея дружество и най вече по какви причини те не са били възстановени от нея в патримониума му след изтичането на срока, за който те са били предоставени. В тази връзка съдът е посочил, че доказателства не са били представени по време на ревизионното производство.Относно допуснатата и приета от съда съдебно счетоводна експертиза, в обжалваното решение е прието, че вещото лице е установило, че предоставените от Акрима Солар ООД суми на М. Терзиева по договорите за заем от 2013 г. и 2014 г. са осчетоводени по съответните счетоводни сметки, като има разлика между счетоводните записвания, находящи се по делото и тези, които са били изпратени на експерта впоследствие. Посочено е в заключението, че общият размер на отпуснатите заемни средства е 100 017 лв., но сумите не били коректно отразени в годишните финансови отчети на посоченото дружество за 2013 г. и 2014 г. Въз основа на доказателствата и съдебно счетоводната експертиза съдът е приел, че е налице намаляване имуществото на Акрима Солар ООД с предоставените парични средства на М. Терзиева по договорите за заем. За нея съдът е приел, че след като е подала ГДД по чл. 92 ЗКПО и справки декларации по ЗДДС, то тя е знаела, че задълженията за корпоративен данък и ДДС не са внесени. Относно заплатените авансови суми на Акрима Лайт ООД по издадени от последния фактури съдът е посочил, че щеше да е възможно да се приемат аргументите на Терзиева, че се касае за сделки между равнопоставени търговски субекти в случай, че представляващ и съдружник в Акрима Лайт ООД не е бил съпругът й. В тази връзка съдът е приел, че Акрима Солар ООД е превело на Акрима Лайт ООД общо 421 000лв., като са били издадени първоначално опростени фактури, а след това кредитни известия, без да е налице реално възстановяване на сумите. Според съда е налице и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК установена причинно следствена връзка между недобросъвестните действия на М. Терзиева и невъзможността за събиране на дължимите от Акрима Солар ООД публични задължения. За събирането на тези задължения съдът е посочил, че е образувано изпълнително дело 180492416/2018 г. и по него е констатирано, че посоченото дружество не притежава активи, нито са налице парични средства по банковите му сметки, което според съда сочи на наличие и на петата предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК невъзможност да бъдат събрани вземанията.Обжалваното решение е правилно постановено.Отговорността на по чл. 19 ДОПК е субсидиарна по смисъла на чл. 20 ДОПК, тъй като се ангажира отговорност на трето лице за задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на юридически лица и това е видно, както от самата правна норма, така и от приетото в ТР 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. За настоящия казус е приложима ал. 2 на чл. 19 ДОПК в редакцията й от 01.01.2006 г., за прилагането на която следва да са налице следните предпоставки за ангажиране на отговорността на управител на юридическо лице, каквато е касационната жалбоподателка, а именно: 1. задълженото лице да е управител или член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК; 2. Задължено лице по чл. 14, т 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършено действие на субекта по т.1, посочена по - горе; 4.Причинно - следствена връзка между недобросъвестното действие и невъзможността да се събрат публичните задължения за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността на физическото лице изрично законодателят е приел, че е до размера на намаленото имущество на дружеството, вследствие на недобросъвестното действие на субекта (управител) по чл. 19 ДОПК. Субсидиарността на тази отговорност означава да е налице връзка между третото лице - субект на посочената отговорности и юридическото лице, носител на задължение за данъци и/или осигурителни вноски. В настоящия казус тази връзка е ясна и няма спор за нея между страните по делото, тъй като категорично е установено, че М. Терзиева е била управител на Акрима Солар ООД в периода 01.01.2012 г. 28.02.2015 г. Издаденият на посоченото дружество ревизионен акт, цитиран по горе от 05.01.2015 г. е за установени задължения за ДДС за период 06.08.2012 г. 31.05.2014 г., а относно задълженията за корпоративен данък за тях е установено, че те са възникнали въз основа на подадена от дружеството чрез неговия управител ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2012 г.Спорът между страните е относно третата предпоставка, а именно: Дали действията на М. Терзиева по извършване на плащания от дружеството по договорите за заеми и изплатените аванси на Акрима Лайт ООД, са били недобросъвестни? На този въпрос първостепенният съд е дал категоричен отговор, който е вследствие на правилната му преценка на фактите и обстоятелствата, както и на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях съдът е направил законосъобразен извод в подкрепа констатациите на процесния ревизионен акт, издаден на М. Терзиева, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК.Не се спори по делото, че с 8 бр. договори за заем Акрима Солар ООД е предоставило на управителя си М. Терзиева заеми в размер общо на 100 017 лв. за период от 25.06.2013 г. до 31.03.2014 г. Правилно е отразено в обжалваното решение, че с прехвърляне на парични средства от патримониума на дружеството в патримониума на неговия управител физическо лице, е извършено скрито разпределение на печалбата на дружеството съгласно § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Нито в договорите за заеми, нито в друг документ е указано, че заемните суми ще се използват за дейността на дружеството. Липсват и такива твърдения от страна на М. Терзиева, поради което и приходните органи и първостепенният съд правилно са приели, че се касае за скрито разпределение на печалбата съгласно посочената дефиниция на това понятие. С процесните заемни средства е установено намаление имуществото на Акрима Солар ООД и като се имат предвид установените задължения за ДДС и корпоративен данък на същото, които не са били погасени. За процесните заеми вещото лице по допуснатата от съда съдебно - счетоводна експертиза е установило, че и към 31.12.2020 г. са погасени само частично 59 400 лв. от общата сума от 100 017 лв. Законосъобразни са изводите на съда за недобросъвестни действия от страна на М. Терзиева като управител. Същата не може да не е знаела за описаните по горе задължения за ДДС и корпоративен данък, въпреки твърденията й, че не е знаела за издаването на ревизионния акт от 05.01.2015 г. на "Акрима Солар" ООД. Договорите за заем от посоченото дружество са сключени с М. Терзиева, което тя е управлявала през периода 01.01.2012 г. до 28.02.2015 г., т.е. периодите, в които има задължения за ДДС и корпоративен данък на посоченото юридическо лице. В тази връзка следва да се приеме, че след като касационната жалбоподателка е управител на "Акрима Солар" ООД нейно е задължението по управлението и представителството на предприятието, поради което необосновани са твърденията й за липса на знание у нея за дължимостта на публичните задължения за ДДС и корпоративен данък. С невръщането от Терзиева на тези заеми безспорно е намалявало имуществото на дружеството и не може да се приеме твърдението й, че тя не е знаела за данъчните задължения за корпоративен данък и ДДС на управляваното от нея дружество, поради което и приходните органи, а впоследствие и съда правилно са приели, че са налице недобросъвестни действия от нейна страна по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Ревизионният акт за установени задължения за ДДС на "Акрима Солар" ООД е връчен на посочен от управителя e-mail адрес, който е адрес и на "Акрима Лайт" ООД, управител на който е нейният съпруг А. Терзиев, което показва знание у М. Терзиева за наличие на ревизионно производство на ръководеното от нея дружество, поради което недоказано е от нея твърдението й, че не е узнала за съставения на "Акрима Солар" ООД ревизионен акт. Относно декларацията на дружеството по чл. 92 ЗКПО за 2012 г., същата е подадена от нейно име, което сочи на знание за декларираните от дружеството задължения за корпоративен данък. Посочените данъчни задължения за косвен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съгласно ревизионния акт от 05.01.2015 г. и за пряк данък за по подадената от дружеството декларация по чл. 92 ЗКПО за 2012 г. няма спор по делото, че не са погасени. При липса на каквито и да било доказателства, нито конкретни твърдения от касационната жалбоподателка, че заемните суми или част от тях са за икономическата дейност на дружеството - заемодател, то попадайки тези суми в патримониума на управителя - физическо лице, следва да се приеме, че са използвани за лични цели от М. Терзиева. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни и оплакванията й, че съдът не е дал конкретни указания какви доказателства следва да сочи и за какви обстоятелства.Освен договорите за заеми, правилно съдът е установил и изплащане на авансови суми в размер на 471 000 лв. от Акрима Солар ООД (получател) на Акрима Лайт ООД (доставчик) по неосъществени доставки по фактури, издадени от последното дружество. Тези фактури се отнасят до доставки на биомаса (дървесен чипс) от "Акрима Лайт" ООД за производство на електроенергия, за която "Акрима Солар" ООД не е притежавало съответните мощности за осъществяване на таква производство. По процесните фактури "Акрима Лайт" ООД е издало кредитни известия към тях, като по безспорен начин е установено от доказателствата по делото и от съдебно счетоводната експертиза, че заплатените неоснователно авансови суми от "Акрима Солар" ООД в голямата им част - 421 000 лв. не са върнати обратно в патримониума на "Акрима Солар" ООД, поради което следва да се приемат за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд, потвърждаващо констатациите в ревизионния акт, издаден на М. Терзиева, че със сумите по тези плащания също се е стигнало до намаляване имуществото на дружеството.По образуваното изпълнително дело, посочено по - горе на "Акрима Солар" ООД публичният изпълнител е установил, че не може да се съберат данъчните задължения за ДДС, нито пък задълженията за корпоративен данък по подадената от дружеството ГДД по чл. 92 ЗКПО. Този факт е установен с оглед липсата на активи, както и на каквито и да било парични средства по съществуващите банкови сметки на дружеството.При така установеното по делото законосъобразно решаващият съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК на М. Терзиева за посочените задължения на дружеството, на което тя е била управител за ДДС и корпоративен данък в общ размер от 180 793,49 лв. Правилно съдът е потвърдил и установения размер на лихвите за посочените задължения, тъй като в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС изрично се приема, че в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК освен главницата за непогасените задължения на главния длъжник, е налице задължение и за лихвите. В решение по дело С - 1/21 на СЕС изрично се приема, че съгласно чл. 273 от Директива (ЕС) 2006/112 и принципът на пропорционалност допускат национална уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност да обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъчното си задължение в резултат на недобросъвестно извършените действия на солидарно отговорното лице.С оглед изложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, вкл. и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид, че съдът е дал конкретни указания на страните какво са длъжни да доказват в съдебния процес. Правилно съдът е приложил материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е обосновал и правните си изводи. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.Предвид изхода на делото и съгласно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 17144,05 лв. за касационната инстанция. Не се присъжда юрисконсултско възнаграждение и за първата съдебна инстанция, тъй като видно от обжалваното решение, такова е присъдено в размер на 7 496 лв., изчислено в размера по чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделениеРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение 2511/14.04.2021 г., постановено по адм. дело 3647/2020 г. по описа на Административен съд, София град.ОСЪЖДА М. Терзиева от гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 144,05 лв.за касационната инстанция.Решението не подлежи на обжалване. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.Образувано е по касационна жалба на М. Терзиева от гр. София чрез процесуалния й представител адв. В. Чернев срещу решение 2511/14.04.2021 г., постановено по адм. дело 3647/2020 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р 22221218002809 091 001/30.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 28/09.01.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността й по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задълженията на "Солар София" ЕООД (с предишно наименование "Акрима Солар ООД), на което е неин управител за корпоративен данък за 2012 г. и за ДДС за данъчен период от месец януари 2013 г. до месец февруари 2015 г. в общ размер от 180 793,49 лв. и лихви - 131 557,80 лв. Обжалва се и решението и в частта за разноските в размер на 7 496 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка счита, че неправилно съдът е приел, че тя в качеството й на орган на управление на Акрима Солар ООД е извършила плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата във връзка с договори за заем между нея и посоченото дружество. Твърди, че в договорите за заем не е посочено за какво са предназначени заемните средства, поради което не може да се приеме за доказано, че сумите по тези договори не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност. Според касационната жалбоподателка в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд й е вменил в тежест на основание чл. 154 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да докаже с каква цел са й били предоставени заемите. При условия, че в АПК съществува процесуална норма, разпределяща доказателствената тежест в процеса, като твърди, че няма основание да се прилага препращашата норма на чл. 144 АПК, тъй като спорът не е гражданскоправен и в случая чл. 154 ГПК е неприложим. Излага се и оплакване, че след като ревизиращите органи приемат, че плащанията по договорите за заем не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност, задължението да обосноват тази своя констатация на конкретни установени в хода на ревизията факти и обстоятелства, е тяхно. Това следвало и от принципа на обективност в данъчния процес, регламентиран в чл. 3 ДОПК. Позовава се на чл. 171, ал. 4 АПК за задължението на съда за оказване на съдействие на страните в процеса на доказване, като не е било указано на жалбоподателката, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, че предоставянето на заемни средства по процесните договори е свързано с осъществяваната от лицето дейност, нито е указал, че установяването на тези факти е в нейна тежест. Излагат се и доводи в касационната жалба, че указанията за изясняване на спора е необходимо изслушване на съдебно счетоводна експертиза не са достатъчно конкретни и не санират този съществен порок на процеса, засягащ законосъобразното му протичане.Излага се и оплакване, че разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО неправилно е разтълкувана и приложена от съда, вследствие на което е достигнато до неправилния правен извод, че предоставените заемни средства на жалбоподателката представляват скрито разпределение на печалбата. Твърди се също така, че заемните средства са декларирани от жалбоподателката в годишната й данъчна декларация за 2014 г., че остатъците са декларирани и при положение, че срокът за връщането им не е изтекъл към момента на извършване на ревизията, както и неясно защо липсата на връщане на заемите се тълкува от ревизиращите органи като отклонение на парични средства на дружеството към управителя и съдружник в същото М. Терзиева. Според Терзиева процесните заеми не водят до последица намаляване на имуществото на задълженото лице, като един от елементите на фактическия състав на възникване на отговорността на чл. 19, ал. 2 ДОПК. За необсъдено от съда се счита и възражението й за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на ревизията, изразяващо се в позоваване на констатации на ревизионния акт от 10.07.2015 г., издаден на Акрима Солар ООД (понастоящем "Солар София"), като според нея този акт има задължителна сила, обхващаща отношенията между административния орган, издал акта и лицата, чиито права и законни интереси са засегнати с този акт, издаден в друго ревизионно производство, в което жалбоподателката не е участвала в лично качество, да се използва като доказателство за установените в хода на същото факти и обстоятелства. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката е действала недобросъвестно със знанието, че в резултат на разпореждането със съответните суми, ще избегне плащането на публични задължения за данъци на представляваното от нея към онзи момент търговско дружество. Твърди се, че с изключение на договора за заем от 31.03.2014 г. за сумата от 1 545,53 лв., при сключване на всички останали договори и получаване на сумите по тях, жалбоподателката не е имало как да знае за съществуването на задължения за данъци за ДДС, установен с ревизионни акт от 05.01.2015 г. Относно авансовите плащания по договора за доставка на суровина от 10.01.2014 г. между Акрима Солар ООД и Акрима Лайт ООД, се излагат доводи, че не касае отклонение на парични средства. В тази връзка според касатора по време на сключване на посочения договор управителят на Акрима Лайт ООД - А. Терзиев е притежавал по малко от 30 % от капитала на същото дружество и не е могъл да упражнява контрол върху Акрима Солар ООД., а М. Терзиева никога не е била нито съдружник, нито управител на Акрима Лайт ООД, За А. Терзиев се твърди, че не е бил единственият съдружник в Акрима Лайт ООД. Касаторката не възприема и изводите на съда, че тя не е предприела действия за погасяване на публичните вземания на представляваното от нея юридическо лице, препятствала е събирането им чрез нареждане на суми към трети свързани лица и чрез невнасяне на дължимия за 2012 г. корпоративен данък. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, вкл. и платеното адвокатско възнаграждение.Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП чрез юриск. Николова, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила.Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:Първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на М. Терзиева за задълженията на Акрима Солар ООД за корпоративен данък за 2012 г. и за ДДС за данъчен период от месец януари 2013 г. до месец февруари 2015 г. Според съда налице са предпоставките за ангажиране на тази отговорност на М. Терзиева като субект на отговорността управител на посоченото дружество, налице са задължения на дружеството по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК, както и причинно следствена връзка, вследствие на недобросъвестното поведение на М. Терзиева, че не могат да се съберат дължимите данъци от Акрима Солар ООД. Според съда жалбоподателката е била управител на Акрима Солар ООД (с предишно наименование Солар София ЕООД), като на 11.01. 2016 г. е продала собствените си 50 дяла по номинал на Ю. Ковачки, който е станал едноличен собственик на капитала и негов управител. В периода, в който Терзиева е била управител, за дружеството са възникнали задължения за корпоративен данък съгласно подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО и за ДДС на основание влязъл в сила РА Р 21 1402788 091 001/05.01.2015 г. Относно третата предпоставка съдът е приел, че М. Терзиева недобросъвестно е извършила плащания в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, което представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Съдът не е приел аргументите на жалбоподателката, че поради обстоятелството, че в договорите за заем не е посочено точното предназначение на предоставените заети парични средства, не може да се приеме, че сключването им не е свързано с осъществяваната от дружеството икономическа дейност. Съдът е приел, че в тежест на Терзиева е било да установи с каква цел са й били предоставени тези средства от страна на управляваното от нея дружество и най вече по какви причини те не са били възстановени от нея в патримониума му след изтичането на срока, за който те са били предоставени. В тази връзка съдът е посочил, че доказателства не са били представени по време на ревизионното производство.Относно допуснатата и приета от съда съдебно счетоводна експертиза, в обжалваното решение е прието, че вещото лице е установило, че предоставените от Акрима Солар ООД суми на М. Терзиева по договорите за заем от 2013 г. и 2014 г. са осчетоводени по съответните счетоводни сметки, като има разлика между счетоводните записвания, находящи се по делото и тези, които са били изпратени на експерта впоследствие. Посочено е в заключението, че общият размер на отпуснатите заемни средства е 100 017 лв., но сумите не били коректно отразени в годишните финансови отчети на посоченото дружество за 2013 г. и 2014 г. Въз основа на доказателствата и съдебно счетоводната експертиза съдът е приел, че е налице намаляване имуществото на Акрима Солар ООД с предоставените парични средства на М. Терзиева по договорите за заем. За нея съдът е приел, че след като е подала ГДД по чл. 92 ЗКПО и справки декларации по ЗДДС, то тя е знаела, че задълженията за корпоративен данък и ДДС не са внесени. Относно заплатените авансови суми на Акрима Лайт ООД по издадени от последния фактури съдът е посочил, че щеше да е възможно да се приемат аргументите на Терзиева, че се касае за сделки между равнопоставени търговски субекти в случай, че представляващ и съдружник в Акрима Лайт ООД не е бил съпругът й. В тази връзка съдът е приел, че Акрима Солар ООД е превело на Акрима Лайт ООД общо 421 000лв., като са били издадени първоначално опростени фактури, а след това кредитни известия, без да е налице реално възстановяване на сумите. Според съда е налице и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК установена причинно следствена връзка между недобросъвестните действия на М. Терзиева и невъзможността за събиране на дължимите от Акрима Солар ООД публични задължения. За събирането на тези задължения съдът е посочил, че е образувано изпълнително дело 180492416/2018 г. и по него е констатирано, че посоченото дружество не притежава активи, нито са налице парични средства по банковите му сметки, което според съда сочи на наличие и на петата предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК невъзможност да бъдат събрани вземанията.Обжалваното решение е правилно постановено.Отговорността на по чл. 19 ДОПК е субсидиарна по смисъла на чл. 20 ДОПК, тъй като се ангажира отговорност на трето лице за задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на юридически лица и това е видно, както от самата правна норма, така и от приетото в ТР 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. За настоящия казус е приложима ал. 2 на чл. 19 ДОПК в редакцията й от 01.01.2006 г., за прилагането на която следва да са налице следните предпоставки за ангажиране на отговорността на управител на юридическо лице, каквато е касационната жалбоподателка, а именно: 1. задълженото лице да е управител или член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК; 2. Задължено лице по чл. 14, т 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършено действие на субекта по т.1, посочена по - горе; 4.Причинно - следствена връзка между недобросъвестното действие и невъзможността да се събрат публичните задължения за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността на физическото лице изрично законодателят е приел, че е до размера на намаленото имущество на дружеството, вследствие на недобросъвестното действие на субекта (управител) по чл. 19 ДОПК. Субсидиарността на тази отговорност означава да е налице връзка между третото лице - субект на посочената отговорности и юридическото лице, носител на задължение за данъци и/или осигурителни вноски. В настоящия казус тази връзка е ясна и няма спор за нея между страните по делото, тъй като категорично е установено, че М. Терзиева е била управител на Акрима Солар ООД в периода 01.01.2012 г. 28.02.2015 г. Издаденият на посоченото дружество ревизионен акт, цитиран по горе от 05.01.2015 г. е за установени задължения за ДДС за период 06.08.2012 г. 31.05.2014 г., а относно задълженията за корпоративен данък за тях е установено, че те са възникнали въз основа на подадена от дружеството чрез неговия управител ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2012 г.Спорът между страните е относно третата предпоставка, а именно: Дали действията на М. Терзиева по извършване на плащания от дружеството по договорите за заеми и изплатените аванси на Акрима Лайт ООД, са били недобросъвестни? На този въпрос първостепенният съд е дал категоричен отговор, който е вследствие на правилната му преценка на фактите и обстоятелствата, както и на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях съдът е направил законосъобразен извод в подкрепа констатациите на процесния ревизионен акт, издаден на М. Терзиева, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК.Не се спори по делото, че с 8 бр. договори за заем Акрима Солар ООД е предоставило на управителя си М. Терзиева заеми в размер общо на 100 017 лв. за период от 25.06.2013 г. до 31.03.2014 г. Правилно е отразено в обжалваното решение, че с прехвърляне на парични средства от патримониума на дружеството в патримониума на неговия управител физическо лице, е извършено скрито разпределение на печалбата на дружеството съгласно § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Нито в договорите за заеми, нито в друг документ е указано, че заемните суми ще се използват за дейността на дружеството. Липсват и такива твърдения от страна на М. Терзиева, поради което и приходните органи и първостепенният съд правилно са приели, че се касае за скрито разпределение на печалбата съгласно посочената дефиниция на това понятие. С процесните заемни средства е установено намаление имуществото на Акрима Солар ООД и като се имат предвид установените задължения за ДДС и корпоративен данък на същото, които не са били погасени. За процесните заеми вещото лице по допуснатата от съда съдебно - счетоводна експертиза е установило, че и към 31.12.2020 г. са погасени само частично 59 400 лв. от общата сума от 100 017 лв. Законосъобразни са изводите на съда за недобросъвестни действия от страна на М. Терзиева като управител. Същата не може да не е знаела за описаните по горе задължения за ДДС и корпоративен данък, въпреки твърденията й, че не е знаела за издаването на ревизионния акт от 05.01.2015 г. на "Акрима Солар" ООД. Договорите за заем от посоченото дружество са сключени с М. Терзиева, което тя е управлявала през периода 01.01.2012 г. до 28.02.2015 г., т.е. периодите, в които има задължения за ДДС и корпоративен данък на посоченото юридическо лице. В тази връзка следва да се приеме, че след като касационната жалбоподателка е управител на "Акрима Солар" ООД нейно е задължението по управлението и представителството на предприятието, поради което необосновани са твърденията й за липса на знание у нея за дължимостта на публичните задължения за ДДС и корпоративен данък. С невръщането от Терзиева на тези заеми безспорно е намалявало имуществото на дружеството и не може да се приеме твърдението й, че тя не е знаела за данъчните задължения за корпоративен данък и ДДС на управляваното от нея дружество, поради което и приходните органи, а впоследствие и съда правилно са приели, че са налице недобросъвестни действия от нейна страна по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Ревизионният акт за установени задължения за ДДС на "Акрима Солар" ООД е връчен на посочен от управителя e-mail адрес, който е адрес и на "Акрима Лайт" ООД, управител на който е нейният съпруг А. Терзиев, което показва знание у М. Терзиева за наличие на ревизионно производство на ръководеното от нея дружество, поради което недоказано е от нея твърдението й, че не е узнала за съставения на "Акрима Солар" ООД ревизионен акт. Относно декларацията на дружеството по чл. 92 ЗКПО за 2012 г., същата е подадена от нейно име, което сочи на знание за декларираните от дружеството задължения за корпоративен данък. Посочените данъчни задължения за косвен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съгласно ревизионния акт от 05.01.2015 г. и за пряк данък за по подадената от дружеството декларация по чл. 92 ЗКПО за 2012 г. няма спор по делото, че не са погасени. При липса на каквито и да било доказателства, нито конкретни твърдения от касационната жалбоподателка, че заемните суми или част от тях са за икономическата дейност на дружеството - заемодател, то попадайки тези суми в патримониума на управителя - физическо лице, следва да се приеме, че са използвани за лични цели от М. Терзиева. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни и оплакванията й, че съдът не е дал конкретни указания какви доказателства следва да сочи и за какви обстоятелства.Освен договорите за заеми, правилно съдът е установил и изплащане на авансови суми в размер на 471 000 лв. от Акрима Солар ООД (получател) на Акрима Лайт ООД (доставчик) по неосъществени доставки по фактури, издадени от последното дружество. Тези фактури се отнасят до доставки на биомаса (дървесен чипс) от "Акрима Лайт" ООД за производство на електроенергия, за която "Акрима Солар" ООД не е притежавало съответните мощности за осъществяване на таква производство. По процесните фактури "Акрима Лайт" ООД е издало кредитни известия към тях, като по безспорен начин е установено от доказателствата по делото и от съдебно счетоводната експертиза, че заплатените неоснователно авансови суми от "Акрима Солар" ООД в голямата им част - 421 000 лв. не са върнати обратно в патримониума на "Акрима Солар" ООД, поради което следва да се приемат за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд, потвърждаващо констатациите в ревизионния акт, издаден на М. Терзиева, че със сумите по тези плащания също се е стигнало до намаляване имуществото на дружеството.По образуваното изпълнително дело, посочено по - горе на "Акрима Солар" ООД публичният изпълнител е установил, че не може да се съберат данъчните задължения за ДДС, нито пък задълженията за корпоративен данък по подадената от дружеството ГДД по чл. 92 ЗКПО. Този факт е установен с оглед липсата на активи, както и на каквито и да било парични средства по съществуващите банкови сметки на дружеството.При така установеното по делото законосъобразно решаващият съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК на М. Терзиева за посочените задължения на дружеството, на което тя е била управител за ДДС и корпоративен данък в общ размер от 180 793,49 лв. Правилно съдът е потвърдил и установения размер на лихвите за посочените задължения, тъй като в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС изрично се приема, че в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК освен главницата за непогасените задължения на главния длъжник, е налице задължение и за лихвите. В решение по дело С - 1/21 на СЕС изрично се приема, че съгласно чл. 273 от Директива (ЕС) 2006/112 и принципът на пропорционалност допускат национална уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност да обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъчното си задължение в резултат на недобросъвестно извършените действия на солидарно отговорното лице.С оглед изложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, вкл. и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид, че съдът е дал конкретни указания на страните какво са длъжни да доказват в съдебния процес. Правилно съдът е приложил материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е обосновал и правните си изводи. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.Предвид изхода на делото и съгласно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 17144,05 лв. за касационната инстанция. Не се присъжда юрисконсултско възнаграждение и за първата съдебна инстанция, тъй като видно от обжалваното решение, такова е присъдено в размер на 7 496 лв., изчислено в размера по чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделениеРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение 2511/14.04.2021 г., постановено по адм. дело 3647/2020 г. по описа на Административен съд, София град.ОСЪЖДА М. Терзиева от гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 144,05 лв.за касационната инстанция.Решението не подлежи на обжалване. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Терзиева от гр. София чрез процесуалния й представител адв. В. Чернев срещу решение 2511/14.04.2021 г., постановено по адм. дело 3647/2020 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р 22221218002809 091 001/30.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 28/09.01.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността й по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задълженията на "Солар София" ЕООД (с предишно наименование "Акрима Солар ООД), на което е неин управител за корпоративен данък за 2012 г. и за ДДС за данъчен период от месец януари 2013 г. до месец февруари 2015 г. в общ размер от 180 793,49 лв. и лихви - 131 557,80 лв. Обжалва се и решението и в частта за разноските в размер на 7 496 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка счита, че неправилно съдът е приел, че тя в качеството й на орган на управление на Акрима Солар ООД е извършила плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата във връзка с договори за заем между нея и посоченото дружество. Твърди, че в договорите за заем не е посочено за какво са предназначени заемните средства, поради което не може да се приеме за доказано, че сумите по тези договори не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност. Според касационната жалбоподателка в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд й е вменил в тежест на основание чл. 154 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да докаже с каква цел са й били предоставени заемите. При условия, че в АПК съществува процесуална норма, разпределяща доказателствената тежест в процеса, като твърди, че няма основание да се прилага препращашата норма на чл. 144 АПК, тъй като спорът не е гражданскоправен и в случая чл. 154 ГПК е неприложим. Излага се и оплакване, че след като ревизиращите органи приемат, че плащанията по договорите за заем не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност, задължението да обосноват тази своя констатация на конкретни установени в хода на ревизията факти и обстоятелства, е тяхно. Това следвало и от принципа на обективност в данъчния процес, регламентиран в чл. 3 ДОПК. Позовава се на чл. 171, ал. 4 АПК за задължението на съда за оказване на съдействие на страните в процеса на доказване, като не е било указано на жалбоподателката, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, че предоставянето на заемни средства по процесните договори е свързано с осъществяваната от лицето дейност, нито е указал, че установяването на тези факти е в нейна тежест. Излагат се и доводи в касационната жалба, че указанията за изясняване на спора е необходимо изслушване на съдебно счетоводна експертиза не са достатъчно конкретни и не санират този съществен порок на процеса, засягащ законосъобразното му протичане.Излага се и оплакване, че разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО неправилно е разтълкувана и приложена от съда, вследствие на което е достигнато до неправилния правен извод, че предоставените заемни средства на жалбоподателката представляват скрито разпределение на печалбата. Твърди се също така, че заемните средства са декларирани от жалбоподателката в годишната й данъчна декларация за 2014 г., че остатъците са декларирани и при положение, че срокът за връщането им не е изтекъл към момента на извършване на ревизията, както и неясно защо липсата на връщане на заемите се тълкува от ревизиращите органи като отклонение на парични средства на дружеството към управителя и съдружник в същото М. Терзиева. Според Терзиева процесните заеми не водят до последица намаляване на имуществото на задълженото лице, като един от елементите на фактическия състав на възникване на отговорността на чл. 19, ал. 2 ДОПК. За необсъдено от съда се счита и възражението й за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на ревизията, изразяващо се в позоваване на констатации на ревизионния акт от 10.07.2015 г., издаден на Акрима Солар ООД (понастоящем "Солар София"), като според нея този акт има задължителна сила, обхващаща отношенията между административния орган, издал акта и лицата, чиито права и законни интереси са засегнати с този акт, издаден в друго ревизионно производство, в което жалбоподателката не е участвала в лично качество, да се използва като доказателство за установените в хода на същото факти и обстоятелства. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката е действала недобросъвестно със знанието, че в резултат на разпореждането със съответните суми, ще избегне плащането на публични задължения за данъци на представляваното от нея към онзи момент търговско дружество. Твърди се, че с изключение на договора за заем от 31.03.2014 г. за сумата от 1 545,53 лв., при сключване на всички останали договори и получаване на сумите по тях, жалбоподателката не е имало как да знае за съществуването на задължения за данъци за ДДС, установен с ревизионни акт от 05.01.2015 г. Относно авансовите плащания по договора за доставка на суровина от 10.01.2014 г. между Акрима Солар ООД и Акрима Лайт ООД, се излагат доводи, че не касае отклонение на парични средства. В тази връзка според касатора по време на сключване на посочения договор управителят на Акрима Лайт ООД - А. Терзиев е притежавал по малко от 30 % от капитала на същото дружество и не е могъл да упражнява контрол върху Акрима Солар ООД., а М. Терзиева никога не е била нито съдружник, нито управител на Акрима Лайт ООД, За А. Терзиев се твърди, че не е бил единственият съдружник в Акрима Лайт ООД. Касаторката не възприема и изводите на съда, че тя не е предприела действия за погасяване на публичните вземания на представляваното от нея юридическо лице, препятствала е събирането им чрез нареждане на суми към трети свързани лица и чрез невнасяне на дължимия за 2012 г. корпоративен данък. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, вкл. и платеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП чрез юриск. Николова, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на М. Терзиева за задълженията на Акрима Солар ООД за корпоративен данък за 2012 г. и за ДДС за данъчен период от месец януари 2013 г. до месец февруари 2015 г. Според съда налице са предпоставките за ангажиране на тази отговорност на М. Терзиева като субект на отговорността управител на посоченото дружество, налице са задължения на дружеството по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК, както и причинно следствена връзка, вследствие на недобросъвестното поведение на М. Терзиева, че не могат да се съберат дължимите данъци от Акрима Солар ООД. Според съда жалбоподателката е била управител на Акрима Солар ООД (с предишно наименование Солар София ЕООД), като на 11.01. 2016 г. е продала собствените си 50 дяла по номинал на Ю. Ковачки, който е станал едноличен собственик на капитала и негов управител. В периода, в който Терзиева е била управител, за дружеството са възникнали задължения за корпоративен данък съгласно подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО и за ДДС на основание влязъл в сила РА Р 21 1402788 091 001/05.01.2015 г. Относно третата предпоставка съдът е приел, че М. Терзиева недобросъвестно е извършила плащания в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, което представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Съдът не е приел аргументите на жалбоподателката, че поради обстоятелството, че в договорите за заем не е посочено точното предназначение на предоставените заети парични средства, не може да се приеме, че сключването им не е свързано с осъществяваната от дружеството икономическа дейност. Съдът е приел, че в тежест на Терзиева е било да установи с каква цел са й били предоставени тези средства от страна на управляваното от нея дружество и най вече по какви причини те не са били възстановени от нея в патримониума му след изтичането на срока, за който те са били предоставени. В тази връзка съдът е посочил, че доказателства не са били представени по време на ревизионното производство. Относно допуснатата и приета от съда съдебно счетоводна експертиза, в обжалваното решение е прието, че вещото лице е установило, че предоставените от Акрима Солар ООД суми на М. Терзиева по договорите за заем от 2013 г. и 2014 г. са осчетоводени по съответните счетоводни сметки, като има разлика между счетоводните записвания, находящи се по делото и тези, които са били изпратени на експерта впоследствие. Посочено е в заключението, че общият размер на отпуснатите заемни средства е 100 017 лв., но сумите не били коректно отразени в годишните финансови отчети на посоченото дружество за 2013 г. и 2014 г. Въз основа на доказателствата и съдебно счетоводната експертиза съдът е приел, че е налице намаляване имуществото на Акрима Солар ООД с предоставените парични средства на М. Терзиева по договорите за заем. За нея съдът е приел, че след като е подала ГДД по чл. 92 ЗКПО и справки декларации по ЗДДС, то тя е знаела, че задълженията за корпоративен данък и ДДС не са внесени. Относно заплатените авансови суми на Акрима Лайт ООД по издадени от последния фактури съдът е посочил, че щеше да е възможно да се приемат аргументите на Терзиева, че се касае за сделки между равнопоставени търговски субекти в случай, че представляващ и съдружник в Акрима Лайт ООД не е бил съпругът й. В тази връзка съдът е приел, че Акрима Солар ООД е превело на Акрима Лайт ООД общо 421 000лв., като са били издадени първоначално опростени фактури, а след това кредитни известия, без да е налице реално възстановяване на сумите. Според съда е налице и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК установена причинно следствена връзка между недобросъвестните действия на М. Терзиева и невъзможността за събиране на дължимите от Акрима Солар ООД публични задължения. За събирането на тези задължения съдът е посочил, че е образувано изпълнително дело 180492416/2018 г. и по него е констатирано, че посоченото дружество не притежава активи, нито са налице парични средства по банковите му сметки, което според съда сочи на наличие и на петата предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК невъзможност да бъдат събрани вземанията. Обжалваното решение е правилно постановено. Отговорността на по чл. 19 ДОПК е субсидиарна по смисъла на чл. 20 ДОПК, тъй като се ангажира отговорност на трето лице за задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на юридически лица и това е видно, както от самата правна норма, така и от приетото в ТР 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. За настоящия казус е приложима ал. 2 на чл. 19 ДОПК в редакцията й от 01.01.2006 г., за прилагането на която следва да са налице следните предпоставки за ангажиране на отговорността на управител на юридическо лице, каквато е касационната жалбоподателка, а именно: 1. задълженото лице да е управител или член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК; 2. Задължено лице по чл. 14, т 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършено действие на субекта по т.1, посочена по - горе; 4.Причинно - следствена връзка между недобросъвестното действие и невъзможността да се събрат публичните задължения за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността на физическото лице изрично законодателят е приел, че е до размера на намаленото имущество на дружеството, вследствие на недобросъвестното действие на субекта (управител) по чл. 19 ДОПК. Субсидиарността на тази отговорност означава да е налице връзка между третото лице - субект на посочената отговорности и юридическото лице, носител на задължение за данъци и/или осигурителни вноски. В настоящия казус тази връзка е ясна и няма спор за нея между страните по делото, тъй като категорично е установено, че М. Терзиева е била управител на Акрима Солар ООД в периода 01.01.2012 г. 28.02.2015 г. Издаденият на посоченото дружество ревизионен акт, цитиран по горе от 05.01.2015 г. е за установени задължения за ДДС за период 06.08.2012 г. 31.05.2014 г., а относно задълженията за корпоративен данък за тях е установено, че те са възникнали въз основа на подадена от дружеството чрез неговия управител ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2012 г. Спорът между страните е относно третата предпоставка, а именно: Дали действията на М. Терзиева по извършване на плащания от дружеството по договорите за заеми и изплатените аванси на Акрима Лайт ООД, са били недобросъвестни? На този въпрос първостепенният съд е дал категоричен отговор, който е вследствие на правилната му преценка на фактите и обстоятелствата, както и на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях съдът е направил законосъобразен извод в подкрепа констатациите на процесния ревизионен акт, издаден на М. Терзиева, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК. Не се спори по делото, че с 8 бр. договори за заем Акрима Солар ООД е предоставило на управителя си М. Терзиева заеми в размер общо на 100 017 лв. за период от 25.06.2013 г. до 31.03.2014 г. Правилно е отразено в обжалваното решение, че с прехвърляне на парични средства от патримониума на дружеството в патримониума на неговия управител физическо лице, е извършено скрито разпределение на печалбата на дружеството съгласно § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Нито в договорите за заеми, нито в друг документ е указано, че заемните суми ще се използват за дейността на дружеството. Липсват и такива твърдения от страна на М. Терзиева, поради което и приходните органи и първостепенният съд правилно са приели, че се касае за скрито разпределение на печалбата съгласно посочената дефиниция на това понятие. С процесните заемни средства е установено намаление имуществото на Акрима Солар ООД и като се имат предвид установените задължения за ДДС и корпоративен данък на същото, които не са били погасени. За процесните заеми вещото лице по допуснатата от съда съдебно - счетоводна експертиза е установило, че и към 31.12.2020 г. са погасени само частично 59 400 лв. от общата сума от 100 017 лв. Законосъобразни са изводите на съда за недобросъвестни действия от страна на М. Терзиева като управител. Същата не може да не е знаела за описаните по горе задължения за ДДС и корпоративен данък, въпреки твърденията й, че не е знаела за издаването на ревизионния акт от 05.01.2015 г. на "Акрима Солар" ООД. Договорите за заем от посоченото дружество са сключени с М. Терзиева, което тя е управлявала през периода 01.01.2012 г. до 28.02.2015 г., т.е. периодите, в които има задължения за ДДС и корпоративен данък на посоченото юридическо лице. В тази връзка следва да се приеме, че след като касационната жалбоподателка е управител на "Акрима Солар" ООД нейно е задължението по управлението и представителството на предприятието, поради което необосновани са твърденията й за липса на знание у нея за дължимостта на публичните задължения за ДДС и корпоративен данък. С невръщането от Терзиева на тези заеми безспорно е намалявало имуществото на дружеството и не може да се приеме твърдението й, че тя не е знаела за данъчните задължения за корпоративен данък и ДДС на управляваното от нея дружество, поради което и приходните органи, а впоследствие и съда правилно са приели, че са налице недобросъвестни действия от нейна страна по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Ревизионният акт за установени задължения за ДДС на "Акрима Солар" ООД е връчен на посочен от управителя e-mail адрес, който е адрес и на "Акрима Лайт" ООД, управител на който е нейният съпруг А. Терзиев, което показва знание у М. Терзиева за наличие на ревизионно производство на ръководеното от нея дружество, поради което недоказано е от нея твърдението й, че не е узнала за съставения на "Акрима Солар" ООД ревизионен акт. Относно декларацията на дружеството по чл. 92 ЗКПО за 2012 г., същата е подадена от нейно име, което сочи на знание за декларираните от дружеството задължения за корпоративен данък. Посочените данъчни задължения за косвен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съгласно ревизионния акт от 05.01.2015 г. и за пряк данък за по подадената от дружеството декларация по чл. 92 ЗКПО за 2012 г. няма спор по делото, че не са погасени. При липса на каквито и да било доказателства, нито конкретни твърдения от касационната жалбоподателка, че заемните суми или част от тях са за икономическата дейност на дружеството - заемодател, то попадайки тези суми в патримониума на управителя - физическо лице, следва да се приеме, че са използвани за лични цели от М. Терзиева. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни и оплакванията й, че съдът не е дал конкретни указания какви доказателства следва да сочи и за какви обстоятелства. Освен договорите за заеми, правилно съдът е установил и изплащане на авансови суми в размер на 471 000 лв. от Акрима Солар ООД (получател) на Акрима Лайт ООД (доставчик) по неосъществени доставки по фактури, издадени от последното дружество. Тези фактури се отнасят до доставки на биомаса (дървесен чипс) от "Акрима Лайт" ООД за производство на електроенергия, за която "Акрима Солар" ООД не е притежавало съответните мощности за осъществяване на таква производство. По процесните фактури "Акрима Лайт" ООД е издало кредитни известия към тях, като по безспорен начин е установено от доказателствата по делото и от съдебно счетоводната експертиза, че заплатените неоснователно авансови суми от "Акрима Солар" ООД в голямата им част - 421 000 лв. не са върнати обратно в патримониума на "Акрима Солар" ООД, поради което следва да се приемат за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд, потвърждаващо констатациите в ревизионния акт, издаден на М. Терзиева, че със сумите по тези плащания също се е стигнало до намаляване имуществото на дружеството. По образуваното изпълнително дело, посочено по - горе на "Акрима Солар" ООД публичният изпълнител е установил, че не може да се съберат данъчните задължения за ДДС, нито пък задълженията за корпоративен данък по подадената от дружеството ГДД по чл. 92 ЗКПО. Този факт е установен с оглед липсата на активи, както и на каквито и да било парични средства по съществуващите банкови сметки на дружеството. При така установеното по делото законосъобразно решаващият съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК на М. Терзиева за посочените задължения на дружеството, на което тя е била управител за ДДС и корпоративен данък в общ размер от 180 793,49 лв. Правилно съдът е потвърдил и установения размер на лихвите за посочените задължения, тъй като в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС изрично се приема, че в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК освен главницата за непогасените задължения на главния длъжник, е налице задължение и за лихвите. В решение по дело С - 1/21 на СЕС изрично се приема, че съгласно чл. 273 от Директива (ЕС) 2006/112 и принципът на пропорционалност допускат национална уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност да обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъчното си задължение в резултат на недобросъвестно извършените действия на солидарно отговорното лице. С оглед изложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, вкл. и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид, че съдът е дал конкретни указания на страните какво са длъжни да доказват в съдебния процес. Правилно съдът е приложил материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е обосновал и правните си изводи. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и съгласно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 17144,05 лв. за касационната инстанция. Не се присъжда юрисконсултско възнаграждение и за първата съдебна инстанция, тъй като видно от обжалваното решение, такова е присъдено в размер на 7 496 лв., изчислено в размера по чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение