Решение № 12041 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2011 г.

Решение № 12041 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 185 и сл. във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи против Решение № 5805/27.04.2011 г. постановено по адм. дело № 16398/2010 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отменил по жалба на "Сигнум" ЕООД гр. Пловдив разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба I-45 от 24.03.00 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях /загл. изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 2002 г./, обнародвана в ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.,/с последно изменение ДВ. бр. 94 от 27.11.2009 г./, издадена от Министерството на вътрешните работи. Недоволен от решението, касаторът го обжалва. Счита същото за неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага доводи за това, че отменената разпоредба не противоречи директно на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър /ЗТР/, тъй като при тълкуване на текста ставало ясно, че изискването за представяне на документ за създаване на субекта е алтернативно на изискването за посочване на ЕИК /единен идентификационен код/. Освен това счита, че неправилно съдът е приел, че разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР ЗТР е неотносима, тъй като не е изтекъл крайният срок за пререгистрация, при което все още е допустимо съществуването на търговци, които нямат ЕИК. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, по съществото на спора, като с него се отхвърли жалбата, с която се оспорва разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба I-45 от 24.03.00 г. на Министъра на вътрешните работи. Ответната страна - "Сигнум" ЕООД гр. Пловдив, чрез управителя Валентин Василев Христов, във възражение, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от 3-членния му състав. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. Съдът е приел, че оспореният пред него текст на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба I-45 от 24.03.00 г. на министъра на вътрешните работи /наредбата/ противоречи на текста на чл. 23, ал. 4 от ЗТР. Приел е, че първият от текстовете се съдържа в подзаконов нормативен акт, поради което и предвид императивното изискване на чл. 15, ал. 1 ЗНА следва да съответства на текста на закона като по-висок по степен нормативен акт. Установеното и възприето противоречие е предпоставило отмяната на оспорената разпоредба на наредбата. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон са развити в две насоки: Според касатора не е налице противоречие между двете разпоредби, тъй като съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от наредбата, при промяна в регистрацията на превозно средство, се изисква представяне на документ на създаване на стопанския субект и за идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, но само като алтернативно на изискването за представяне на документа, удостоверяващ ЕИК. Според касатора, при буквално и логическо тълкуване на текста, е явно, че документа за създаване на субекта и неговия БУЛСТАТ се изискват, когато липсва посочен ЕИК. Счита, че предвид разпоредбата на § 4 ПЗР ЗТР, не е изтекъл крайният срок, по силата на който е допустимо търговци да развиват дейност и без да са вписани в търговския регистър, по силата на регистрацията си в търговските регистри при окръжните съдилища. Тези субекти нямат ЕИК, поради което е необходимо да се идентифицират с документа за създаването си и с кода по регистър БУЛСТАТ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР императивно забранява на държавните органи, вкл. и на тези с функции по регистрация на превозни средства, когато е посочен ЕИК - да изискват доказване на обстоятелства, вписани в търговския регистър, както и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 в редакцията й до допълнението в ДВ бр. 94/2009 г. е изисквала представяне само на документ на създаване на стопанския субект и за идентификационен код по регистър БУЛСТАТ. Впоследствие разпоредбата е допълнена като изречението е продължено с израза "..., съответно ЕИК" като явно целта на допълнението е привеждане на нормата в съответствие с изискванията на ЗТР, според които при първоначално вписване в търговския регистър задължително се определя ЕИК за всеки търговец. Въпросът, който се поставя е налице ли е, въпреки това допълнение, противоречие с изискванията на чл. 23, ал. 4 ЗТР. За отговора на този въпрос е необходимо освен буквално и логическо тълкуване на оспорената разпоредба, така и систематичното й тълкуване. Оспореният текст е една от точките към ал. 1 на чл. 15 на наредбата, според която при промяна в регистрацията на превозни средства се представят документи, едни от които са тези, посочени в точка три. Изводът е, че при всички случаи собственикът на превозно средство следва да представи документ - било за създаване на стопанския субект и за код по регистър БУЛСТАТ, било за ЕИК. Именно тук е противоречието с разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР, която забранява да се изисква доказване на обстоятелствата, вписани в търговския регистър. Достатъчно е ЕИК само да бъде посочен, не е необходимо да се представя документ, който го удостоверява, т. е. въведеното изискване за представяне на документ за ЕИК се явява незаконосъобразно. Оспорената разпоредба противоречи на чл. 23, ал. 4 ЗТР, и в първата си част, според която се изисква представяне на документ за създаване на стопанския субект и на код по регистър БУЛСТАТ. Така формулирана, разпоредбата създава това задължение за всички стопански субекти, искащи промяна в регистрацията на превозно средство, което е отново е в противоречие със забраната по чл. 23, ал. 4 ЗТР, тъй като създаването на стопанския субект е част от обстоятелствата, вписани в търговския регистър. Несъстоятелен е доводът на касатора, че чрез този текст се урежда начина и реда за удостоверяване и идентификация на стопански субекти, които все още нямат ЕИК поради това, че не са регистрирани в търговския регистър, за което не е изтекъл крайният законов срок. Това обстоятелство, а именно че въведеното изискване касае ограничен кръг субекти, които не притежават ЕИК, не е посочено изрично в разпоредбата, което предпоставя прилагането й спрямо всички стопански субекти, включително и тези, които имат ЕИК и го посочват. Изводът е, че оспорената разпоредба е формулирана по начин, несъответен на целта на нормата, даващ възможност за двузначно тълкуване на същата и до прилагането й на практика в противоречие със забраната, въведена с чл. 23, ал. 4 ЗТР. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,