Решение № 347 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 389/2011 г.

Решение № 347 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 389/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. Й. Г. В., представляван от адвокат Х. М. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 287 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 665 по описа на Великотърновския окръжен съд. С определение № 348 от 8.05.2012 г. по гр. д. № 389 от 2011 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за възможността на ответника да се позове на правопогасителното възражение за нищожност на сделката, сключена с кооперация без да се ползва от специалния иск по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите. Ответника Г. Н. А. не е изпратил представител в насроченото открито заседание и не взел становище по касационната Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, в едномесечният срок определен в ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Решението е правилно. Предявен е иск по чл. 108 ЗС, в който ищеца - ответник по касация е заявил право на собственост върху УПИ №.... - стопански двор с площ от 3,343 кв. м., трета категория в м. "Н." в землището на с. "П.", община "В. Т.". Ищеца се е легитимирал като собственик на деривативно основание, представяйки н.а. №...., т...., рег. №....., н.д. №.... от.... г. Още в представеният отговор от 9.03.2009 г. на исковата молба Й. Г. В. е направил правопогасителното възражение за липсата на правото на собственост на ищеца, тъй като праводателите му не са били собственици. Продавачите по сделката не са били собственици защото се легитимират с договор, който обективира нищожна сделка - чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 15, ал. 2, т. 10 от Закона за кооперациите, т. е. липса на съгласие на праводателя кооперация "Р." за продажба на сградите. С този отговор В. прави и правопогасителното възражение за придобиването на имота по давност, сочейки че е установил самостоятелно владение от 1997 г. Посочва, че в имота има изградена сграда, която също ползва повече от десет години и е неин собственик на оригинерно основание и като такъв е собственик и на земята под нея. Въззивният съд изследвайки всички направени възражения е стигнал до извод за тяхната неоснователност поради следните съображения: Н. М. К. и С. Н. К. са станали собственици по силата на договор за замяна с Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и горите. По отношение на този договор липсват конкретно наведени основания за нищожност от страна на касатора. Посочено е, че праводателите на ищеца са придобили собствеността на сградите по силата на сделка с кооперацията, която е била обявена в ликвидация с н. а. №...., т...., н.д. №.... от..... г. Във въззивното решение подробно е разгледано възражението за нищожност на сделката поради липсата на съгласие на ОС на К."Р.". Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД действително забранява договаряне "сам със себе си", с изключение на случаите при които представлявания сам се е съгласил. В случая няма данни Кооперацията да е направила възражение сделката да бъде изповядана още повече, че собственика на терена има предимство при закупуването на сградите, изградени върху него. Даден е отговор и на правопреобразуващото възражение на касатора за придобиването на имота по давност, като изложените аргументи изцяло се споделят и от настоящия състав. С атакуваното решение са разгледани всички възражения на касатора- ответник и е посочено, че ищеца е установил пълно и главно правото си на собственост. Ответника осъществява държането на дворното място без правно основание и е длъжен да възстанови собствеността и да предаде владението на ищеца. Основателността на иска за ревандикация предопределя и основателността на предявеният облигационен иск за присъждане на обезщетение. Неправилно е становището на въззивният съд, че касатора не може да направи възражение за нищожност на сделката, тъй като не е от кръга на лицата, посочени в чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите. Действително касатора, който не е чл. кооператор не може да предяви конститутивният иск по чл. 58, ал. 1 от ЗК за промяна на решенията на общото събрание на кооперацията, но правопогасителното възражение за липса на собственост винаги може да бъде въведено в иска по чл. 108 ЗС защото това е основно защитно средство на ответника и той не може да бъде лишен от него. Последното неправилно разбиране на въззивният съд обаче не е довело до краен неправилен извод поради което решението следва да бъде потвърдено. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.