Решение № 764 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16510/2011 г.

Решение № 764 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16510/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 4450/17.10.2011 г., постановено по адм. д. № 5378/2011 г., от Административен съд София-град и по касационна жалба на Продан Дачев Проданов от гр. Варна против същото решение в частта относно разноските. Доводите са за неправилност на съдебния акт в обжалваните части с искане за отмяна и уважаване на жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение административният съд оставя без разглеждане жалбата на Продан Дачев Проданов от гр. Варна срещу заповед № ЧР-164/7.06.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в частта, с която се иска поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия в служебната книжка и прекратява производството по делото, отменя заповед № ЧР-164/7.06.2011 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която е прекратено служебното правоотношение с Продан Дачев Проданов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), считано от 8.06.2011 г. и агенцията е осъдена да заплати на Проданов разноски по делото съобразно уважената част на жалбата в размер на 250 лева. За да постанови този правен резултат решаващият съд приема, че при издаването на административния акт органът по назначаване спазва писмената форма, посочва и правното основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, но в заповедта не са изложени фактически обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, и тази липса винаги е съществено процесуално нарушение водещо до отмяната на акта. По отношение на размера на присъдените разноски съдът взема предвид и произнасянето по недопустимото искане на Проданов за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия в служебната книжка и преценява, че ответната страна дължи само половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, а именно - 250 лв. Решението в частта, с която е отменена заповедта на изпълнителния директор на ИАРА за прекратяване на служебното правоотношение на Продан Проданов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по см. на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не изразява изрична воля или не съдейства за настъпването им по какъвто и да било начин. В разглеждания случай, в административния акт не са изложени фактическите обстоятелства, които да изведат посоченото правно основание, а липсата на мотиви е съществено нарушение на изискванията за законосъобразност и основание за отмяната на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Като разсъждава в тази насока АССГ постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Решението в частта, с която изпълнителният директор на ИАРА е осъден да заплати на Продан Дачев Проданов разноски по делото в размер на 250 лв. (половината от адвокатското възнаграждение) съобразно уважената част от жалбата е неправилно. В представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие, сключен между Проданов и адв. Ангел Панайотов е уговорено възнаграждение в размер на 500 лв., платими до 3.10.2010 г. по банков път. Доказателства по делото за реалното заплащане на възнаграждението не са представени до приключване на делото в първата инстанция. При това положение неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, АССГ присъжда разноски по делото в полза на оспорващия, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и искането за присъждане на разноски като недоказано-отхвърлено. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС намира касационната жалба на Продан Дачев Проданов срещу решението на първоинстанционния съд в частта относно разноските и искането му за присъждането им в пълен размер до 500 лв. за неоснователни. Воден от горното, ВАС, пето отделение