Решение № 15195 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2019 г.

Решение № 15195 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Благоевград срещу решение № 1189/11.06.2019 г. по адм. д. № 320/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на ЕТ "Д-р К. Дуевска – Индивидуална практика за първична дентална помощ" е отменена заповед за налагане на санкция №РД-09-467/12.03.2019 г. на директора на РЗОК Благоевград. Със заповедта е наложена на ЕТ санкция "прекратяване на договора – частично по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил дейността – д-р К. Дуевска" по пакет за първична извънболнична дентална помощ. Оспорва се решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът – ЕТ "Д-р К. Дуевска – Индивидуална практика за първична дентална помощ", редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице касационните основания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Заповедта за налагане на санкция е издадена на изпълнителя на дентална помощ /ИДП/, поради отчитане на дентални дейности, които не са реално извършени, с което е нарушена разпоредбата на чл. 128 от НРД 2018 г. за дентални дейности. Налице е хипотезата по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, по чл. 70 и чл. 152, ал. 1, предложение първо от НРД 2018 г. за денталните дейности. Представени са неверни данни по сключения договор, изразяващи се в отчитане на дейност, която не е извършена от Д-р Дуевска, в подаден към РЗОК Благоевград амбулаторен лист с вх. № 279/07-10.12.2018 г. Това е установено с Протокол №П-107/12.02.2019 г., съставен за извършена проверка въз основа на Заповед № РД-09-212/11.02.2019 г. на директора на РЗОК. Проверката е по жалба с вх. № 19-01-13/17.01.2019 г. подадена от В. Янева, за задържане на здравноосигурителната книжка и отразяване на неизвършени дейности /4 пломби/ на детето й – ЗЗОЛ Д. Я. За установеното нарушение е издадена на основание чл. 152, ал. 1 от НРД 2018 г. за дентални дейности, процесната заповед за налагане на санкции, с която е прекратен частично договора на ИППДП за един пакет здравни дейности със НЗОК, който е бил и единствения за ИДП, поради което като краен резултат заповедта е имала прекратяването въобще на договорните отношения на ИППДП със НЗОК. Изводите, с които първоинстанционният съд е отменил заповедта на директора на РЗОК Благоевград, се споделят от настоящия касационен състав на ВАС, шесто отделение. Процесната заповед е издадена от компетентен орган – директора на РЗОК, на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, в предписаната от закона форма. Актът е издаден при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон – тъй като не е налице повторно нарушение по смисъла на чл. 152, ал. 2 от НРД, 2018 г. във връзка с § 1, т. 2 от ДР на НРД 2018 г. Спорен в случая е въпросът, дали правилно е наложена с процесната заповед санкцията -прекратяване на договора на ИППДП. Основателно е е приел Административен съд Благоевград, че нарушението не е повторно. По смисъла на § 1, т. 4 от ДР на АПК и на § 1, т. 16 от ДР на ЗЗО, "Повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. Съгласно определението по § 1, т. 2 от ДР на НРД ДД 2018 г. /в приложимата му редакция – Обн. ДВ. бр. 26 от 23 Март 2018 г., по смисъла на този договор - "Повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – изпълнител на дентална помощ /ИДП/, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. От материалите по делото не се установява, ИППДП да е извършил два пъти нарушения от вида на процесното – изразяващи се в отчитане на медицински дейности, които не са извършени. Следователно, при хипотезата на повторно нарушение се налага санкция прекратяване на договора с изпълнителя изцяло, която в случая не е налице. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящия тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. Въпреки, че заповедта за налагане на санкция е издадена на основание чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. – т. е. за първо нарушение, а не по чл. 152, ал. 2 от НРД ДД 2018 г. за повторно, със заповедта е прекратен изцяло договора на ИППДП със НЗОК за пакета дентални дейности, а не само по отношение на конкретния специалист. Прекратената дейност е по един пакет, но тъй като той е единственият за изпълнителя на денталната помощ поради спецификата му – дентална практика по един пакет здравни дейности, изпълнявана от едно физическо лице – дентален специалист, регистриран като едноличен търговец – ИППМП по Търговския закон, това има за резултат фактическото прекратяване на договорните му отношения със НЗОК. Последното следва да се вземе предвид, тъй като такава санкция е налице в хипотезата на повторно нарушение по чл. 152, ал. 2 от НРД ДД 2018 г. неналагането й не е предвидено в хипотезата по чл. 152, ал. 1 от НРД 2018 г. В процесната заповед като правно основание за издаването и е посочен чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, но реално последиците, които се постигат с нея е санкция, наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО. В този смисъл, в заповедта липсват мотиви, обосноваващи цялостното прекратяване на договора. Правилно съдът по съществото е приел в решението си, че установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Това нарушение, което не е повторно, а е първо, представлява основание за налагане на финансова санкция, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО. Налагането на тази санкция обаче в настоящия случай води до прекратяване на договора изцяло, което от друга страна се налага само в установените случаи на повторно нарушение. Аргументирано в тази връзка на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в ЕТ на практика, означава загубване на качеството "лечебно заведение" и същото не може да бъде страна по договор с НЗОК, което означава, че договорът се прекратява изцяло. Административен съд Благоевград е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски по делото не са претендирани от ответника по касация, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение