Решение № 3676 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12205/2020 г.

Решение № 3676 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12205/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от К. Н. искане за отмяна на решение № 8801 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 12040/2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, на основание чл. 239, т. 4 АПК. В искането за отмяна се излагат доводи за това, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на влязлото в сила решение № 7098 от 30.05.2018 г. по адм. дело № 5527/2017 г. на Върховния административен съд, състав на седмо отделение, постановено по спор между същите страни по идентичен казус. Искателят претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна – началникът на Районно управление на МВР – Сливен, е представил писмено възражение, в което поддържа, че същото е неоснователно и следва да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на искането за отмяна, не претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: По делото се установяват следните фактически и правни обстоятелства: С решение УРИ № 1670 з-77/15.03.2019 г. на началника на РУ – Сливен, на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, на К. Н. е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет "ТТ" кал. 7, 62 х25 мм. с ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към него. С решение № 159 от 1.08.2019 г. по адм. дело № 174/2019 г. на Административен съд - Сливен е отхвърлена подадената от К. Н. жалба срещу решение УРИ № 1670 з-77/15.03.2019 г. на началника на РУ – Сливен. С решение № 8801 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 12040/2019 г. на Върховния административен съд, състав на седмо отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 159 от 1.08.2019 г. по адм. дело № 174/2019 г. на Административен съд Сливен. В мотивите на съдебното решение тричленният състав е приел за установено, че след подаване на заявлението през 2016 г. жалбоподателят три пъти е получавал отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет и са проведени четири съдебни производства. По делото са приложени адм. дело № 299/2016 г. и адм. дело № 272/2018 г. на Административен съд - Сливен. Касационният съд е направил преглед на представените доказателства в тези съдебни производства и при подаване на последното заявление. Посочил е, че в решението по адм. дело № 5527/2017 г. на ВАС е прието, че по преписка с вх. № 4161/2012 г. по описа на Районна прокуратура - Ямбол се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 144 НК, като същата е прекратена на 24.01.2013 г. поради неустановяване на достатъчно данни за извършено престъпление; по жалби с вх. № 1744/2014 г. и с вх. № 3263/2014 г. по описа на РП - Ямбол, за това, че на жалбоподателя е нанесен побой от посочено лице, преписката е приключила с постановление на РП - Ямбол с отказ да се образува досъдебно производство. Също така съдът е установил от служебна бележка, издадена от ОД на МВР – Ямбол, РУ – Стралджа, че К. Н. е тъжител по ЗМ 254/1998 г., ЗМ 261/2002 г. и ЗМ 363/2002 г. Съдът е установил също, че от постановяване на отказа през 2016 г. до отказа на 15.03.2019 г. е изминал период от три години, поради което е приел за правилни изводите на административния съд, че събраните данни не доказват понастоящем заплаха на личността на жалбоподателя. В заключение е извел извод, че е правилна преценката на административния съд за недоказана необходимост за носене на оръжие за самоотбрана. При тези съображения е отхвърлил касационното обжалване. В искането за отмяна К. Н. поддържа, че при съдебното обжалване от него на предходно решение № 1670 з237 от 12.10.2016 г. на началника на РУ на МВР – Сливен, с което е отказано издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, с решение № 7098 от 30.05.2018 г. по адм. дело № 5527/2017 г. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, е отменил решение № 34 от 22.03.2017 г. по адм. дело № 299/2016 г. на Административен съд – Сливен и вместо него е постановил друго, с което е отменил решение № 1670 з237 от 12.10.2016 г. на началника на РУ на МВР – Сливен и е върнал преписката за ново разглеждане от административния орган. Счита, че при това положение е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, т. к. са налице две противоположни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. Искането за отмяна на решение № 8801 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 12040/2019 г. на Върховния административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, защото фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Аргументи в тази насока се черпят и от Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, с което е постановено, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила противоречиви решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В обсъждания случай противопоставимите решения са с различен спорен предмет – различни индивидуални административни актове, поради което липсва обективно тъждество между делата, а това поначало изключва противоречие между тях. Обстоятелството, че и в двете съдебни производства предмет на проверка са били решения на началника на РУ на МВР – Сливен по искане на К. Н. за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и делата са приключили с различен резултат, не обуславя извод за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. На първо място, както се посочи, съдебната практика е константна в становището си, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. На следващо място: С решение № 7098 от 30.05.2018 г. по адм. дело № 5527/2017 г. Върховният административен съд е отменил оспорения отказ, като е върнал преписката за ново разглеждане на компетентния административен орган, съобразно конкретните фактически обстоятелства, установени по делото. След връщане на административната преписка, с решение рег. № 1670 з-195/11.09.2018 г. началникът на РУ на МВР – Сливен отново е постановил отказ да се издаде исканото разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. Този отказ е отменен с решение № 203 от 17.12.2018 г. по адм. дело № 272/2018 г. 30.05.2018 г. на Административен съд – Сливен. Решение УРИ № 1670 з-77/15.03.2019 г. на началника на РУ – Сливен, предмет на съдебен контрол по адм. дело № 174/2019 г. на Административен съд – Сливен, което е оставено в сила с обсъжданото решение № 8801 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 12040/2019 г. на ВАС, е издадено в изпълнение на указанията на Административен съд – Сливен с решение № 203 от 17.12.2018 г. по адм. дело № 272/2018 г. 30.05.2018 година. С решение № 8801 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 12040/2019 г., чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е извършил преценка на релевантните факти по делото, които сочат на променена фактическа обстановка, въз основа на която е извел заключение за неоснователност на касационното обжалване. Следователно не е налице идентичност по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК, както на административните актове, предмет на съдебна проверка, така и на фактическите и правни обстоятелства, довели до постановяването на различния правен резултат по делата. Поради това не е налице фактическият състав на соченото основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение № 8801 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 12040/2019 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Предвид изложеното, подаденото от К. Н. искане за отмяна на решение № 8801 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 12040/2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, на основание чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,