Решение № 11516 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1785/2015 г.

Решение № 11516 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1785/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Биоланд БГ" ООД, представлявано от управителя Любомир Ангелов Петров, против решение № 6846/13.11.2014 г., постановено по адм. д. № 11 467/2012 г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното решение е оставена без разглеждане в една част и в друга част е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с изх. № 01-120-2600/2926 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта на постановения отказ за изплащане на финансово подпомагане до пълния размер на поисканата субсидия по СЕПП и СНДП за кампания 2010 г. и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 600 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът, чрез неговия процесуален представител адв. Върбанов, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в подкрепа на твърденията в нея. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в депозирано писмено становище на пълномощника юрк. Гачев, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав намира касационната жалба за частично недопустима, а именно в часттта срещу съдебното решение, с която е оставена без разглеждане жалбата на "Биоланд БГ" ООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с изх. № 01-120-2600/2926 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е оторизирана сума в размер на 95 535.99 лв. по СЕПП и сума в размер на 52 261.88 лв. по СНДП и е прекратено производството в тази част. Недопустимостта на касационната жалба произтича от обстоятелството, че в тази си част съдебното решение на АССГ има характер на определение и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението, което е надлежно указано на дружеството във връченото му съобщение на 24.11.14 г. 7-дневният срок за обжалване на решението в тази му прекратителна част е изтекъл на 1.12.14 г. - понеделник, работен ден. Жалбата е депозирана на 9.12.14 г., т. е. извън законоустановения срок. Предвид това и следва да бъде оставена без разглеждане в горепосочената й част. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба в останалата й част като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд София-град е установил, че с общо заявление за подпомагане от 04.05.2010 г., УИН 12/110510/33568 жалбоподателят е поискал подпомагане за кампания 2010 г., по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Схема за национално доплащане на хектар земеделска земя /СНДП/. В заявлението по приложена таблица са описани заявените БЗС, общо 48 бр., попадащи в землищата на с. Бойчиновци, с. Ерден, с. Мърчево, и с. Якимово. Установено е също така, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/, след извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните, съгласно чл. 37 от ЗПЗП, включително и теренни проверки на място за част от парцелите. Въз основа на тази проверка на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция е отказала финансово подпомагане по СЕПП за разликата от оторизираната за подпомагане сума от 95 535.99 лв. до размера на поисканата сума от 111 814.48 лв., поради това, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено, както и за това за това, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и че стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. По мярка СНДП е отказано финансово подпомагане за разликата от 61 166.85 лв. до размера на поисканата сума от 52 261.88 лв., поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в допустимите площи - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП, като общият размер на отказаната за подпомагане площ за деклариран парцел /БЗС/ въз основа на наложените намаления, съгласно чл. 37 ЗПЗП е 29.66 ха. Административният съд, въз основа на приетите по делото доказателства - разпечатки на карти от ИСАК, карта на открити застъпвания и въз основа на прието по делото заключение на вещо лице, е счел за законосъобразни фактическите констатации за издаване на оспореното писмо и е оставил жалбата в определена нейна част без разглеждане, респективно отхвърлил я е в останалата й част, като подробно е мотивирал решението си. От правна страна съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Подробно съдът е аргументирал извода си, че макар в хода на административната процедура да са допуснати определени, подробно визирани в мотивите на решението, пропуски, то подлежи на изследване факта дали тези нарушения и пропуски действително са се отразили на правилността на крайните фактически и правни констатации на административния орган. В този контекст решаващият състав е изследвал материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания и обосновано е приел, че актът е издаден в съответствие с материалния закон. Счел е, че фактическите и правни основания за издаването на акта се съдържат в документите, част от административната преписка-таблици, карти от ИСАК и документи от проведени административни процедури по издаване на оспорения акт. При обработването на данните от автоматизираната система се констатират несъответствия с изискванията за подпомагане, които се потвърждават от съдебно-техническата експертиза и от прегледа на документите, приложени по делото. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства и събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Правилно съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е земеделски стопанин, който стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели и в този смисъл отговаря на изискванията на чл. 41 от ЗПЗП. Направеният в решението извод, че административният акт отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, се обосновава от данните по делото, като настоящата инстанция напълно споделя изложените в тази насока мотиви от първостепенния съд. Данните са представени в таблици, като след всяка таблица има обяснение относно начина, по който се изчисляват параметрите. Правилно в разглеждания случай административният съд е установил, че мотивите на административния акт се считат допълнени чрез документите към административната преписка, а в случая, и от данните в ИСАК. Обосновано съдът е приел, че в случая са осъществени основанията за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП по СЕПП и чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП по СНДП- за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено. Обосновано, наред с това, съдът се е позовал на заключението на съдебно- техническата експертиза, което е обективно изготвено, тъй като е дадено въз основа на проверка на данните при ответника и тези, събрани от МЗХ. Според него недопустима за подпомагане от застъпване е площ в размер на 3.78 ха вследствие на неразрешени в полза на жалбоподателя застъпвания- за БЗС 49607-159-1-2 в размер на 2,46 ха; за БЗС 87299-111-7-1 в размер на 0,46 ха и за БЗС- 87299-636-9-3 в размер на 0,86 ха. Експертното заключение е потвърдило извода на административния орган, че площите от неразрешените в полза на жалбоподателя застъпвания са недопустими за подпомагане и с тяхната площ следва да бъде намалена декларираната обща площ за подпомагане. Законосъобразен е и изводът на административния съд, че е осъществено и правното основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП по СЕПП и чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП по СНДП. Съдът правилно е кредитирал заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, тъй като в експертизата е посочен размерът на недопустимата площ, съответно установената площ, както и процентът на наддеклариране, като посоченото напълно съвпада с данните от уведомителното писмо. Начинът на определяне на размера на санкционираната площ е определен в Регламент 1122/2009 г. и той е в зависимост от процентното отношение на наддекларираната площ към установената площ. В случая е приложим чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. в тази част, съгласно която ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури - в настоящия случай по СЕПП. В случая процентът на наддеклариране е 5,1%, от където следва че санкционираната площ е 59,32 ха. Въз основа на всичко изложено по- горе, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Биоланд БГ" ООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с изх. № 01-120-2600/2926 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като правилно. Съдът е формирал обоснован и верен извод за правилност на изводите на административния орган досежно определения размер на недопустимите за подпомагане площи, съответно и за размера на оторизираната сума. Правилен е изводът на съда, че не е нарушена разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕО/№ 1122/2009 г. на Комисията. При този изход на спора и предвид заявеното искане от процесуалния представител на ответника, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение