Решение № 3727 от 6.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Л. Христова от гр. София, чрез адв. Въльовска, срещу Решение 5254 от 08.08.2022 г., постановено по адм. дело 1268/2022 г. по описа на Административен съд София град, 46 състав. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени извършената регистрация на Христова в Бюро по труда Сердика считано от 30.12.2021г., като са задължи органът да я извърши, считано от датата на подаване на заявлението-декларация. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на Дирекция Бюро по труда Сердика, чрез юриск. Благоева, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на Христова, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт от една страна е издаден от компетентен орган, при спазване на разпоредбата на чл.14 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта(ППЗНЗ), а от друга заявителят не е изпълнил възложените му в негова тежест изисквания, предмет на специална уредба, досежно представянето на определени документи, удостоверяващи необходимата му информация. Настоящият касационен състав намира тези изводи за необосновани. Спор по фактите между страните липсва, като е видно от представената като пълна административна преписка, че на дата 08.12.2021г. по електронен път, чрез Системата за сигурно електронно връчване(ССЕВ), Христова входирала в компетентната Дирекция Бюро по труда Сердика заявление декларация по образец, утвърден от Агенция по заетостта, с искане за регистрирането и като безработно лице. Заявлението било подписано от нея с ПИК, като на заявката чрез ССЕВ бил присвоен уникален номер. На 10.12.2021г. отново чрез ССЕВ до Христова било изпратено съобщение във връзка с така подаденото от нея заявление, с което тя била уведомена, че заявлението следва да се попълни коректно. След като се запознала с това уведомление (посочено в ССЕВ като връчено на 30.12.2021г.) още същия ден касационният жалбоподател посетил на място Бюро по труда Сердика, където и били разяснени конкретните причини, довели до нерегистрирането и до този момент, същите били отстранени и Христова регистрирана в регистъра на безработните лица, но считано от 30.12.2021г. Така и именно по този въпрос се формира и спора между страните, като Христова счита, че същата следва да бъде регистрирана като търсещо работа безработно лице от датата на входиране на заявлението(08.12.2021г.), докато ответникът по касация застъпва становище за законосъобразна регистрация на лицето, считано от 30.12.2021г. Настоящият състав намира, че след като безспорно се приеме, че оспореното волеизявление за регистрация представлява индивидуален административен акт, чрез който се пораждат права и задължение за Христова, то производството по негово издаване се подчинява на общите правила в АПК, доколкото Закона за насърчаване на заетостта(ЗНЗ) и ППЗНЗ не съдържа специални такива, отклоняващите се от тях. Преди всичко обаче следва да се отбележи, че регистрирането на лицата в регистъра на търсещите работа лица, така както е посочено в нормата на чл.15 ал.1 ППЗНЗ чрез въвеждането им по поредни номера в автоматизирана информационна система, отразява едната страна на дейността(правно-техническата) и тя не се различава от тази, при която и да е друга регистрация в нарочен регистър(търговски, имотен и т.н.). Специфична особеност на регистърното производство по ЗНЗ, уредено в ППЗНЗ, е това, че то е насочено към последващо упражняване на определени права(налице са и задължения) на така регистрираните в него лица, като едно от основните е свързано с възможността за получаване парично обезщетение за безработица. Предпоставките за възникване на последното са уредени в нормата на чл.54а ал.1 КСО, като първата задължителна предпоставка е регистрацията като безработно лице в Агенция по Заетостта(т.1). Но законът държи сметка не само за наличието на регистрация, а във връзка с определяне конкретния обем права(периода на обезщетение) от значение се явява и точния момент на регистрация така чл.54а ал.4 КСО предвижда, че обезщетението се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, но само ако лицето се е регистрирало в Агенцията по заетостта в 7 работни дни от тази дата(т.2). Пропускането на този срок по неуважителни причини определя право на паричното обезщетение, но датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението(чл.54а ал.6 КСО). Или когато дадено лице е подало заявление извън този срок в поделение на Агенцията, то въпросът за уважителния характер ще се разреши в производството по отпускане на това обезщетение, но ако заявлението(както в настоящия случай) е било подадено в указания срок, то в производството по регистрация, респ. по контрол на акта, издаден в него, ще се разреши и проблема дали и от коя дата следва да се регистрира заявителят. На следващо място следва да се посочи, че поначало чл.14 ал.1 ППЗНЗ сочи, че регистрацията е лична, като за нея е необходимо попълване на заявление-декларация по образец и представяне на документ за самоличност, като останалите документи могат да се представят и на по-късен етап(така чл.14 ал.8 ППЗНЗ). С въвеждането на възможността за подаване на декларацията и по електронен път и видно от сочените от ответника Указания за приемане и регистрация на търсещи работа лица, находящи се на посочения интернет адрес в сайта на ДАЕУ, се установява, че при избрана такава регистрация е възможно отдалечаване на двата момента на подаване на заявлението от този на регистрацията на заявителя и то в зависимост от такива обстоятелства, като избрания ден за регистрация(работен/неработен за администрацията), часовия интервал(в работно/извънработно време), или поради нередовности на същото. В разглеждания случай уредената процедура по електронно заявяване ясно разяснява на ползвателя, че чрез ССЕВ следва да се изпрати не само съхранената, попълнена и подписаната с ПИК форма на заявлението-декларация, но също така сочи и необходимите придружаващи документ. Както се посочи вече по-горе напрактика единствени документ, необходим първоначално за извършване на регистрацията, е личната карта на заявителя, която в този случай следва да е прикачена към заявлението. Всъщност наличието на такава би отговорило и на въпроса с посоченото в заявлението погрешна дата в графата валидност(където Христова е вписала всъщност датата на издаване на документа). Т.е. и ако копие от личната карта е било прикачено към заявлението-декларация, то без основание би била и тезата на органа, че той не е могъл по никакъв начин, вкл. и по служебен път, да установи вярната такава. В тази връзка от самите твърдения на ответния орган и респ. от изпратеното до самата Христова уведомление(л.18 от делото) чрез ССЕВ, се установява, че лицето е уведомено единствено, че заявлението не е попълнено коректно(каквото и да означава това), но не и че същата не е представила задължително изискуемата се лична карта като прикачен файл към заявлението. Следва да се отбележи в тази връзка, че органът последователно въвежда като твърдение и пред двете съдебни инстанции единствено, че документ за самоличност не е бил в изискуемия му вид в ССЕВ. Т.е. липсват твърдения за непредставен такъв към подаденото по електронен път заявление. Освен това Христова е получила и неясни указания в какво конкретно се състои некоректното попълване на заявлението и, респ. кои изисквания на закона не са били удовлетворени. В случая на общо основание приложима е нормата на чл.30 ал.2 АПК, но същественото е, че установените впоследствие дефекти, свързано с сгрешена цифра в годината на валидност на документа и, непосочването на имейл и телефон за връзка, не рефлектират върху преценката за правото на лицето на регистрация, още повече че е видно от преписката в крайна сметка Христова е била регистрирана по входираното от дата 08.12.2021г. нейно заявление-декларация, но от дата 30.12.2021г. Според настоящия касационен състав административния орган, при тази ситуация, не е имал право да не регистрира лицето от датата на подаване на заявлението именно с оглед констатираните по-горе обстоятелства, при положение, че същата е удовлетворила минимално необходимите изисквания на чл. 14 ал.1 във вр. с ал.8 ППЗНЗ. Консеквентно това обосновава и изводите на касационния състав, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон, или налице е касационно основание по чл.209 т.3 АПК. По тази причина съдебният акт следва да се отмени, като вместо него се отмени отказа на Директор ДБТ Сердика за регистрация на Христова от дата 08.12.2021г., като преписката се изпрати на същия за отразяване на регистрация с посочената начална дата. По разноските. С оглед изхода от спора такива се дължат на Л. Христова, които се констатираха да се в размер на общо 70 лева за платената държавна такса за касационно обжалване, съобразно представения списък на разноските. На адв. Въльовска следва да се определи възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на общо 500 лева за осъщественото представителство по чл.38 ал.1, т.3 ЗАдв. пред двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.222 ал.1АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение