Решение № 6304 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2016 г.

Решение № 6304 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на О. Б. против решение по адм. д. № 486/2015 г. по описа на АС-Б.. И. отмяна на решението с доводи за недопустимост и материална незаконосъобразност. Твърди, че прекратяването на конкурсната процедура е в оперативната самостоятелност на административния орган и съдебен контрол не е предвиден. Освен това не е налице и правен интерес за жалбоподателя, защото Д. Ф. има оценка 4.00. В този смисъл е и съдебната практика по адм. д. № 14396/2014 г., адм. д. № 12504/2010 г. на ВАС. Ответната страна Д. К. Ф. оспорва касационната жалба с твърдение, че в ЗДСл не е посочено, че заповедта, с която се прекратява конкурсна процедура не е изключена от съдебен контрол., в какъвто е смисъл е определението на ВАС от 7.10.2015 г. по настоящото дело. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдебното производство е образувано по жалбата на Д. К. Ф. срещу заповед № РД- 10-29/10.02.2015 г. на областния управител, с която е отменена заповед № РД-10-256/18.11.2014 г. за обявяване конкурс за длъжността "младши експерт" в отдел "ТУДС" при Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" . Сезираният първоинстанционен съд е прекратил делото с определение № 1507/7.07.2015 г. по адм. д. № 486/2015 г. като се позовал на чл. 21, ал. 5 от АПК и развил съображения, че след като заповедта за откриване на конкурса не подлежи на оспорване, то и заповедта, с която същата е отменена не подлежи на съдебен контрол, тъй като няма белезите на индивидуален административен акт. С определение № 10347/7.10.2015 г. по адм. д. № 10295/2015 г. по описа на ВАС, пето отделение, определението е отменено, а делото върнато на АС-Б.. Т. съдебен състав е посочил, че съдът не е събрал доказателства на какъв етап се намира конкурсната процедура, което е от значение за правния интерес. П. е, че при започнала и проведена процедура за административния орган възниква задължението да се произнесе с краен административен акт. Няма мотиви дали заповедта представлява индивидуален административен акт, а само е цитирана разпоредбата на чл. 23 от Наредба за провеждане на конкурсите за държавни служители, в който са уредени основанията за прекратяване. При новото разглеждане на делото съдът е събрал доказателства, от които е видно, че конкурсът е проведен на два етапа, участвали са осемнадесет кандидата, като писмената работа на Д. Ф. е оценена с оценка "4", след което е допуснат до втория етап интервю с кандидата. От протокол № 2 от 30.01.2015 г. е видно, че след интервюто Ф. има среден резултат 3,83, като с по-добър от неговия резултат са осем кандидата. Съдът отменил оспорената заповед без да изложи съображения защо приема жалбата за допустима. По същество развил съображения, че не са налице двете хипотези на чл. 37 от Наредбата за прекратяване на конкурсната процедура и освен това липсват фактически и правни съображения като задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения: Дори да се приеме, че съдът се е съобразил с определението на касационната инстанция относно характера на оспорената заповед, предвид чл. 235, ал. 2 от АПК, не е изпълнил указанието да се обсъдят фактите за наличието или липсата на правен интерес от оспорване. Установената фактическа обстановка налага извод, че не е налице непосредствен, пряк и личен интерес от оспорването, защото дори да бъде отменена заповедта на областния управител, това не означава, че Ф. ще бъде класиран на първо място при наличието на други осем кандидата с по-добър среден успех от проведения конкурс. Предвид изложеното решението е недопустимо като постановено при липсата на правен интерес за Д. Ф., основание за обезсилване на постановения съдебен акт и прекратяване на съдебното производство изцяло. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение