Решение № 101 от 5.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 117/2014 г.

Решение № 101 от 5.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 117/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е образувано по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Постъпило е искане от осъдения /озаглавено жалба/ по Н. О. Х. Д. 415/99 г. по описа на ОС-Сливен, В. Н. Д. 55/00 г. по описа на АС-Бургас, А. М. Д., с което се иска възобновяване на наказателното производство поради незаконосъобразно високо определено наказание, отмяна на присъда № 17/11.05.00 г., постановена по първоинстанционното дело, влязла в сила на 22.05.01 г., и връщане на делото на ОС-Сливен за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения и самият той поддържат искането. Прокурорът от ВКП не намира основания, налагащи възобновяване на производството, приемайки допустимост на същото в процедура по чл. 423 НПК, и в такава по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Досъдебното производство по настоящото дело е образувано срещу В. К. П. и А. М. Д. за извършено от тях престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. В хода на същото и на двамата лично е повдигнато обвинение като посоченото и лично им е предявено разследването. На 27.12.99 г. е внесен обвинителен акт в ОС-Сливен срещу Д. и П. за извършено от тях престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. В хода на цялото първостепенно съдебно производство по образуваното Н. Д. 415/99 г. двамата подсъдими са присъствали лично, включително и при прочитане на присъдата на 11.05.00 г. Със същата те са признати за виновни по повдигнатото им обвинение и им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца на Д. и пет години на П., търпими при първоначален общ режим. По въззивна жалба на пълномощника на Д. е образувано В. Н. Д. 55/00 г. по описа на АС-Бургас, а П. се присъединява към тази жалба. Подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, издирван е в страната и при определени данни, че е напуснал същата и се намира в Република Турция, след назначаване на служебен защитник, на 11.12.00 г. въззивната инстанция е дала ход на делото при условията на чл. 268, ал. 3, т. 3 НПК /стар/. Атакуваната присъда е потвърдена с решение № 71/07.02.01 г. Срещу така постановения съдебен акт на апелативния съд е депозирана касационна жалба само от П.. Той е оставен в сила с решение № 386/16.07.01 г., постановено по К. Н. Д. 334/01 г. по описа на ВКС, 3 н. о. Следователно присъдата за Д. е влязла в сила в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на решението, което е 23.05.01 г. /на 07.05.01 г. служебният защитник е получил съобщението/. Към първоинстанционното съдебно производство са приложени справки от ОП-Сливен за влязлата в сила присъда, предвид необходимостта от привеждането й в изпълнение за осъдения и невъзможността той да бъде намерен. Наред с други въпроси е уточнено, че лицето е обявено за международно издирване на 18.08.04 г. Искането за възобновяване на делото е постъпило по съответния ред в първоинстанционен съд на 17.12.13 г. Макар и в същото да не е отбелязана претенция за постановяване на влязлата в сила присъда при липса на познание за водено наказателно дело, образуваното пред ВКС производство е точно в тази връзка-по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. С оглед допустимост на искането в контекста на преценката на шестмесечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда, са постъпили доказателства за липса на издадена ЕЗА за Д. и за задържане на лицето в с. Я., [община] на 19.11.13 г. Следва да се приеме, предвид процесната процедура, че последната посочена дата се установява като деня на узнаване за влязлата в сила присъда и постъпилото искане за възобновяване се явява допустимо. Погледнато по същество, то е неоснователно. Осъденият е присъствал в хода на досъдебното и на първоинстанционното съдебно производство. Чул е постановената присъда лично. Обстоятелството, че след това, след образуване по жалба на неговия защитник на съответното въззивно производство, не е намерен на дадения от него адрес, включително и след издирване в границите на страната, говори само за негова дезинтересираност от по-нататъшния ход на делото. Затова не може да се приеме неучастие във воденото срещу му наказателно производство и липса на възможност да осъществи адекватна лична защита. Искателят сам се е поставил в несъстояние да присъства на въззивното дело и да се активира касационно разглеждане в негова полза. Не са налице следователно предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Единственото възражение, изложено в процесното искане, е такова за явна несправедливост на наложеното наказание-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. На практика се иска приложение на процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Представителят на ВКП намира това за процесуално допустимо. Според ВКС такава позиция е неиздържана по следните принципни съображения: Възобновяване на едно наказателно производство може да бъде искано на посочените в чл. 422, ал. 1 и чл. 423 НПК основания. Легитимираните лица са регламентирани в чл. 420 НПК и сред тях фигурира и осъденият. Той може да иска възобновяване в процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в такава по чл. 423, ал. 1 НПК. В първия случай лицето релевира конкретни нарушения по актовете, а във втория- единствено своето неучастие в наказателното производство. За да може въобще да бъде образувано производство по възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК, както е в процесния случай и както бе сторено, се проследява дали е спазен шестмесечният срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Този факт е залегнал в закона и подлежи на установяване. При спазване на срока, когато се прецени, че незаконосъобразно делото е било разгледано в отсъствие на осъденото лице и то не е знаело за висящо срещу му наказателно обвинение, в каквато връзка да премисли да се защитава ли лично или да не се интересува какво става с производството, последното се възобновява с дължимите от това последици. Когато такова искане не е уважено, би могло да се премине в процедура по разглеждане по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК при нарочни претенции на осъдения в тази връзка и ако възобновяването се иска в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата. Такъв е визираният в процесуалния закон срок за тази процедура. В конкретния случай, очевидно според гореописаното, не е така. Съгласно нормата на чл. 421, ал. 3 НПК, осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. За задочно осъдения срокът започва да тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. Редакцията на цитирания законов текст е такава по приетия ЗИД НПК, ДВ, бр. 109/08 г. Тогава е добавено второто изречение. То дава възможност за лансиране на теза за различен срок за задочно осъдения при активиране на процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като в нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 1 НПК срокът е упоменат изрично. Добавянето на обсъжданото изречение създава подобно впечатление, но подходът при анализа му не бива да е механичен и буквален. Според настоящия съдебен състав се касае за изчерпателност на посочване на сроковете по всички процедури за всички възможни лица.