Решение № 7411 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2014 г.

Решение № 7411 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за закрила на детето против решение № 8192/20.12.2013 г. по адм. дело № 11396/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за допустимост е основателна. По делото е установено, че с определение от 26.11.2013 г. по адм. дело 11396/2013 г. Административен съд София - град е дефинирал като предмет на оспорване задължително предписание № РД - 14 - 165 от 20.10.2013 г. на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, с което е наредено на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна да не допуска за деца с предприета мярка за закрила "Настаняване в приемно семейство" да се грижат лица, които не са членове на семейството и не са преминали проучване и обучение за предоставяне на приемна грижа. Конституирал е като страни: жалбоподател - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, а като ответник по жалбата - председателя на Държавна агенция за закрила на детето, които видно от призовките по делото са призовавани в тези им качества. На същите са връчени и съобщенията за постановеното първоинстанционно съдебно решение. С решение № 8192/20.12.2013 г. по адм. дело № 11396/2013 г. Административен съд София - град е приел, че жалбоподател в производството му не е конституирания от него директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, а подпомагащата го администрация в лицето на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна. Този негов извод не намира опора от извършените в хода на делото процесуални действия. Възприети по този начин допуснатите порочни процесуални действия на съда сочат произнасяне по предмет между ненадлежно конституирани страни и обуславят недопустимост на съдебното решение. Недопустимостта произтича не само от пороците в произнасянето, но и от липсата на активна процесуална легитимация на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна. Административните съдилища разглеждат спорове между административни органи, както е постъпил Административен съд София - град, само в случаите на изрично уредени хипотези в закона. Административният процес е средство за защита на накърнените и застрашени права на гражданите и юридическите лица от действията на администрацията - чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чийто права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. С § 1, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби на АПК се дават легални определения за административен орган и организация. В случая спора е между два административни органа, които съдът е конституирал като жалбоподател и ответник. За да участва в процеса като жалбоподател, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, който е адресат на акта, трябва да има уредено от закона право за съдебно оспорване. Липсата на такова обуславя недопустимост на съдебното решение и налага прекратяване на образуваното съдебно производство. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Връзката между органите, обуславяща подчинение не изисква подчинения орган да е в структурата на издаващия акта административен орган. В случая съгласно чл. 17а от Закона за закрила на детето са разписани правомощията на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и в частност правата му да организира проверки за спазване на стандартите за социални услуги за деца и при установяване на нарушения да дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него длъжностно лице. Наличието на подчиненост и вътрешнослужебния характер на акта, изключват възможността той да бъде оспорен от административния орган, който е негов адресат. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна няма белезите на "Организация" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, не е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. Изписването в съдебното решение като жалбоподател дирекцията вместо административния орган е също процесуално неиздържано. Със Закона за администрацията се направи ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Липсва основание за конституирането на последната като жалбоподател, още повече само при изписването на съдебното решение. Процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване са по възникване на субективното право на оспорване и по неговото упражняване. За разлика от гражданския процес където качествата на страните е формално доминирано от принципа за диспозитивното начало (всеки може да стане ищец и да направи другиго ответник), в административния процес правомощие и задължение на съда е конституирането на страните съобразно заявения предмет на оспорване (чл. 154, ал. 1 АПК). Оттук ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Реквизитите на жалбата по чл. 150 АПК не сочат задължение за жалбоподателя да индивидуализира надлежния ответник - административния орган, който следва да участва по делото. Това съгласно чл. 154, ал. 1 АПК е задължение на съда, който конституира легитимираните страни в административния процес, отчитайки засегнатите материални права предмет на делото съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане - чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежни страни обуславя недопустимост на съдебното производство. Ирелевантно е обстоятелството, че административният орган е посочил, че акта му подлежи на обжалване. Съгласно чл. 17а, ал. 3 от Закона за закрила на детето задължителните предписания могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Преценката за допустимост на съдебното производство обаче се прави от съда въз основа на процесуалните правила за възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Възприемайки механично разпоредбите на чл. 17а, ал. 3 ЗЗД и чл. 63, ал. 6 ППЗЗД без да отчете характера на обжалвания акт и надлежните страни в процеса, които могат да упражнят това право, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд