Решение № 4801 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2017 г.

Решение № 4801 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. З. против решение № 219/19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 85/2017 г. по описа на Административен съд С. З.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "Д. Б." против заповед № 10-00-197/07.02.2017 г. за премахване на временни преместваеми обекти. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, е достигнал до неверни правни изводи. В случаите на издаване на заповед по чл. 57а от ЗУТ, административният орган е длъжен да установи освен липсата на надлежно издадено разрешение за поставяне на преместваемия обект, също и субектът, чието е задължението за премахване на обекта. Съобразно нормата на чл. 57а, ал. 4 от ЗУТ адресат на заповедта е: 1. извършителят или собственикът на обекта и 2. собственикът на имота в посочената поредност. Установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. В случая са събрани необходимите данни, свързани със собствеността и поставянето на процесните обекти. В съдебното заседание, проведено на 09.05.2017 г. жалбоподателят Д. Б. изрично е заявил, че преместваемите обекти са негова собственост, които той е купил и има договор за продажба в тази връзка. В подкрепа на това изявление са показанията на разпитаната по делото като свидетел С. Г. И., един от съставителите на КА, която потвърждава, че на място е установено, че дейността, която извършва жалбоподателят, е свързана с обектите, обслужващи тази дейност и предмет на оспорената заповед. Процесните преместваеми обекти са извън визираните в представения по делото договор за наем № 801/05.06.2001 г. (с изтекъл срок) между ЕТ и О. С. З. за временно и възмездно ползване на общинска замя и разрешение за разполагане на временни търговски обекти по реда на § 17 ПР ЗУТ, с площ от 38 кв. м. Тези търговски обекти не са обектите, предмет на процесната заповед. Изложеното налага извод, че заповедта е издадена с надлежен адресат и при липса на съществено процесуално нарушение. Налице са законовите предпоставки и оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е от компетентен орган и е законосъобразен. Като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и необосновано, следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав