Решение № 7644 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2020 г.

Решение № 7644 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Захарен комбинат - Пловдив" АД, представлявано от изпълнителния директор П. С., чрез процесуалния си представител адв. Иванова срещу Решение № 1553 от 19.08.2020 г. по адм. дело № 3420/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р- 29002918007186-091-001/11.07.2019 г., издаден от Ц. Б. - главен инспектор по приходите в НАП - София, Големи данъкоплатци и осигурители /ГД0/, възложил ревизията, и К. Ш. - П. - главен инспектор по приходите при НАП - София, ГДО, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1646 от 30.09.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, в частта с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер на 1 627 281, 37 лв., по непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 09. 2013 г. и м. 10. 2013 г., по фактури № 0000000001/24.09.2013 г. и № 00000000001/30.10.2013 г., издадени от доставчиците "Гео Дим Груп" ЕООД и "Автоимпорт строй" ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че съдът в противоречие с разпоредбата на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК е приел, за законосъобразен издаденият ревизионен акт. Твърди, че не са били налице нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Според касатора приложените протоколи за разпит на свидетели не са нови обстоятелства, тъй като не изпълват хипотезата на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК и фактите отразени в тях, не са нови, а са могли да бъдат известни на органа по приходите. Твърди, че е налице реалност на доставките и решението е постановено в противоречие със заключенията на приетите съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Излага подробни аргументи по съществото на спора. Решението се обжалва и в частта з разноските. Иска отмяната на решението и присъждане на разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител -изразява становище за неоснователност на касационната жалба. От директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП е постъпила частна жалба с правно основание чл. 248, ал. 3 ГПК срещу определение № 1649 от 07.10.2020 г. постановено по горецитираното административно дело. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 56002, 81 лв. и пътни разходи в размер на 150, 52 лв. вместо присъдените 22871, 84 лв. Ответникът по тази жалба изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р- 29002918007186-091-001/11.07.2019 г., издаден от Ц. Б. - главен инспектор по приходите в НАП - София, Големи данъкоплатци и осигурители /ГД0/, възложил ревизията, и К. Ш. - П. - главен инспектор по приходите при НАП - София, ГДО, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1646 от 30.09.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, в част с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер на 1 627 281, 37 лв., по непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 09. 2013 г. и м. 10. 2013 г., по фактури № 0000000001/24.09.2013 г. и № 00000000001/30.10.2013 г., издадени от доставчиците "Гео Дим Груп" ЕООД и "Автоимпорт строй" ЕООД. Процесната ревизия е втора по ред за спорните периоди. Същата е възложена с разпореждане на териториалния директор на ТД на НАП ГДО София за изменение на влязъл в сила РА по реда на чл. 134 от ДОПК. Ревизията е за изменение на задължение за данъци /ДДС/, определени с влязъл в сила РА № Р-29-1400077-091-01/07.01.2015 г. Извършена е въз основа на Решение № 8/22.11.2018 г. и Заповед № ГДО-206/22.11.2018 г. на директора на ТД на НАП ГДО София, в които е указано, че следва да се издаде заповед за възлагане на ревизия за изменение на задълженията по ЗДДС на "Захарен комбинат Пловдив" АД за данъчни периоди м. 09. 2013 г. и м. 10. 2013 г. по влязъл в сила РА, издаден на дружеството за същите тези периоди, с №Р-29-1400077-091- 01/07.01.2015 г. С оспорвания РА е установен резултат за ревизираните периоди - ДДС за възстановяване общо в размер на 625 722, 06 лв., при деклариран от дружеството резултат - ДДС за възстановяване в общ размер на 5 073 003, 43 лв. Разликата произтича от непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 2 820 000, 00 лв. и начислените лихви за забава за невнасяне на задълженията в законоустановения за това срок в общ размер на 1 627 281, 37 лв., които задължения се явяват предмет на спор в настоящото производство. За да постанови обжалвания съдебен акт, административен съд Пловдив е приел, че правилно ревизионния акт е издаден на основание чл. 133, ал. 2, т. 1, б. а ДОПК. В случая, органите по приходите са възприели като нови обстоятелства събраните в хода на ДП № 128/2018 г. по описа на СО-СП свидетелски показания на лица, пряко ангажирани с дейността на дружествата доставчици, по чиито фактури ревизираното лице е упражнило правото на данъчен кредит в процесния период. Показанията са отразено в протоколи за разпит, които представляват новосъздадени писмени доказателства. В мотивите на решението посочва, че при разпита през 2017 г. на лицата: Г. Г. - представляващ "Гео дим груп" ЕООД, Е. К. - представляващ "Триада 777" ЕООД, М. М. - представляващ "Автоимпорт строй" ЕООД и Р. М., е установено в хода на независимо от ревизията съдебно производство, че създаването на дружествата "Гео дим груп" ЕООД и "Триада 777" ЕООД, респ. прехвърлянето на "Автоимпорт строй" ЕООД, е извършено непосредствено преди сключване на договорите за СМР от 24.09.2013 г. и 25.10.2013 г. със "Захарен комбинат Пловдив" АД. Механизмът на регистрация и организация на тези дружества и критерият за подбор на техните собственици и управители - малоимотни лица, в затруднено финансово положение, нямащи никакво отношение към предмета им на дейност, сочат на недобросъвестни и нетипични за търговския оборот практики. Лицата на които са регистрирани дружествата не са участвали реално в търговските взаимоотношения с клиенти и не са им били известни основни обстоятелства като: офиси, седалища, клиенти, търговски отношения, характер на доставки, финансови операции, материална и техническа обезпеченост. Разгледани съвкупно тези обстоятелства, съществуващи преди издаване на РА № Р-29-14000777-091-01/07.01.2015 г., разкриват действия по формално създаване на търговски дружества, с цел сключване на симулативни сделки без субективно намерение да бъдат изпълнени. Преценени през призмата на новоузнатите обстоятелства по създаването и дейността на посочените доставчици, обясненията на управителя на "Захарен комбинат Пловдив" АД, дадени през 2015 г. пред органите по приходите, за извършени проучвания, множество разговори и преговори с различни строителни фирми, разкриват лишен от всякаква житейска и търговска логика краен резултат по сключване на договори за СМР с дружества, за който не са били налице елементарни предпоставки, гарантиращи реализиране на договорения резултат. В този смисъл, сключените от "Захарен комбинат Пловдив" АД и доставчиците - "Гео дим груп" ЕООД и "Автоимпорт строй" ЕООД, договори за СМР разкрива преднамерена привидност, която обективно не е могла да бъде известна на органите по приходите. Съдържащите се в прокурорската преписка доказателства, релевантни за признаване правото на данъчен кредит по процесиите фактури, не са обсъждани от страна на органите по приходите, тъй като същите са не са съществували към момента на извършване на предходната ревизия. Фактът на приключването й с влязъл в сила ревизионен акт налага съобразяването на тези доказателства чрез допустимия процесуален способ - изменение на задължения за данъци. След като поведението на ревизираното лице е поставило в невъзможност данъчните органи да узнаят правно значими факти за правилното определяне на публичните му задължения при извършване на предходните ревизии, то установените в последствие обстоятелства, отразени в процесуално допустими доказателствени средства, се явяват нови по смисъла на правната норма и дават нужната положителна процесуална предпоставка за законосъобразно иницииране на производството по чл. 134 от ДОПК. По отношение на доставките по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит съдът е приел следното: По фактура № 0000000001/24.09.2013 г., издадена от "Гео дим груп" ЕООД, с данъчна основа в размер на 13 500 000, 00 лв. и ДДС в размер на 2 700 000, 00 лв. с предмет осъществени авансови преводи по договор за СМР от 24.09.2013 г. за изпълнение на груб строеж на 11 еднофамилни къщи въз основа на Разрешения за строеж № 83/12.11.2009 г. и № 84/13.11.2009 г., издадени от главния архитект на община Несебър на "Захарен комбинат Пловдив" АД. В случая не е спорно, че с 5 платежни нареждания, в периода 24.09.2013 г. -26.09.2013 г., "Захарен комбинат Пловдив" АД е осъществило разплащане по цитирания по-горе договор за СМР в общ размер на 16 200 000 лв., като спорната фактура, издадена от "Гео дим груп" ЕООД е именно във връзка с постъпилите по банков път плащания. Представителят на "Захарен комбинат Пловдив" АД е дал писмени обяснения, че до настоящия момент доставчикът "Гео дим груп" ЕООД не е извършил каквито и да било дейности в ПИ, доколкото от общ. Несебър не било издадено разрешително за отстраняване на всички налични в ПИ дървета, както и че от общ. Несебър все още не е посочен терен, в който да бъдат засадени толкова дървета от същия вид, колкото предстои да бъдат отсечени с цел извършване на СМР на обекта. Другата изтъкната причина за неизпълнение на договора с "Гео дим груп" ЕООД е спад на пазара на ваканционни жилища в периода след 2013 г. Посочено е още, че "Захарен комбинат Пловдив" АД няма намерение да прекрати договора за СМР, а търси възможност за изпълнение му. Заявено е, че представените разрешения за строеж № 83/12.11.2009 г. и № 84/13.11.2009 г. са презаверени на 08.11.2012 г. и са действащи към периода на възлагане на СМР в ПИ в гр. Св. Влас и издаването на фактура № 0000000001/24.09.2013 г. Допълнителен мотив за непризнаване правото на данъчен кредит е и извършената ревизия на "Гео дим груп" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от м. 07. 2013 г. до м. 09. 2013 г., приключила с РА № 2214-2141401397/08.07.2014 г., с който за м. 09. 2013 г. на дружеството са установени задължения в общ размер на 2 745 783, 00 лв., произлизащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит основно от 4 фактури, издадени от "ТРИАДА 777" ЕООД в рамките на 4 дни /от 24.09.2013 г. до 27.09.2013 г. /, три от които с предмет "аванси за СМР на 11 еднофамилни къщички в гр. Свети Влас, с възложител "Захарен комбинат Пловдив" АД, Посочено е, че декларираният от подизпълнителя "ТРИАДА 777" ЕООД ДДС за внасяне по тези фактури не е внесен. Първоинстанционния съд посочва направените изводи от органа по приходите, че чрез включването си в дневника за покупки за данъчен период м. 09. 2013 г. на фактура № 0000000001/24.09.2013 г., издадена от "Гео дим груп" ЕООД, ревизираното дружество е участвало в злоупотреба с данък в размер на 2 700 000, 00 лв. Изводът следва от направения анализ на всички банкови извлечения, налични но преписката, подробно описан на стр. 20-22 в РД, а именно, че заплатените от "Захарен комбинат Пловдив" АД суми под формата на аванси към "Гео дим груп" ЕООД са трансформирани в следващи аванси и в последващи заемни средства, които средства, чрез описана верига от сделки, са постъпили отново в "Захарен комбинат Пловдив" АД. Относно фактура № 00000000001/30.10.2013 г., издадена от "Автоимпорт строй" ЕООД, с данъчна основа в размер на 600 000, 00 лв. и ДДС в размер на 120 000, 00 лв., с предмет получено авансово плащане по договор за СМР от 25.10.2013 г. за преустройство на складови помещения и производствен цех на територията на завода за захар, находящ се в гр. Пловдив, бул. "България" 117. Представен е акт обр. 19 от 27.10.2014 г., според който РЛ е приело от "Автоимпорт строй" ЕООД следните дейности: 1) на обект - склад "сурова захар" - демонтаж на 1 260 кв. м. покрив; изграждане на нова покривна метална конструкция, покрита с LT ламарина и на армирана бетонова стена (35 м); 2) на обект - склад "бяла захар" - разчистване на склад; доставка на скеле; изграждане на съблекалня и тоалетен възел; частично почистване и заравняване на терен около склада; хидроизолация на покрив; изграждане на естакада за автомобили; изкъртване на стара мазилка и боя, грундиране на спукани стени, гипсова шпакловка, подготовка с грунд за боя, боядисване по вътрешни помещения и фасади (3 719 кв. м.); изкоп; полагане на армировка и бетониране на фундаменти за изграждане на нов участък от ограда (470 м.); 3) на обект - "ремонт и подмяна на ВиК инсталация" - изкъртване на стара бетонова настилка; изкоп; депониране на земна маса; полагане на пясъчна възглавница; доставка и монтаж на канализационни и полиетиленови тръби за водопровод; полагане на пясък върху тръби; обратен насип на депонирана земна маса; валиране на основа върху земна маса; полагане на полиетилен, армирана мрежа и полагане на бетон за възстановяване на бетонова настилка. Приходните органи са извършили посещение на стопанисвания от ревизираното лице обект - Захарния комбинат в гр. Пловдив, при която с протокол № 1439913/20.02.2019 г. е установено, че склад "сурова захар" е полуразрушен с остатъци от бетонни стени, без покрив, метални колони и врати. Във връзка с констатираната липса на покривна конструкция, от ревизираното лице са представени: договор за продажба на строителни материали от м. 07. 2018 г. и 3 фактури. Другият склад "бяла захар" представлява част от масивна сграда, разделена на две помещения. В по-малкото помещение се намира съблекалня и тоалетен възел, до които проверяващите не са имали достъп, поради складирана стока; по стените и таваните има следи от частично замазване и боядисване, но и олющена мазилка и петна от влага; има изградена бетонна естакада към входа на склада; покривът е покрит с LT ламарина. Във връзка с изпълнението на договорените СМР, от "Автоимпорт строй" ЕООД са представени договори с подизпълнители: ЕТ "Кока трейд къмпани - К. К." по договор за СМР от 08.11.2013 г. и "Ауто трейд импорт" ЕООД по договор за СМР от 27.10.2013 г. Предметът на договорите е извършване на работи по преустройство на цех "Захар" и цех "Захарно производство" на територията на "Захарен комбинат Пловдив" АД. При извършена насрещна проверка на К. К., представляващ ЕТ "Кока трейд къмпани - К. К.". Е констатирано, че през 2013 - 2014 г. като ЕТ е извършвал СМР в захарния комбинат в гр. Пловдив, по-конкретно на обекти: склад "сурова захар", склад "бяла захар" и подмяна на ВиК, за които е представил оферти, договори за СМР, сключени със "Захарен комбинат Пловдив" АД на 14.06.2013 г., 02.08.2013 г. и 05.09.2013 г. и 8 фактури с получател "Захарен комбинат Пловдив" АД на стойност 21 976, 49 лв. и ДДС в размер на 4 395, 32 лв. Направените изводи са, че дейностите които едноличния търговец е трябвало да извърши като подизпълнител съвпадат с дейностите, които същият е извършвал на база сключени директни договори с ревизираното лице. От направения анализ на всички банкови извлечения, налични по преписката, отново е формиран извод, че заплатените от ЗКП АД суми под формата на аванси към "Автоимпорт строй" ЕООД са трансформирани в заемни средства, чрез поредица от сделки, като паричните средства са постъпили отново в ЗКП АД. Така на практика наетите изпълнители/подизпълнители не са разполагали с парични средства да закупят материали, с които да осъществят поставените им задачи. С оглед установената фактическа и правна обстановка административен съд Пловдив е направил извода, че органите по приходите законосъобразно са отказали на РЛ правото на данъчен кредит по фактури № 0000000001/24. 09, 2013 г. и № 00000000001/30.10.2013 г., издадени от "Гео дим груп" ЕООД и "Автоимпорт строй" ЕООД, и са определили допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер на 1 627 281, 37 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, настоящата касационна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло споделя. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно -счетоводна и техническа експертизи и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на възраженията в касационната жалба. Съвкупната преценка на доказателствата и на фактите налага еднозначен извод, че документираните доставки не са реално осъществени. Изложените в тази насока мотиви на съда са фактически и правно аргументирани, и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Според чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван, може да бъде изменен, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт. Правилно са мотивите на съда, че в настоящия случай нови обстоятелства се явяват фактите и обстоятелствата посочени от разпитаните лица отразени в протоколите за разпит. От показанията на собствениците на фирмите доставчици и поддоставчици се установява, че същите са малоимотни лица, в затруднено финансово положение, нямащи никакво отношение към предмета им на дейност на дружествата на които са управители, те не са наясно с основни обстоятелства като: офиси, седалища, клиенти, търговски отношения, характер на доставките, финансови операции, материална и техническа обезпеченост. Правилно е посочено от съда, че преценени през призмата на новоузнатите обстоятелства по създаването и дейността на посочените доставчици, обясненията на управителя на "Захарен комбинат Пловдив" АД, дадени през 2015 г. пред органите по приходите, за извършени проучвания, множество разговори и преговори с различни строителни фирми, разкриват лишен от всякаква житейска и търговска логика краен резултат по сключване на договори за СМР с дружества, за който не са били налице елементарни предпоставки, гарантиращи реализиране на договорения резултат. В този смисъл, сключените от "Захарен комбинат Пловдив" АД и доставчиците - "Гео дим груп" ЕООД и "Автоимпорт строй" ЕООД, договор за СМР разкрива преднамерена привидност, която обективно не е могла да бъде известна на органите по приходите. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит следва да бъде посочено следното: и двете спорни доставки касаят авансово плащане по договори за извършване на СМР. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато се касае за "аванс", единственото обстоятелство, при което се поражда изискуемост на данъка и корелативно свързаното с това право да се ползва данъчен кредит, е наличие на плащане на данъчната основа по съответната фактура. В случая обаче, ревизираното лице не е извършило пълно насрещно доказване за изпълнението на процесния договор, предвид необходимостта от преценка за наличие на последващо извършване на облагаема доставка на СМР по смисъла на чл. 9 от ЗДДС във връзка с платените аванси. Целта на авансовото плащане е израз на намерението на страните по една доставка /независимо от нейния предмет/, доставката да бъде извършена. Плащането на аванс не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. За да възникнат тези последици обаче е необходимо наличието на основание за извършване на това авансово плащане. Приспадането на данъчен кредит зависи от това дали плащането е свързано с реално осъществена облагаема доставка съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка, разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС касаеща авансово плащане, отново има предвид възникнало в последствие данъчно събитие по облагаема доставка. Фактурата издадена за авансово плащане не преклудира необходимостта от преценка за наличие на последващо извършване на облагаема доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Доставката на стоки/услуги е факт от обективната действителност, настъпил в период, предхождащ момента на извършване на ревизията, поради което за наличието на същия следва да се съди по документите, съставени от страните по сделката, както и след установяването на определени обстоятелства, касаещи възможността /кадрова, техническа, документална и др. / на доставчика да осъществи доставката. В тази връзка следва да бъдат разгледани доказателствата за реалността на доставката. Изследването на фактическата възможност на доставчика да извърши възложените СМР изисква установяване на множество факти от обективната действителност, свързани с неговата стопанска дейност в цялост, нейното счетоводно отчитане по начин, който позволява да бъде извършен контрол от органите по приходите. Относно това, дали доставките на услуги - СМР са действително извършени от посочените във процесните фактури доставчици - "Гео дим груп" ЕООД и "Автоимпорт строй" ЕООД, настоящата инстанция намира за основателен изводът на първоинстанционния съд, че този факт не се удостоверява от събраните доказателства както в ревизионното производство, така и в съдебното такова. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал процесуални нарушения и е обосновал своите правни изводи, които настоящата инстанция споделя напълно. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. По частната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" София С Определение № 1649 от 07.10.2020 г., постановено по адм. д. № 3420/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, е оставено без уважение искането на процесуалния представител на директора а дирекция ОДОП София за изменение на Решение № 1553 от 19.08.2020 г. в частта за разноските. Доколкото оспореният пред АС Пловдив Ревизионен акт №Р-29002918007186-091-001/11.07.2019 г., е потвърден изцяло с Решение № 1553 от 19.08.2020 г. на АС Пловдив, за директора на дирекция ОДОП София е налице правен интерес от присъждане на юрисконсултско възнаграждение върху материалния интерес по делото и при спазване на нормативната уредба, действаща към процесния период. С молбата са поискани разноски в размер на 56 153, ЗЗ лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 28 от 28 март 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г, и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. /, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 56 002, 81 лв. и 150, 52 лв. - представляващи изплатени суми за командировка на един юрисконсулт за 3 заседания, съгласно приложени доказателства - Заповеди за командировка и РКО. За да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта на разноските, АС Пловдив е приел, че нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., е процесуална норма, както и че моментът, към който настъпва юридическия факт на правото на съдебни разноски, е момента, към който се обективира съдебното решение. Определението е неправилно Настоящата съдебна инстанция не споделя приетото от съда, че нормата на чл. 8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., е процесуална норма. Освен, че същата се намира в наредба, която е подзаконов нормативен акт с материалноправни разпоредби /а не в процесуален закон/, то последната урежда обществени отношения, свързани с определяне на минималния размер за оказаната адвокатската помощ, а не определя процесуалния ред за присъждането му. Действието на процесуалноправните норми във времето се различава от действието на материалноправните. Материалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, като породените правни последици се запазват и при действието на новата, различна правна норма, освен ако в новия закон е изрично уредено обратно действие на новата правна норма. Процесуалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, но новата процесуалноправна норма отменя породените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, като ги заменя с нови, освен ако в новия закон е изрично уредено запазването на породените правни последици. В случая и предвид обстоятелството, че процесната норма от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, е материалноправна, то приложение намира разпоредбата, която е в сила към датата на обявяване на делото за решение и представяне на списъка на разноските, а именно - 08.06.2020 г. Няма как размерът на разноските да се постави в зависимост от бъдещо изменение на материалнопавните разпоредби, които го уреждат. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК определя, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноските. Т. е. в крайния акт съда обективира волята си по вече направеното искане до приключване на устните състезания. Делото е обявено за решаване в открито съдебно заседание на 08.06.2020 г. Към този момент от страна на ответника е заявена претенция за присъждане на разноски съобразно списък, в който са включени 56002, 81 лева - юрисконсултско възнаграждение (определено върху материалния интерес от 4447281, 37 лева по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) и 150, 52 лв. - пътни разходи /командировъчни/. Съдът с решение № 1553 от 19.08.2020 г. по адм. дело № 3420 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлил изцяло жалбата като е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация в размер на 22871, 84 лева, определен върху материалния интерес от 4447281, 37 лева по реда на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.). Правилно е определението в частта, с която е отказано присъждане на съдебни разноски под формата на пътни разходи в размер на 150, 52 лв. По аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 143, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдебните разноски включват държавните такси, разноските по самото производството и тези за възнаграждение на процесуалните представители. Разноските по производството от своя страна обхващат тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждение за вещи лица и за свидетели. Заплатените суми за какъвто и да е транспорт - автомобилен, воден, въздушен, не се включват в понятието за "съдебни разноските" по производството, макар и да са разход. Предвид посоченото обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъдат присъдено допълнително юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред първата инстанция в размер на ЗЗ 130, 97 лв. / поисканите 56002, 81 лв. – присъдените 22871, 84 лв. / Разноски: Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 161 ДОПК и чл. 8, ал 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09 юли2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 22 871, 84 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,